Решение № 7517 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1546/2020 г.

Решение № 7517 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1546/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Началника на РДНСК – Бургас против Решение № 1959/15.11.2019 г., постановено по административно дело № 2688/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена Заповед № ДК-02-ЮИР-4/20.08.2018 г. на Началника на РДНСК – Югоизточен район, разпореждаща премахването на установен незаконен строеж: "Кабел НН от БКТП "Лагуна" в поземлен имот с идентификатор 67800.1.313, м. "Герени", община Созопол до КРШ, находящ се в поземлен имот с идентификатор 67800.34.10, м. "Света Марина", община Созопол. От съдържанието на касационната жалба се извличат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна, ведно с последиците от това. Оспорват се възприетите правни изводи за допуснати във формата и в хода на административното производство съществени нарушения, обуславящи незаконосъобразност на процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Аврамов, който моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответната страна – "Електроразпределение Юг" ЕАД, чрез юрисконсулт С. Раева посредством депозирано писмено становище оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани изводи. Касационният съд споделя мотивите, развити в съдебното решение, обуславящи отмяна на заповедта, за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и порок във формата й, водещи до невъзможност да се определи конкретния предмет на разпореденото с нея задължение, както и на относимите към него факти. От събраните по делото доказателства е установено, че от посочения в заповедта трафопост изхожда както въздушна, така и подземна кабелна мрежа. В заповедта строежът е посочен само като кабел ниско напрежение, без конкретизация за неговия вид. Както от самата заповед, така и от представената относима административна преписка не става ясно дали се касае за подземен или надземен /въздушен/ кабел ниско напрежение. Този факт е от съществено значение, тъй като липсата на индивидуализация на строежа в достатъчна степен, възпрепятства извършването на преценка за търпимостта му или на части от него, каквито твърдения се поддържат от собственика му, тоест пречи да се установи материалната законосъобразност на процесната заповед. Незаконният строеж, респективно частта, съставляваща незаконен строеж, следва да е конкретизирана точно по параметри, обем, характеристики и местоположение, тъй като в противен случай възниква основателно съмнение относно обекта на принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахването му. При недостатъчна индивидуализацията на строежа, разпореден за премахване, е налице съществен порок на заповедта – неясен предмет на премахване, което води до нейната незаконосъобразност само на това основание. В настоящия случай е налице такава неяснота, поради което правилно оспорената заповед е отменена. С оглед на изложените мотиви, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, но в размер на 100 лева, на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като на проведеното открито съдебно заседание, упълномощения процесуален представител не се е явил. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,