Решение № 2359 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14288/2019 г.

Решение № 2359 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14288/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Иванова и Е. Стоичков, двамата от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Е. Йорданов срещу решение № 238 от 17.10.2019 г. по адм. дело № 198/2019 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването им, като законни наследници на Е. Стоичков Иванов против решение № 1040-21-71/28.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата на лицата срещу разпореждане № 22473/24.01.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО и разпореждането е потвърдено като правилно и законосъобразно. Наведените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се върне преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на условията по чл. 174 АПК. Излагат се доводи за нищожност на атакувания административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции при условията на чл. 38 във връзка с чл. 36 от ЗА. Ответникът – директор на ТП на НОИ София-град, чрез юрисконсулт Е. Вълева, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Развива съображения, обосноваващи правилност и законосъобразност на формираните от първоинстанционния съд изводи. Иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер. Ответникът – "Газ системс" ЕООД не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че в оспореното решение първоинстанционният съд е изследвал и обсъдил всички обстоятелства. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Установено е от фактическа страна, че с декларация вх. № 816/27.08.2018 г. до ТП на НОИ София град жалбоподателката М. Иванова е декларирала трудова злополука на съпруга й Е. Иванов, станала на 5.07.2018 г. около 15.30 часа на строителната площадка при осигурителя "Газ Системс" ЕООД, от която е настъпила смъртта на лицето. Със заповед № 1015-21-201/19.09.2018 г. директорът на ТП на НОИ София град на основание чл. 58, ал. 1 от КСО е наредил извършването на разследване на злополуката от комисия- председател ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София град и членове- представители на Д"ИТ" – София град и осигурителя. Резултатите от разследването на трудовата злополука са оформени в Протокол № 62/11.10.2018 г. Съгласно отразеното в протокола, комисията е установила като място на злополуката гр. София, ж. к. "Манастирски ливади", на обект "Флора и парк", пред бл. № 5 на открито около 15.30 часа на 5.07.2018 г., наличие на непреки свидетели и лицето оказало първа помощ – "Център за спешна медицинска помощ" гр. София. Посочено е, че Иванов е назначен на работа като "монтажник" в "Газ Системс" ЕООД със задължения да сглобява готова продукция от детайли и възли, съобразно утвърдена конструкция и технология и др. В деня на злополуката лицето е изпълнявало служебните си задължения – монтаж на спирателни кранове на радиатори на обекта, като по време на следобедна почивка при придвижване към санитарни помещения около 15.30 часа внезапно му прилошало и е паднал на земята. Смъртта е констатирана на място от ЦСМП в следствие на "остра сърдечна недостатъчност". Прието е че ТЕЛК ще се произнесе по причинната връзка между смъртта и условията на труд. Жалбоподателката Иванова е подала възражение срещу констатациите в протокола, по което с писмо изх. № 5101-21-816-3/26.10.2018 г. директорът на ТП на НОИ София град е отговорил, че тече процедура по чл. 60, ал. 2 от КСО. Към преписката е приложен Протокол № 1/10.07.2018 г. за разследване на трудова злополука от осигурителя, обяснения на работещите в деня на злополуката служители, заповеди за проведен начален инструктаж на починалото лице при постъпване на работа на 10.05.2018 г., трудов договор № 13/08.05.2018 г. за назначаване на длъжността "монтажник", длъжностна характеристика, връчена на лицето, попълнени книги за първоначален и последващ инструктаж по безопасност и здраве с подписи на лицето, карта за медицински преглед от 8.05.2018 г. с диагноза "клинично здрав", епикризи за проведени болнични лечения от 2010 г. и ЕР на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Д-р Никола Василиев" АД – гр. Кюстендил № 2081/1.12.2010, № 1973/16.10.2014 г. и № 1788/5.09.2017 г., последното със срок на валидност до 1.09.2020 г. с определени 56 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза: Други видове стенокардия и допълнителни заболявания: ИБС. Състояние след остър долен СТЕМИ /8.06.2010 г. /. Едноклонова коронарна болест. Ранна постинфарктна стенокардия наложила ПТСА плюс СТЕНД на АЦХ. Артериална хипертония III-та ст. – сърдечна форма. Захарен диабет – НИЗТ. КДС – диабетна полиневропатия на долните крайници. Хроничен пиелонефрит без ХБН. Съст. След лапароскопска холицистектомия. Към преписката е приобщено удостоверение за наследници № 04582/10.07.2018 г. от община Кюстендил, съгласно което жалбоподателите са законните наследници на Е. Иванов като негови съпруга и син. Съгласно препис-извлечение от акт за смърт от Столична община и съобщение за смърт № 12/6.07.2018 г. от "Вита" ООД – гр. Кюстендил, Иванов е починал на 5.07.2018 г. в 15.30 часа от остра сърдечна недостатъчност, като причината за смъртта не е установена от аутопсия. Междувременно, със заповед № 164/16.10.2018 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК длъжностното лице К. Филипова е спряла производството по квалифициране на декларираната злополука поради образувано пред ТЕЛК административно производство за определяне на причинна връзка при нетравматично увреждане с изх. № 5101-21-816-1/16.10.2010 г. Заповедта не е оспорена от заинтересованите страни. С ЕР № 2141/12.11.2018 г. ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Национална кардиологична болница" ЕАД – гр. София се е произнесла по искането на ТП на НОИ София град на основание медицински документи. Посочено е, че не е приложен протокол от аутопсия на починалото лице, поради което на основание чл. 66, ал. 2 от НМЕ ТЕЛК не се произнася по причинната връзка. Решението на ТЕЛК носи подписите на издалите го членове на комисията. Съгласно писмо изх. №С-806/10.01.2019 г. същото е получено от наследниците на лицето и не е обжалвано. Страните не спорят относно този доказателствен факт. С разпореждане № 22473/24.01.2019 г. К. Филипова, като длъжностно лице от ТП на НОИ София град на основание чл. 60, ал. 1 от КСО не е приела декларираната злополука за трудова поради липсата на приета причинна връзка между обстоятелствата по Протокол № 62/11.10.2018 г. и увреждането на здравето, довело до смърт на лицето, видно от ЕР на ТЕЛК. Въз основа на приетото са отречени предпоставките на чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е връчено на жалбоподателите на 31.01.2019 г., които са го оспорили пред директора на ТП на НОИ София град с жалба вх. № 1012-21-159/5.02.2019 г. С решение № 1040-21-71/28.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ София град жалбата срещу разпореждането е оставена без уважение и същото е потвърдено с подробни мотиви за липсата на коментираната в разпореждането причинна връзка във връзка с решението на ТЕЛК, което е задължително за административния орган и водещо до липса на един от признаците по чл. 55, ал. 1 от КСО. По делото са събрани гласни доказателства. Разпитаните по делото свидетели са служители при осигурителя. Същите потвърждават установените в протокола за разследване на трудовата злополука данни относно заеманата от починалия длъжност, трудовата заетост в деня на инцидента по слагане на куки за монтиране на радиаторите, липсата на здравословни проблеми през деня, работата на закрито, следобедната почивка, придружена от смъртта на лицето и оказаната спешна медицинска помощ. Свидетелите сочат, че Иванов не е уведомил работодателя за заболяванията по които има решения на ТЕЛК. С оглед на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил извод, че липсата на протокол от аутопсия задължава ТЕЛК да не се произнася по причинната връзка, но да постанови решение, както е процедирано в конкретния случай с ЕР № 2141/12.11.2018 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Национална кардиологична болница" ЕАД – София. Посоченото обстоятелство налага задължение на органа от ТП на НОИ София град да издаде разпореждането в хипотезата на чл. 60, ал. 2 от КСО. Нормата въвежда специално правило относно доказването на причинната връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труда, което се отнася както за органа, издаващ първоначалния административен акт, така и за по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по административен ред и чиито акт подлежи на съдебен контрол /вж. решение № 4999/3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2018 г., VI о. /. Решението е правилно. Българското законодателство предвижда изрично трудовата злополука като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1 внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2 злополуката да е станала с осигурено лице; 3 функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето – това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4 неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; 5 причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа. Първият елемент от определението по чл. 55, ал. 1 от КСО на трудовата злополука е внезапното увреждане на здравето, което в конкретния случай е нетравматично. Според § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ, в относимата редакция - ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., отм. ДВ. бр. 51 от 27 юни 2017 г.) нетравматичното увреждане е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и др.). В случая е безспорно наличието на юридическите белези: внезапно увреждане, на резултата от него – настъпила смърт, както и настъпването на увреждането през време на извършваната работа. Въз основа на разграничението в разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 НМЕ, причинната връзка включва установяването на два вида връзка: функционална (между настъпилата трудова злополука и условията на труд) и причинна (между увреждането и настъпилия резултат). В конкретния случай спорът е досежно наличието на функционалната причинна връзка. Неоснователни са възраженията на касаторите относно неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 6 НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труда (извършваната работа) по време на злополуката. По силата на чл. 66, ал. 1 НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а съгласно ал. 2, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 66, ал. 2 НМЕ. Предвид липсата на протокол от аутопсия с ЕР № 2141/12.11.2018 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Национална кардиологична болница" ЕАД – София с ЕР № 2141/12.11.2018 г., не се произнася по причинната връзка. Експертното решение не е обжалвано в законоустановения срок пред по-горната инстанция и е влязло в сила. Следователно, в случая липсва произнасяне на компетентния орган на медицинската експертиза на работоспособността относно наличието на причинна връзка между настъпилата смърт на лицето и условията на труд по време на злополуката. В нормата на чл. 60, ал. 2 КСО е предвидено, че при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 (за приемане или за неприемане на злополуката за трудова) се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността. В случая с издаденото експертно решение на ТЕЛК не е установена причинна връзка между нетравматичното увреждане, от което е настъпила смъртта на Иванов и условията на труд, поради което правилно органът по чл. 60, ал. 1 КСО не е приел злополуката за трудова. Ограничението по чл. 60, ал. 2 КСО представлява специално правило относно доказването на причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труда, което се отнася както за органа, който издава първоначалния административен акт, така и за по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол. Предвид горното, правилно първоинстанционният съд приема, че разпоредбата на чл. 60, ал. 2 КСО се отнася и за директора на ТП на НОИ при произнасянето по жалба против разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО, тъй като това тълкуване на първоинстанционния съд държи сметка за специфичния характер на производството за установяване на трудова злополука и предвидените в тази връзка специални правила за доказване, както и с нормативно регламентираната компетентност на органите на медицинската експертиза да установят причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труда. По силата на разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. В конкретния случай не е налице последният елемент, а именно не е доказана причинната връзка. В случаи като настоящия, когато се касае за нетравматично увреждане, според нормата на чл. 60, ал. 2 КСО разпореждането, относно квалифицирането на злополуката се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Следователно, за квалифициране на злополуката като трудова или не, решението на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО се поставя в зависимост от едно друго решение – това на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Въз основа на горното, следва извода, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е обвързано от ЕР на ТЕЛК/НЕЛК - органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и съответната компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане – сърдечен арест. Неоснователни са наведените от касаторите доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В първоинстанционното решение са отчетени и анализираните в административното производство медицинските документи на Иванов. В съответствие с горното е практиката на ВАС по идентични казуси, както следва: решение № 10479/10.07.2013 г. по адм. дело № 6208/2013 г. на ВАС, шесто отделение, решение № 9092/28.07.2015 г. по адм. дело № 46/2015 г. на ВАС, шесто отделение, решение № 10194/1.08.2017 г. по адм. дело № 2467/2017 г. на ВАС, решение № 4359/3.04.2018 г. по адм. дело № 4322/2017 г., шесто отделение на ВАС. Неоснователни са оплакванията за нищожност на атакувания административен акт. Същият е издаден от компетентен орган, при проведено съобразно посочените в закона процесуални правила. Спазена е предписаната форма, като са изложени подробни мотиви във връзка с неприемането на злополуката за трудова. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника и на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 144 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ТП на НОИ София-град съдебни разноски в размер на 100, 00/сто/лева възнаграждение за юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,