Решение № 7763 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14899/2018 г.

Решение № 7763 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14899/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Т. Г. от [населено място] срещу решение № 2077 от 18.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1768/2018 г. по описа на Административен съд - П., Х състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отмяна на оспореното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П.. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. П., чрез юрисконсулт Панов, в отговор от 28.11.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Т. Г. от [населено място] против решение № 2153-15-114 от 25.05.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140-15-286 от 11.04.2018 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П.. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. При преценка на събраните доказателства и изложените в касационната жалба оплаквания, се приема следното: Т. Г. от [населено място] е подал заявление вх. № 2113-15-198 от 15.01.2018 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69 КСО. Пенсионният орган е приел, че към датата на заявлението лицето е на [възраст] и не отговаря на изискването на чл. 69 КСО за навършена възраст 53 години и 2 месеца. Наред с това, към 31.12.2015 г. няма общ осигурителен стаж от 27 години, а има такъв от 25 години и 26 дни, поради което не удовлетворява условието на § 50 ПЗР на КСО във връзка с чл. 69 КСО. Спорът пред първоинстанционния съд се е свеждал до законосъобразността на актовете на Териториално поделение на НОИ гр. П., в частта им относно размера на признатия осигурителен стаж за периода от 14.09.1987 г. до 22.08.1991 г., в който Геров е учил и завършил ССВАУ "Г. Д." и по-точно за началния момент. Пенсионният орган е приел, че това е датата [дата], когато кандидатстващия за пенсия е навършил пълнолетие (18 години) и е признал период от тази дата до 22.08.1991 г., т. е. 8 месеца и 18 дни. Последната дата е определена въз основа на удостоверение изх. № 9276 от 26.11.2015 г. и кореспондира с представената диплома. Въпросът относно началния момент на периода е изрично регламентиран в нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС. В цитираната изрично е посочено, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Цитираната норма кореспондира с чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.); изм. - ДВ, бр. 76 от 1996 г., според който се зачита за трудов стаж от трета категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Цитираната разпоредба е по-благоприятна за лицето, тъй като в предходните й редакции нормата не е предвиждала подобно приравняване. Това е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл. 81 от ППЗП (отм.); с параграф 42 от Постановление на МС № 218 от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.) във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г.), с който военната служба се разделя на кадрова и наборна. Цитираните разпоредби на ППЗП (отм.); и на НПОС разграничават редовната военна служба, както и приравнените на редовната военна служба периоди и ясно обективират волята на законодателя, като осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита само срокът на редовната военна служба от навършване на 18-годишна възраст. Това нормативно разрешение е свързано с изискването редовната военна служба да се изпълнява при навършване на пълнолетие, по аргумент на чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.);. Липсва твърдяното от касатора противоречие с разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. Крайната дата на периода е определена въз основа на удостоверение изх. № 9276 от 26.11.2015 г. на Държавна агенция "Архиви" и кореспондира с представената диплома на лист 23 от делото. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени заявените от ответника разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определени при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,