Решение № 10902 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7213/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Н. П., чрез адв. Горанска против решение 4691 от 07.05.2025г., постановено по адм. дело 353/2025г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменена заповед 18-10746/27.09.2023г. на началника на СГКК Хасково. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК и се претендира неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Хасково, в писмен отговор, излага доводи за основателност на касационната жалба като счита оспореното решение за необосновано и незаконосъобразно. Ответникът Община Маджарово не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разглеждана по същество неоснователна. С обжалваното решение по оспорване на Община Маджарово административния съд е отменил като незаконосъобразна заповед 18-10746/27.09.2023г. на началника на СГКК Хасково, с която по заявление на А. Н. П., на основание чл.53б, ал.5, т.1 вр. с чл.51, ал.1, т.3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и чл.81в, ал.1 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, е одобрено изменение в кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/ на гр. Маджарово, състоящо се в нанасяне в имот с идентификатор 46084.29.396 , вписан в КР на собственик Община Маджарово, на нови обекти с идентификатори 46084.29.396.1, 46084.29.396.2, 46084.29.396.3 и 46084.29.396.4, съставляващи бунгала, всяко с площ от 43 кв.м., предназначение- курортна, туристическа сграда и собственик А. Н. П. въз основа на договор 988/26.06.1996г. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че в случая не става въпрос за изменение на КККР поради явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗКИР, която може да бъде отстранена по предвидения в чл. 53б ЗКИР ред. Приел е, че е установено наличието на непълнота и грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, която подлежи на поправяне по реда на чл. 54 ЗКИР, като съгласно императивната разпоредба на ал. 2, изр. 1, когато грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява едва след решаване на спора по съдебен ред. Решението е незаконосъобразно. Решаващият правен извод на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена на несъответно правно основание се базира на неправилно приложение на материалния закон към изяснената по делото фактическа обстановка. Разпоредбата на чл. 53б ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените КК и КР когато съдържат явна фактическа грешка - чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Съобразен с трайната съдебна практика на Върховния административен съд е изводът на първоинстанционният съд, че нормата на чл. 53б ЗКИР съставлява самостоятелно основание за изменение на КККР в две отделни хипотези, визирани в § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР . Не е съобразено обаче от първоинстанционният съд обстоятелството, че процесната заповед визира изрично втората хипотеза по § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР и то във връзка с чл.81в, ал.1 /нов,ДВ,бр.72 от 2021г./ от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, т.е. нанасят се неотразени /липсващи/ в първоначалната КККР, одобрена със заповед РД-18-29/20.01.2020 г. на изпълнителен директор на АГКК, сгради като обекти на кадастъра по чл.23, т.2 ЗКИР по трайни топографски очертания с изкуствен произход в неурбанизирана територия без да се изменят границите на имот с идентификатор с 46084.29.396. В тази връзка се явява неправилен и изводът на съда, че в случая се касае за "непълнота или грешка" по смисъла на §1,т.16 ДР на ЗКИР , тъй като установената непълнота на КК не е в урбанизирана територия, за да се следва отстраняването й със заповед по чл.54 ЗКИР. Следователно решаващият извод на съда, че в случая не е налице явна фактическа грешка, по която и да е от двете хипотези на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР е неправилен. В производството не се оспорва реалното съществуване на сградите в имот с идентификатор 46084.29.396, а основанието за вписване в КР на заявителката А. Н. П. въз основа на договор 988/26.06.1996г., което подлежи на преценка в съдебно производство по общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на явна фактическа грешка. Предвид, че оспорената заповед е издадена на съответно правно основание, при липсата на съществени нарушения на административната процедура и от компетентния орган, неправилно първоинстанционният съд е отменил заповедта, поради което са налице отменителните основания на чл. 209 АПК и обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на процесната заповед от Община Маджарово като неоснователно. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за присъждане на разноски от касаторката А. Н. П., Община Маджарово дължи разноски в размер на 2570лв по приложените списъци по чл.80 ГПК, както следва: адв.възнаграждение за две съдебни инстанции в мин. размер от по 1250лв за всяка и 70лд държавна такса по касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,