Решение № 109 от 15.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 423/2016 г.

Решение № 109 от 15.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 423/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба от Д. Е. [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 878/31.10.2014 г. на Сливенския районен съд по гр. д. № 1918/2014 г., потвърдено с решение № 64/18.03.2015 г. на Сливенския окръжен съд по в. гр. д. № 103/2015 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. В молбата са изложени подробни съображения, че поради допуснати процесуални нарушения делото е разгледано без участието пред първата и въззивната инстанция на процесуалния представител на страната, изразяващи се в даване ход на производството при представени писмени доказателства за здравословни проблеми на пълномощника /болничен лист/ и за служебна ангажираност по друго дело в друг съд, поради което правото на защита на Д. Е. е било накърнено. Отделно се сочи, че са налице новооткрити обстоятелства от съществено значение за решаването на делото, обективирани в нови писмени доказателства, находящи се в образуваното изпълнително дело. В проведеното открито съдебно заседание молбата се поддържа и се моли за нейното уважаване, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по молбата за отмяна - А. Ч. О. [населено място], чрез пълномощника си адв. Р., в подадения в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК отговор изразява становище за нейната неоснователност. Като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение приема следното: С първоинстанционното решение, потвърдено с окончателния съдебен акт на Сливенския окръжен съд, Д. Е. е осъдено да заплати на А. Ч. Е. сумата 7 900 лв., представляваща неплатена продажна цена по сключен договор за търговска продажба на родово определени с две фактури движими вещи, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба - 22.04.2014 г. до окончателното й изплащане, ведно с обезщетение за забава за времето до предявяване на иска, в размер на 644 лв., и съдебно-деловодни разноски. Решението е влязло в законна сила на 18.03.2015 г., а молбата за отмяна е подадена на 22.05.2015 г., т. е. в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК. Предвид това, че молбата изхожда от надлежна страна, подадена е в преклузивния законов срок и е насочена против подлежащ на извънинстанционен контрол съдебен акт, съдът приема същата за процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното: I. Пълномощникът адв. М. е подала молба от 08.10.2014 г., с която уведомява съда за влошеното си здравословно състояние, без да представя медицински документи в подкрепа на твърденията си. Моли да не се дава ход на делото и то да бъде отложено. В о. с. з. на същата дата съставът на Сливенския районен съд е счел молбата за неоснователна и е дал ход на делото. Изложил е съображения, че не са налице условията на чл. 142, ал. 2 ГПК, изискващи доказана обективна невъзможност, както за пълномощника, така и за законния представител на дружеството - ответник да се яви в съдебно заседание, за да се уважи молбата. На 09.10.2014 г. пълномощникът на ответника е представил копие от болничен лист от 07.10.2014 г., с предписан режим на лечение - свободен, и без медицинско удостоверение по чл. 18, ал. 2 НМЕ за това, че лицето не е в състояние да се явява пред съд. В производството пред въззивния съд процесуалният пълномощник на Д. Е. отново е помолил да не се дава ход на делото, насрочено за 18.03.2015 г., видно от молба от 17.03.2015 г. Като основание за невъзможността на пълномощника да се яви в о. с. з. се сочи служебна ангажираност на същата дата пред Бургаски административен съд, за което се представят доказателства - удостоверение от съда за насроченото дело, по което адв. М. е пълномощник. По съображения, отново основани на нормата на чл. 142, ал. 1 ГПК, съдът е оставил молбата без уважение. Посочил е, че изобщо липсват твърдения за това, че управителят на въззивника е възпрепятстван с основателна причина да се яви в съдебното заседание. Намерил е също, че препятствието на пълномощника не е непреодолимо, доколкото с оглед редовността на призоваването, той е имал достатъчен срок да организира по друг начин защитата на представляваното от него дружество. Съдът намира, че липсват твърдяните нарушения на нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК, съдържаща процесуалните предпоставки за отлагане на производството по делото, без да се пристъпва към разглеждането му, при редовно призоваване на страните. Нормата изисква едновременно както страната, така и пълномощникът й да не могат да се явят пред съда, поради наличието на неотстранимо препятствие. В случая и двете съдебни инстанции са приложили правилно и точно закона, като са съобразили така посочените кумулативни изисквания, които не са били налице. Дори да се приеме, че пълномощникът е бил възпрепятстван да участва в проведените заседания /което с оглед данните по делото не се установява/, то както в хода на инстанционното производство, така и в настоящото липсват твърдения и доказателства за наличие на такива непреодолими препятствия по отношение на ответника по делото Д. Е. С оглед изложеното, не се установява хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - вследствие на нарушаване на съответните правила, страната да е била лишена от възможност да участва в делото или да се яви в открити съдебни заседания по него, лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. II. Липсват и основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на които молителят се позовава - новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които следва да бъдат съобразени при решаването му. В молбата не се сочат каквито и да било аргументи относно значението на производството по гр. д. № 144/2011 г. на Сливенския окръжен съд по чл. 28 ЗОПДИППД и наложените възбрани за спора по гр. д. № 1918/2014 г. на Сливенския районен съд. Съдът намира, че горните обстоятелства, независимо дали са новооткрити, касаят само принудителното изпълнение на влязлото в сила решение и не са относими към предмета на спора, разрешен с него, а именно - дължи ли се от ответника заплащане на цената на продадените му стоки по процесните две фактури, съобразно чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ. С оглед горното, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради което и Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение