Решение № 1527 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2011 г.

Решение № 1527 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на изпълняващия правомощията Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ") Варна при ЦУ на НАП и на "Бул Кол" ЕООД гр. Варна, чрез пълномощника адв. А. Бюкюджян. Касаторът Директор на Д "ОУИ" Варна обжалва решение № 158/28.01.2011 г., постановено по адм. дело № 853/10 г. по описа на Административен съд (АС) Варна, в частта, в която е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 030902212/21.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 64/2.03.2010 г. на Директора на Д "ОУИ" Варна, с който за данъчен период м. 12.2004 г. са определени задължения по ЗДДС в размер на 5737,82 лв. и лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът е изложил неправилни изводи относно същината на ДАПВ, с който не се определят задължения за данъци. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира се присъждане на разноски и за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - "Бул Кол" ЕООД гр. Варна, не взема становище по нея. Касаторът "Бул Кол" ЕООД гр. Варна обжалва решение № 158/28.01.2011 г., постановено по адм. дело № 853/10 г. по описа на Административен съд (АС) Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 030902212/21.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 64/2.03.2010 г. на Директора на Д "ОУИ" Варна, с който за данъчен период мм. 04, 07 и 08.2008 г. са определени задължения по ЗДДС в размер на 13 761,09 лв. и лихви върху тях. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита за неправилни изводите на съда относно липсата на реалност на сделката по фактура, касаеща периода 08.2008 г., както и за недоказаност на постигнатото съгласие между страните по нея за продажба на вещите. Иска се отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при Централно управление на НАП - не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за допустимост и неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид оплакванията и становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК. По същество приема за неоснователна касационната жалба на Директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. В тази част АС Варна е обявил за нищожен РА № 030902212/21.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 64/2.03.2010 г. на директора на Д "ОУИ" Варна, с който за данъчен период м. 12.2004 г. са определени задължения по ЗДДС в размер на 5737,82 лв. и лихви върху тях. Установено е от доказателствата по делото и заключението на съдебно-икономическата експертиза, не е спорно, че за данъчен период м. 12.2004 г. дружеството е подало справка-декларация (СД) за възстановяване на данък (ДДС), издаден е и е влязъл в сила данъчен акт за прихващане и възстановяване (ДАПВ) № 979/18.02.2005 г., с който е възстановен данъкът за периода в декларирания от дружеството размер. Същият период е включен в обхвата на ревизията, по която е издаден процесният ревизионен акт, по силата на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 901455/26.06.2009 г., издадена от Началник сектор "Ревизии и проверки", упълномощен да възлага извършването на ревизии по реда на чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК със заповед от 13.06.2008 г. Същият орган е издал и заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) № 902212/13.11.2009 г. за издаване на РА. Съдът е приел, че влезлият в сила ДАПВ, издаден по реда ДПК (отм.) е данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), поради което изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши по реда на чл. 155 и чл. 116 ДПК (отм.), съответно чл. 133 и чл. 134 ДОПК, в сила от 1.01.2006 г. В случая ревизията е започнала при действието на ДОПК, поради което единствено компетентния орган да я възложи за периода, за който има влязъл в сила ДАПВ е териториалният директор. Като е приел, че ревизията не е възложена от надлежен орган, съдът е счел, че липсата на материална компетентност на органа, възлагащ ревизията, води до нищожност на издадения РА в тази му част, за съответния данъчен период, поради което с решението си е прогласил тази нищожност. Оплакванията на касатора са относно правилността на правните изводи на съда и конкретно относно вида на издадения ДАПВ и последиците от него. Позовава се на действието на нормата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в сила от 19.12.2007 г. Оплакванията се неоснователни. ДАПВ, издадени при действието на ДПК са стабилни административни актове, чиято правна сила и последици следва да бъдат зачитани. Няма предпоставки за приложение на изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в сила от 19.12.2007 г., тъй като законодателят не й е придал обратно действие. Приложимият закон е тълкуван правилно, изводите на съда са законосъобразни, съответстващи на преобладаващата практика на ВАС по сходни казуси. Вярно е, че с изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в сила от 19.12.2007 г., не се зачита извършването на възстановяване/прихващане, тъй като се предвижда установяване на задължения за данъци само с ревизионен акт. С това изменение законодателят, занапред, не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. За приложение на новоустановеното правно положение следва, както АПВ, така и акта за възлагане на ревизия, да са издадени след 19.12.2007 г. В случая, установяването на задължения с ревизионен акт, за периоди, за които са издадени и влезли в сила ДАПВ, следва да се извърши само по реда на чл. 134 от ДОПК - чрез възлагане от териториалния директор, каквото в случая безспорно няма. Ревизионното производство за горепосочените данъчни периоди не е започнато и съответно проведено надлежно. Липсата на компетентност на издателя на заповедта за възлагане на ревизия е неотстраним съществен порок, чиято последица е нищожност и на издадения ревизионен акт за съответните данъчни периоди. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира жалбата на директора на Д "ОУИ" Варна за неоснователна. Решението на АС Варна в тази си част е правилно и следва да се остави в сила. Касационната жалба, подадена от "Бул Кол" ООД, по съществото си е неоснователна. Предмет на касация е решението на АС Варна в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 030902212/21.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 64/2.03.2010 г. на директора на Д "ОУИ" Варна, с който за данъчен период мм. 04, 07 и 08.2008 г. са определени задължения по ЗДДС в размер на 13 761,09 лв. и лихви върху тях. За м. 08.2008 г. е начислен данък за внасяне, в която част не са изложени касационни оплаквания. При служебна проверка на материална законосъобразност на решението в тази му част не се установиха пороци на същото, водещи до неговата отмяна. Задължението за м. 04.2008 г. произтича от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8604,03 лв. и лихви по фактура № 90/29.04.2008 г., издадена от "Строителни монтажи" ЕООД с предмет - доставка на пясък, цимент, лепило. Задължението за м. 07.2008 г. са във връзка с непризнатия данъчен кредит за м. 04.2008 г., на основание чл. 92 ЗДДС за следващите го периоди, през които ревизираното лице е приспадало суми, поради което това задължение са явява обусловено от дължимостта на задължението за данък за м. април 2008 г. във връзка с непризнато право на данъчен кредит. Според касатора неправилно съдът е приел, че не са налице основания за приспадане на данъчен кредит по фактурата, тъй като не е съобразил, че доставката е реална, за което е налице прехвърляне на право на собственост върху родово определените вещи при отделянето им като такива, а не при предаването, както е приел съда. Счита, че не е съобразено наличието на доказано постигнато съгласие между страните по сделката и фактурата относно индивидуализиране на стоките. Оплакването е неоснователно. Действително, за да отхвърли жалбата съдът е приел, че липсва реалност на доставката, тъй като липсва плащане по фактурата, липсват доказателства доставчикът да е придобил собственост върху стоката или да е прехвърли собствеността върху нея на получателя. Изводите на съда са правилни. Касае се за родово определени вещи, върху които собствеността преминава от продавача към купувача с фактическото им предаване или отделяне, на основание чл. 318 ТЗ вр. с чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Не е спорно, че същите родово определени вещи са предмет на издадена фактура в предходен период, по която фактура касаторът е доставчик, а "Строителни монтажи" ЕООД е получател. Тази стоки не са получени от "Строителни монтажи" ЕООД и са останали в склада на касатора. Впоследствие е издадена процесната фактура, за същите стоки, по която вече доставчик е "Строителни монтажи" ЕООД, а касаторът е получател. При тези данни правилно е прието от приходните органи и от съда, че е налице издаване на фактури, по които обаче не се удостоверява реално прехвърляне на стоката, чрез индивидуализирането й и прехвърляне на собствеността върху нея. Доставката не е реална, не е настъпило данъчно събитие. Данъкът по фактурата е начислен неправомерно, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не се следва приспадане на данъчен кредит. Предвид изложеното касационната жалба на "Бул Кол" ООД се явява неоснователна. Решението на АС Варна в обжалваната част е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се остави в сила. При този изход на спора, с оглед неоснователността и на двете касационни жалби, не се дължат разноски в полза на коя да е от страните в касационното производство. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,