Решение № 15072 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6266/2009 г.

Решение № 15072 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6266/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марко Николов Марков от гр. Ябланица срещу решение № 25 от 19.03.2009 г. по адм. дело № 229/2008 г. на Ловешкия административен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател за времето от 1999 г. до края на 2006 г. е подал три заявления с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По първото - вх. № 23977 от 05.08.1999 г. - с разпореждане № 4208013122 от 01.12.1999 г., потвърдено с решение № 7 от 15.05.2000 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Ловеч, е постановен отказ, основан на обстоятелството, че заявителят Марко Николов Марков нямал 13 години и 4 месеца трудов стаж от II категория, а исканата пенсия не можело да бъде отпусната по условията на III категория трудов стаж, защото нямал минималната изискуема възраст от 60 години при тази категория трудов стаж. Ловешкият окръжен съд с решение № 341 от 02.11.2000 г. по а. х. дело № 89/2000 г. е отхвърлил жалбата на Марко Николов Марков срещу този отказ. Според окръжния съд "категорията на трудовия стаж може да се установява по съдебен ред само в рамките на иск за установяване на трудов стаж", в какъвто смисъл била т. 14 на Постановление № 8 от 26.06.1963 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ. Решението на Ловешкия окръжен съд е влязло в сила на 01.12.2000 г. и е сложило край на правния спор за законосъобразността на отказа да бъде отпусната исканата (за първи път) от Марко Николов Марков пенсия за изслужено време и възраст (а от 01.01.2000 г. - пенсия за осигурителен стаж и възраст). По второто заявление - вх. № 919 от 18.01.2006 г. - с разпореждане № 460 от 26.06.2006 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО отново отказва да отпусне исканата пенсия с мотиви, че като едноличен търговец Марко Николов Марков не е прекратил осигуряването си към датата 03.04.2006 г. Това разпореждане не е било оспорено от Марко Николов Марков. Третото заявление е вх. № 18601 от 11.10.2006 г. и то вече е било уважено - с разпореждане № 4 (№ 4208013122) от 29.06.2007 г. исканата от Марко Николов Марков пенсия му е била отпусната, но от датата на заявлението. Сезиран с жалба от Марко Николов Марков, Ловешкият административен съд с решение № 59 от 02.01.2008 г. по адм. дело № 210/2007 г., оставено в сила с решение № 6102 от 26.05.2008 г. по адм. дело № 2278/2008 г. на ВАС-VI отд., е отменил решението на директора на РУСО, с което той е потвърдил това разпореждане и на основание чл. 173, ал. 2 АПК му е изпратил преписката за решаване на въпроса по същество с указанието, че в случая началната дата на пенсията следва да бъде определена по правилата на чл. 94 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) след като бъде установена датата, на която е било прекратено осигуряването на Марко Николов Марков, защото с това трето поред разпореждане всъщност за първи път му се отпуска пенсия за осигурителен стаж и възраст. При новото решаване на въпроса по същество и след служебно изясняване на въпроса кога е било прекратено осигуряването на Марко Николов Марков, с решение № 20 от 24.09.2008 г. директорът на РУСО отново е потвърдил разпореждане № 4208013122 от 29.06.2007 г. За да постанови този резултат директорът на РУСО се е позовал на обстоятелството, че осигуряването на Марко Николов Марков е било прекратено от 01.01.2002 г., а заявлението, по което е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст, е подадено на 11.10.2006 г., т. е. след като 6-месечният срок по чл. 94, ал. 1 КСО е бил вече изтекъл. С посоченото по-горе решение, Ловешкият административен съд е отхвърлил жалбата на Марко Николов Марков срещу новото решение на директора на РУСО. За да постанови този резултат административният съд е приел, че с оглед на установеното релевантно обстоятелство - че осигуряването на Марко Николов Марков е било прекратено от 01.01.2002 г., а заявлението, по което е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст, е подадено на 11.10.2006 г. - изводите на административния орган по приложението на чл. 94, ал. 1 КСО са законосъобразни. С касационната жалба Марко Николов Марков отново изразява становище, че пенсията е следвало да бъде отпусната от датата на първото заявление, с което я е поискал - 05.08.1999 г. Това становище жалбоподателят е основал на доводите: а) че Ловешкият административен съд вече за втори път признавал, че към м. август 1999 г. той е имал необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст, б) че при подаването на първото си заявление за пенсия той не само е имал необходимия сбор от възраст и осигурителен стаж, но е бил вече придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а в) не е успял да упражни това си право по обективни причини - дългогодишни съдебни спорове да установи, че осигурителният му стаж е от втора, а не от трета категория, каквото неправилно становище са имали пенсионните органи. Върховният административен съд, шесто отделение, вече е дал отговор на този спор с решение № 6102 от 26.05.2008 г. по адм. дело № 2278/2008 г. и новото оспорване, направено със сега подадената от Марко Николов Марков касационна жалба на разгледано и обсъдено вече основание, е недопустимо. Мотиви, защо това становище на жалбоподателя е неоснователно, са вече изложени и те са задължителни за страните и за съда. А поставения от Ловешкия административен съд с решение № 59 от 02.01.2008 г. по адм. дело № 210/2007 г. въпрос за изясняване е бил изяснен и с оглед на получения отговор - че осигуряването на Марко Николов Марков е било прекратено на 01.01.2002 г. - изводът, че заявлението, по което вече му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, е подадено след повече от 6 месеца от прекратяването на осигуряването и затова пенсията следва да бъде отпусната от датата на това заявление, е законосъобразен. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,