Решение № 1876 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3224/2012 г.

Решение № 1876 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3224/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД срещу решение № 315 от 18.01.2012 г., по адм. дело № 7126/2011 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1339/21.07.2011 г. на Комисията за защита на личните данни. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът - Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Христо Кирилов Севов счита, касационната жалба за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против решение № 1339/21.07.2011 г. на КЛЗД, с което е уважена жалбата на Христо Севов срещу "Мобилтел" ЕАД и му е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв. на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), в качеството му на администратор на лични данни за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД и имуществена санкция в размер на 15 000 лв. на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка, като възприетото от него за установено от фактическа страна се подкрепя от представените от ответника с административната преписка и събраните в хода на процеса писмени доказателства. Въз основа на същата съдът е извел правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия състав. Не се спори между страните, че обжалваният пред него административен акт е издаден от компетентен орган - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в съответствие с правомощията й по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което е валиден акт. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства (чл. 36 от АПК). Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Законосъобразно е заключението на съдебния състав за постановяване на решението в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД жалбоподателят "Мобилтел" ЕАД има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. По безспорен начин по делото е установено, че Христо Севов като абонат на "Мобилтел" ЕАД притежава и ползва един брой сим - карта по силата на сключен на 30.08.2010 г. в магазин "МТел м-н Пловдив 7". Предвид представените доказателства обосновано съдът приема, че е доказано допуснатото от оспорващото дружество нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, изразяващо се в това, че в качеството си на администратор на лични данни не упражнява контрол за спазване на предвидените в "Процедурата за регистрация на потребители" технически и организационни изисквания при обработването на личните данни на Севов от страна на обработващия лични данни "Мобилтел" ЕАД, свързано с регистрирането на договор без номер с дата 04.12.2010 г., сключен в магазин на МТел, централни хали - гр. София за сим- карта без посочен номер на негово име, без негово знание и съгласие. Данните на потребителите, които по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД са лични данни, се отразяват във формуляри за регистрация, утвърдени от "Мобилтел" ЕАД или чрез въвеждането им в електронната система на касатора. По делото е установено, че личните данни на Христо Севов са използвани без негово знание и съгласие от страна на касатора за регистрацията на сим-карта. В административното и съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да установяват, че договорът от 04.12.20101 г. е сключен от Севово, напротив по безспорен начин е установено, че подписът положен за абонат не е изпълнен от Севов. "Мобилтел" ЕАД по никакъв начин не доказва твърдението си, че достъпът до личните данни на неговия абонат Севов и обработването им е осъществен правомерно и не носи отговорност за така "сключения" договор със Севов на 04.12.2010 г. Ето защо настоящият състав намира, че в конкретния случай е осъществено от страна на касатора нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, за което законосъобразно административният орган ангажира отговорността му по чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД. Обоснован и съответен на доказателствата е и изводът на съда, че в случая касаторът е извършил и нарушението по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД, тъй като сключването на договора от 04.12.2010 г. е без знанието и съгласието на Севов, при което правилно е прието, че същият не е дал съгласие за обработването на данните му и е налице посоченото нарушение. Дали при сключването на процесния договор е извършено престъпление е ирелевантен въпрос към предмета на спора пред първоинстанционния съд - законосъобразност на решение № 1339 от 21.07.2011 г. на КЗЛД, а и с настъпилите законодателни промени съдът не разполага със сигнална функция. Изводите на съда за издаване на административния акт от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Решението на Административен съд София - град е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая съдът прави анализ на събраните по делото доказателства, обсъжда доводите на страните и служебно проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства е направен извода, че решението на КЗЛД е законосъобразно. Съобразно изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение