Решение № 2511 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4349/2014 г.

Решение № 2511 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4349/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбите на "Аква Истейт" ООД, Община Поморие и "Сле груп" ЕООД против заповед № РД-148/19.02.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и с цел предотвратяване опасността от увреждане и/или унищожаване на част от територията на защитена зона BG0000574 "Ахелой-Равда-Несебър", е забранено жилищното, курортното и вилно строителство, включително изграждане на необходимата инфраструктура, както и движението на моторни превозни средства извън съществуващата пътна мрежа, включително селскостопански и горски пътища, по отношение на конкретно изброени поземлени имоти. С жалбата на дружеството "Аква Истейт" ООД, заповедта е оспорена в частта, касаеща негов собствен имот с КИ 51500.204.160. Жалбоподателят посочва, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в противоречие с целите на закона, наложените забрани са несъразмерни спрямо преследваната цел, не са установени действителните факти от значение за случая, при нарушено право на страните на достъпност, публичност и прозрачност при и по повод издаването на акта. Основното възражение е, че МОСВ не е установил наличието на посочените в заповедта природни местообитания по повод на чиято защита са въведени ограничителните мерки. С жалбата на община Поморие, процесната заповед е оспорена като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи в липсата на мотиви, и неяснота на териториалния обхват на акта. С жалбата на дружеството "Сле груп" ЕООД се оспорва процесната заповед в частта, касаеща имот с КИ 51500.204.152. Поддържа се, че заповедта е незаконосъобразна, защото за процесния имот към 3.08.2007 г. има влязъл в сила ПУП-ПЗ, който сам по себе си изключва възможността за включването му в границите на защитена зона чрез заповед по чл. 12, ал. 6 от ЗБР, респ. спрямо този имот не могат да се налагат обезпечителни мерки, свързани именно с бъдещото издаване на заповед по чл. 12, ал. 3 от ЗБР. Посочва се, че обжалваната заповед по недопустим начин пререшава въпроси, вече решени в проведени от дружеството производства по ЗУТ и ЗООС, касаещи устройствения статут на имота и възможността за неговото застрояване. Направено е възражение и за нищожност на акта, поради противоречието му с влязло в сила решение по адм. дело № 271/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена заповед № ДК-11-Б-1/1.01.2013 г. на началника на РДНСК - Бургас. Според жалбоподателя, фактът, че досега нито един административен орган не е установил наличието на дюни, които дюни по аргумент от чл. 6, ал. 4, т. 4 от ЗУЧК биха били публична държавна собственост и факта, че държавата се е разпоредила с имота като частна държавна собственост, са обстоятелства доказващи, че дюни в процесния имот няма. В тази връзка се възразява, че наложените върху имота ограничения са в противоречие с целта на закона. Ответната страна - министъра на околната среда и водите, представляван от юрк. М. Калугеров, поддържа, че жалбите са неоснователни като подаден против законосъобразно издаден административен акт. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото намира жалбите на дружествата "Аква Истейт" ООД и "Сле груп" ЕООД за процесуално допустими като редовно подадени от надлежни страни и в срок. Съдът намира за недопустима жалбата на община Поморие като подадена при липса на пряк и непосредствен правен интерес от оспорването й. Видно от кадастралните идентификатори на конкретно изброените в оспорваната заповед имоти, върху които се налагат ограничения, всичките попадат в землището на град Несебър, респ. в границите на община Несебър. Доколкото за съда е известно, че град Несебър и град Поморие са административните центрове на две различни общини, както и поради факта, че община Поморие не е обосновала засягане на каквото и да било нейно право или интерес, свързан с имот/и, попадащи в обхвата на заповедта, то следва да се приеме, че по отношение на община Поморие не е налице правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка, съгласно чл. 147 от АПК, за оспорване законосъобразността на заповед № РД-148/19.02.2014 г. на МОСВ. В тази връзка и на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 147 от АПК, жалбата на община Поморие следва да се остави без разглеждане, а производството прекратено в тази си част. По съществото на спора, съдът намира следното: Заповед № РД-148/19.02.2014 г. на министъра на околната среда и водите е издадена в условията на заместване от зам. министър Ч. Георгиев, видно от приложената заповед за заместване № РД-138/18.02.2014 г., подписана от министър Искра Михайлова. С оспорваният акт, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗБР и с цел предотвратяване на опасността от увреждане и/или унищожаване на част от територията на защитена зона BG0000574 "Ахелой - Равда - Несебър", определена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, но спрямо която не е издадена заповед за обявяването й за такова по реда на чл. 12, ал. 6 от ЗБР, административният орган е забранил за срок от две години или до издаване на заповед по чл. 12, ал. 6 от ЗБР за обявяването й за защитена зона жилищното, курортното и вилно строителство, включително изграждането на необходимата инфраструктура, както и движението на моторни превозни средства извън съществуващата пътна мрежа, включително селскостопанските и горски пътища в 33 имота. Сред описаните чрез кадастралните си идентификатори имоти попадат и имотите на двамата жалбоподатели, а именно имот с КИ 51500.204.160 - собственост на "Аква истейт" ООД и имот с КИ 51500.204.152 - собственост на "Сле груп" ЕООД. Опасността от увреждане и/или унищожаване на зоната е обоснована в акта с наличието на планове и инвестиционни предложения, чието реализиране пряко може да засегне природните местообитания, предмет на опазване на зоната - Неподвижни крайбрежни дюни с тревиста растителност (сиви дюни), Зараждащи се подвижни дюни и Влажни понижения между дюните. В заповедта е направено изрично позоваване на Решение на Министерския съвет на Република България № 122/2.03.2007 г., с което на основание чл. 10, ал. 4 от ЗБР е приет списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Видно от приложеното по делото решение, защитената зона "Ахелой - Равда - Несебър" е включена в неговото Приложение 2, подточка 145 под код BG0000574. Приложено е също така по делото и Решение на Комисията от 12.12.2008 г. за приемане съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета на първоначален списък на териториите от значение за Общността в Черноморския биогеографски регион, публикувано в Официален вестник на ЕС бр. L 43/59. Видно от същото, защитената зона "Ахелой - Равда - Несебър" е включена като територия от значение за Общността. Видно от публичния регистър на защитените зони, поддържан от МОСВ, всеобщо достъпен и чрез информационната мрежа (http:/natura2000.moew. government. bg/PublicDownloads/Auto/PS_SCI/BG0000574/BG0000574_PS_17.pdf), предмет на опазване в процесната защитена зона са 13 различни природни местообитания, сред които са и посочените в сега оспорваната заповед - Неподвижни крайбрежни дюни с тревиста растителност (сиви дюни), Зараждащи се подвижни дюни и Влажни понижения между дюните. По делото няма спор, а и самите жалбоподатели обосновават правния си интерес от отмяната на акта, с наличието на инвестиционни намерения свързани със застрояването на собствените им имоти. По делото са представени влязло в сила на 14.02.2014 г. решение на строеж № 68/21.12.2012 г. на гл. архитект на община Несебър, позволяващо на "Сле груп" ЕООД да построи жилищни сгради в имота си. По силата на цитираното разрешение, дружеството може да построи в имот с КИ 51500.204.152 на четири етапа общо 122 еднофамилни жилищни сгради По отношение на "Аква Истейт" ООД е надлежно обоснована необходимостта от почистване на собствения му имот, чрез ползването на механизирана техника, преди бъдещото му застрояване. Представена е кореспонденция с община Несебър свидетелстваща, че почистването на замърсения със строителни отпадъци имот на дружеството и премахването на останките от постройки изисква навлизането на превозни средства и машини. Нещо повече, видно от Констативен протокол № 006271/27.02.2014 г., издадено от началник на отдел "ЕО, ОВОС и ЕО" при РИОСВ - Бургас, по отношение на "Аква Истейт" ООД е дадено задължително предписание за срока на действие на заповед № РД-148/19.02.2014 г. на МОСВ да не се предприемат действия по почистване на имот, така както е предписано от кмета на община Несебър, при условие, че се изисква движение на МПС-та. Представено е също и решение от 2009 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, касаещо инвестиционното предложение на "Аква истейт" ООД относно "Изграждане на зони за жилищно строителство, централни зони, зони за озеленяване, ресторант, зони за спорт и рекреация", касаещо имот с КИ 51500.204.160, включващо изграждането на 115 сгради с общ брой на обитателите 3500 човека. При така изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира оспорваната заповед за законосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗБР, когато съществува опасност от увреждане на територии от списъка по чл. 10, ал. 2, преди да са обявени за защитени зони, министърът на околната среда и водите със заповед, обнародвана в "Държавен вестник", забранява или ограничава отделни действия в тях за срок до две години, с изключение на обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили. Законът определя министъра на околната среда и водите като компетентен административен орган при налагането на временните ограничителни мерки, целящи предотвратяване на опасността от увреждане на териториите, преди обявяването им за защитени зони и следващите са от това ограничения и специфични условия на ползването и управлението им. В случая, компетентността е безспорно доказана с оглед представената заповед за заместване № РД-138/18.02.2014 г., подписана от министър Искра Михайлова, по силата на която към момента на издаване на оспорваната заповед заместник - министър Ч. Георгиев е бил надлежно оправомощен да изпълнява функциите на министър на околната среда и водите. Формата на издадения акт и наличието на ясно и разбираемо съдържание, което не поставя под съмнение изразена властническа воля на издателя на акта и преследвана цел, са основание да се приеме, че произнасянето на МОСВ е валидно. Съдът не намира основание да приеме, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, ограничаващи правото на участие на засегнатите лица. Процесната заповед цели обезпечаване обективното състояние на територията чрез запазване на намиращите се в нея местообитания. По своята същност чрез нея се налага принудителна административна мярка с превантивен характер по отношение лицата и обекта на защита, поради което заповедта подлежи на незабавно изпълнение, респ. обжалването й не спира изпълнението (чл. 19, ал. 2 от ЗБР). В хипотезата на ПАМ, правилата за издаване на административните актове по аргумент на чл. 22 АПК не се следва да се прилагат, включително тези за задължителното уведомяване на заинтересованите лица за започналото производство. В този смисъл е и постоянната практика на съда - адм. дело № 2301/2007 г. на 5-чл. състав на ВАС, адм. дело № 9382/2012 г. на 5-чл. състав на ВАС Що се касае до материалната законосъобразност на акта, съдът намира, че по делото бяха доказани всички обективно установени от закона предпоставки за издаване на акта. Няма спор, че по отношение на процесната защитена зона не е издадена заповед по чл. 12, ал. 6 от ЗБР, както и няма спор, че същата е включена в Приложение № 2 на Решение № 122/2.03.2007 г. Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 10, ал. 4 от ЗБР е приет списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Опасността от увреждане на защитената зона и в частност на посочените в акта видове местообитания е категорично обоснована с наличието на строителни намерения у собствениците на двата процесни имота и обективно свързаните с това дейности, неминуемо водещи до трайна теренна промяна. Възраженията и на двете дружества, свързани с липсата на обектите на защита в техните имоти, са неоснователни. Съдът не кредитира представените от жалбоподателите документи, установяващи устройственият статут на имотите им, като доказателства изключващи наличието на изброените в заповедта местообитания или естествена връзка между собствените им имоти и други имоти, които попадат в границите на защитената зона. Доколкото по делото е безспорно установено, че спрямо двата процесни имота са налице строителни (инвестиционни) намерения, че същите попадат в границите на защитена зона "Ахелой-Равда-Несебър" и че част от предмета на зоната са описаните в заповедта природни местообитания, то факта, че друг орган на държавната или местна власт при и по повод упражняване на правомощията си не е отчел наличието на сиви дюни, зараждащи се подвижни дюни или влажни понижения между дюните, е без каквото и да е обвързващо действие за МОСВ спрямо правомощието му да наложи принудителна (обезпечителна) мярка, целяща запазването на цитираните местообитания. Неоснователни са и възраженията относно целесъобразността на наложените забрани. Изборът на мерки за защита на зоната и нейните обекти е въпрос на оперативна самостоятелност и собствена преценка на постановяващия орган. Доколко съда преценява, че наложените забрани като резултат имат за цел предотвратяване увреждане на зоната, то същите следва да се приемат и за законосъобразни по аргумент от чл. 169 във вр. с чл. 168 от АПК. По силата на решение № 52/5.02.2008 г. на Министерският съвет за изменение и допълнение на Решение № 122/2007 г., точка 4 от Решение № 122/2007 г. се отменя. Отменената точка 4 предвижда, че "в защитените зони не се включват населените места и селищните образувания, териториите с приет общ или подробен устройствен план към датата на заповедта на МОСВ за обявяване на съответната защитена зона...". При така изложеното, възражението на "Сле груп" ЕООД, че собственият му имот е урегулиран с ПУП към 2007 г. и поради това не може да бъде част от защитената зона, е очевидно неоснователено. При така изложеното, съдът намира, че заповедта, в оспорваните си части е законосъобразна и жалбите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. При този изход на делото, съдът не дължи произнасяне по исканията за разноски, направени от жалбоподателите. Съдът не дължи произнасяне и по искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, доколкото същото е направено след приключване на последното по делото заседание от 4.02.2015 г. и конкретно с писмената защита, депозирана на 11.02.2015 г. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 147 от АПК и чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение