Решение № 3560 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 751/2017 г.

Решение № 3560 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 751/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "С. А.- В." АД, гр. В. против решение № 2363 от 22.11.2016 г. по адм. дело № 2079/2016 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД 09-858/29.06.2016 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - В., с която на изпълнителя на болнична помощ е наложената финансова неустойка в размер на 200.00 лв. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на директора на РЗОК - В. да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на РЗОК- В. оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок за касационно оспорване и страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - В. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед № РД 09-858/29.06.2016 г. на директора на РЗОК - В.. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При верен и точен анализ на разпоредбите на § 45 на Закона за изменение и допълнение на Закона за Здравното осигуряване (ЗИД ЗОО) на нормите на чл. 54, ал. 8 и ал. 9 ЗЗО и при отчитане на обстоятелството, че през 2016 г. Национален рамков договор за медицински дейности не е сключен, съдът достига до правилното заключение, че контролът за изпълнение на договорите, сключени с изпълнителите на болнична помощ следва да се осъществява съгласно решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НС на НЗОК). С оглед времето на установяване на нарушението и при съобразява с § 2, ал. 1 и ал. 2 и § 11 от решението на надзорния съвет, първоинстанционният съд аргументирано приема, че при установено нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, санкцията следва да се наложи със заповед на директора на РЗОК, както в случая, а не с издаване на наказателно постановление. В този смисъл са подробните съображения на административния съд, които настоящата инстанция споделя изцяло. Ето защо доводите на касационния жалбоподател за нарушения на процедурните изисквания са неоснователни. Заключението на решаващия съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон също се споделя от настоящата инстанция. При извършената в МБАЛ "С. А.- В." АД проверка през периода 01.06.2016 г. - 08.06.2016 г. се установява, че пациент с ИЗ № 8667/05/2016 г. е приет за лечение в болницата в нарушение на изискванията за хоспитализация по КП № 68 - без данни за диселектролитемия и белези за дехидратация и без изследване на киселинно - алкалното равновесие (констативен протокол). При тези констатации, които не са оспорени от изпълнителя на болнична помощ и в хода на съдебното производство, административният съд правилно приема, че в нарушение на чл. 151, ал. 1, чл. 154 и чл. 156, ал. 1 от решенето на НС на НЗОК условията за хоспитализация по КП № 68 на посочения пациент не са изпълнен, поради което са налице предпоставките на чл. 270, ал. 1 и чл. 263, ал. 3 от решението на НС на НЗОК за санкциониране на изпълнителя на болнична помощ чрез налагане на финансова неустойка. Размерът на санкцията е определен в минималния размер, предвиден с нормата на чл. 263, ал. 3 от решението, при съобразяване с тежестта на нарушението. Изложените съображения мотивират крайния извод на административния съд за отсъствие на основания за отмяна на оспорената заповед на директора на РЗОК - В.. Ето защо като отхвърля жалбата против заповедта за налагане на имуществена санкция, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на решението на Административен съд - В. не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснована от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че упълномощеният от ответника юрисконсулт представя писмен отговор на касационната жалба и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на РЗОК- В. сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, шесто отделение,