Решение № 7953 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2016 г.

Решение № 7953 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е. БГ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. "Ж." ..№..., представлявано от управителя И. Р. Ф. против Решение № 531/5.02.2016 г., постановено по административно дело № 807/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т.. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на "Е. БГ" ЕООД против Ревизионен акт № Р - 12 - 1002529-091-001/29.07.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, в частта, потвърдена с Решение № 439/19.10.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново, с която е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. със стойността на фактура № 44/29.09.2009 г. и фактура № 671/18.06.2009 г. и допълнително е начислен корпоративен данък в размер на 5 284,09 лева и лихви за забава в размер на 2 885,60 лева. С решението, в полза на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се сочи наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Оспорват се изводите на приходните органи, съставили ревизионния акт, като се твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и незаконосъобразно е преобразуван финансовия резултат на дружеството. На следващо място се твърди, че фактурите за доставените услуги са съставени в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и към тях са представени документи за плащане, поради което следва да се счита за доказана документалната обоснованост на разходите по тях. От страна на ответника по касационната жалба - Директора на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, чрез процесуален представител главен юрисконсулт В. В. е постъпил писмен отговор по жалбата, съдържащ доводи в подкрепа на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 736,98 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, въз основа на което е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Съдебният състав е извършил служебна проверка на ревизионния акт в оспорената пред него част, след което правилно е установил, че същият е издаден от компетентен орган и в законоустановена форма по чл. 120 от ДОПК. В хода на ревизионното производство са установени задължения за корпоративен данък на "Е. БГ" ЕООД за периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г. Предмет на съдебна проверка е частта от ревизионния акт, която е потвърдена от решаващия орган относно определен допълнително корпоративен данък в резултат на увеличение на финансовия резултат на дружеството със сумите по фактура № 44/29.09.2009 г., издадена от "Б. К." ЕООД и фактура № 671/18.06.2009 г., издадена от "А. - ММ" ЕООД, с предмет "СМР по договор". Съдът е развил две групи мотиви, обосноваващи материалната законосъобразност на ревизионния акт, а именно: На първо място е приел, че процесните две фактури не съответстват на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 4, предл. първо от Закона за счетоводството (отм.) в приложимата му редакция, тъй като в тях не е посочен коректно предметът на стопанската операция. Този довод се споделя от настоящата инстанция досежно фактурата, издадена от "А. - ММ" ЕООД по съображенията, развити в съдебното решение и най-вече, поради установеното несъответствие между регламентираното в договора от 18.06.2009 г. и предмета на фактурата. В т. V. 1. от договора стойността по фактурата в размер на 49 224,60 лева е договорена като авансово плащане при започване на работата, какъвто не е предмета на първичния счетоводен документ. Що се отнася до фактура № 44/29.09.2009 г., издадена от "Б. К." ЕООД, настоящият съд счита, че независимо, че в същата не е посочено изрично към кой договор се отнася, то може да бъде обвързана с представения анекс към договора от 28.06.2009 г., сключен между ревизираното дружество и доставчика, тъй като има същото стойностно изражение и предмет СМР. В договора и споразумението към него е конкретизиран обекта, вида и количеството на строително-монтажните дейности, поради което следва да се приеме, че тази фактура отговаря на формалните изисквания на Закона за счетоводството, тъй като за същата е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗСч (отм.), съгласно която се приема, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Втората група мотиви, развити от първостепенния съд касаят липсата на документална обоснованост на фактурите по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, тъй като не отразяват вярно описаната стопанска операция. След анализ на събраните по делото доказателства, правилно съдът е приел, че от страна на дружеството жалбоподател не е доказано действителното получаване на договорените услуги. Достоверността на представените протоколи за установяване и заплащане на натурални видове СМР не е безспорно установена, а напротив - оборена е от останалите събрани в хода на ревизията документи. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, в това число с помощта на съдебно-счетоводна и/или съдебно-техническа експертиза, така, че да се установи реалното престиране на услуги от "Б. К." ЕООД и от "А. - ММ" ЕООД. От значение за настоящия правен спор е и обстоятелството, че е налице влязъл в сила ревизионен акт след съдебно обжалване пред две инстанции, с който на "Е. БГ" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит поради недоказана реалност на доставките по същите две фактури. Действително, ревизионният акт по ЗДДС и процесният такъв касаят приложението на различни материални закони, но прилагането им се извършва въз основа на едни и същи факти. Поради това, както правилно е отбелязал Административен съд - В. Т., потвърденият от съда ревизионен акт се ползва със стабилитет и не следва да се пренебрегва доказателствената сила на съдържащите се в него констатации, които жалбоподателят е имал възможност да обори, но не е сторил. Неоснователни са възраженията, развити в касационната жалба за това, че в случая неправилно е приложена разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Тези доводи са поддържани и пред първоинстанционния съд, който ги е отхвърлил като неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО в приложимата редакция, за отклонение от данъчно облагане се смята заплащането на възнаграждение за услуги, без те реално да са осъществени. В този смисъл, предвид установените по делото факти е налице именно тази хипотеза, тъй като чрез заплащане на услуга, за които няма доказателства да е извършена, ревизираното дружество е извършило неоправдан разход, намаляващ финансовия му резултат и съответно размера на дължимия корпоративен данък. С оглед изложените мотиви, настоящата съдебна инстанция счита, че по отношение на оспореното решение не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК дължимото на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес на спора е в размер на 736,98 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение