Решение № 9780 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2020 г.

Решение № 9780 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на СО - директор на Дирекция "ОСК" при СО /заповед № СОА19-РД09-934/1.07.2019 г. на кмета на С0/, чрез юрк. Стойков, срещу решение № 429 от 22.01.2020 г. по адм. д. № 9648/2019 г. на Административен съд – София град. С доводи за незаконосъобразност и неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът З. Стоянова чрез адв. Ножарова, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага да се отмени обжалваното решение като неправилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна, по жалба на З. Стоянова, заповед № РА-30-203/22.07.2019 г. на главния архитект и директор на Дирекция "ОСК" при Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено да премахне незаконен строеж: "изградена вентилационна инсталация на едноетажна сграда "Бистро" с идентификатор 68134.604.657. 3" в имот с идентификатор 68134.604.657 по КККР на гр. София, район Подуяне, УПИ V-657, кв. 9 А, м. "Суха река" по плана на гр. София. Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и спазване на административно-производствените правила. Обсъдена е приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която потвърждава изцяло параметрите на разпоредения за премахване обект и изграждането му след 2007 г., но констатира, че инсталацията може да бъде преместена на друго място без нарушаване на функционалността й и принадлежността към монтираната скара на щанда в заведението. Позовавайки се на този извод на вещото лице, съдът, без обсъждане на останалите доказателства по делото е приел, че разпореденият за премахване обект с процесната заповед не съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, поради което за него не е изискуемо издаване на разрешение за строеж и съответно не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на което правно основание е издадена заповедта. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Решаващият правен извод на административният съд за незаконосъобразност на процесната заповед се базира на съдебно-техническата експертиза, сочеща, че разпоредената за премахване вентилационна инсталация на едноетажна сграда "Бистро" е част от монтирана скара с модулен /сглобяем/ характер и представлява метален отвод с вентилатор, разположен от външната страна на сградата. Безрезервно са възприети тези констатации на експерта, които според първоинстанционният съд сочат на липса на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ. Този извод е в противоречие с нормата на чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, която допуска изграждане на такъв вид инсталация, като строеж по § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, без одобрен инвестиционен проект, но не и без издаване на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Липсата на издадено разрешение за строеж на вентилационната инсталация, която е залегнала както в Констативен акт №РПД19-ВК91-609/11.03.2019 г., така и в мотивите на оспорената заповед, не се оспорва от извършителя Стоянова както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Безспорно е по делото обстоятелството, че разпоредената за премахване вентилационната инсталация е с коренно различни параметри и вид от разрешената такава с проекта по "ОиВ" към РС № 73/6.11.2000 г. и е изградена след въвеждане в експлоатация на търговския обект с удостоверение № 6/23.01.2007 г. Следователно в случая не е приложима нито една от визираните в ЗУТ хипотези на режим на търпимост с оглед времевия период на изграждането на процесния незаконен строеж, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г.", съгласно действащия правен режим по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Процесния незаконен строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗУТ, от което следва наличие на изискуемата компетентност на издателя на процесната заповед по силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ във връзка с приложената по административната преписка заповед за делегация №СОА19-РД09-934/1.07.2019 г. на кмета на СО – т. 1. 47. Предвид изложеното, изводът на административния съд за незаконосъобразност на процесната заповед се явява постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в противоречие с изяснената по делото фактическа обстановка, поради което обжалваното решението следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК – постановено друго, с което се отхвърли оспорването на З. Стоянова като неоснователно. С оглед своевременно заявената претенция от касатора за разноски и изхода на делото, ответникът Стоянова дължи разноските по делото на основание чл. 143, ал. 4 АПК, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 200 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /редакция, ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. / във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,