Решение № 4076 от 18.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството о делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Шопов от гр. София срещу решение 7630/05.12.2019 г., постановено по адм. дело 7766/2019 г. по описа на Административен съд, София град, с което е отхвърлена жалбата му против РА Р 22002218002404 091 001/31.01.2019 г., поправен с РАПРА П 22221419023424 003 001/11.02.2019 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 892/27.05.2019 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП за ангажирана отговорността му по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК в общ размер от 68 037,56 лв. и лихви 32 749,97 лв., от която сума за ДДС за периоди от 01.12.2011 г. до 28.02.2012 г., от 01.06.2012 г. до 31.01.2014 г. от 01.03.2014 г. до 31.10.2015 г., от 01.12.2015 г. до 30.04.2016 г. и от 01.06.2016 г. до 31.07.2016 г. в размер на 64 466,53 лв. и лихви 36 321 лв.; както и за вноски за ДОО за осигурители за периода от 01.12.2011 г. до 31.12.2012 г. в размер на 13 013,05 лв. и лихви 2 509,04 лв.; за вноски за ЗО за осигурители за периода от 01.12.2011 г. до 31.12.2012 г. в размер на 6 901,43 лв. и лихви 4 493,12 лв.; за вноски осигурители за универсален пенсионен фонд в размер на 482,61 лв. и лихви 2 428,67 лв. и за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от 01.12.2011 г. до 31.12.2012 г. в размер на 0,00 лв. и лихви 4 124,78 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваните му части е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не се е произнесъл по направеното от него възражение и не е изложил никакви мотиви относно неопределянето от приходните органи на момента на възникване отговорността му по чл. 19 ДОПК, което представлява съществено процесуално нарушение. По посочените от съда сключени договор за заем за послужване между Мастра БГ АД и ДЗЗД Мастра БГ, както и продажбата с фактури 1485/01.07.2016 г. и 1486/02.07.2016 г., както и договора за наем между Мастра БГ АД и Сдружение Национален институт за професионална образование и обучение (НИППО), касаторът е направил пояснение, че тези сделки не са включени в ревизирания период по отношение на задълженията за вноски за здравно осигуряване, за универсален пенсионен фонд, за данък върху доходите и приравнените на тях правоотношения и за ДОО, който е от 01.12.2011 г. до 31.12.2012 г., както и за ДДС за периода от 01.12.2011 г. до 31.08.2013 г., с оглед на което в тази част ревизионният акт е следвало да бъде отменен. Отново в касационната жалба се сочи, че в обжалваното решение не са изложени мотиви в тази насока, поради което съществено е постановено при съществени процесуални нарушения. В касационната жалба се прави възражение за погасителна давност, което е било направено и в жалбата срещу ревизионния акт, като подробно са развити доводи как посочените вземания съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК са се погасили, като неправилно съдът бил приел, че доводите били за нарушение на чл. 109, ал.1 ДОПК, като такива в жалбата липсвали. Относно предприетите изпълнителни действия срещу имуществото на Мастра БГ АД по изп. дело 22140002328/2014 г. по описа на ТД на НАП гр. София касационният жалбоподател твърди, че не е прекъсната давността по отношение на задълженията по ревизионния акт, който той обжалва, тъй като се касае за различни задължени лица и различни задължения. В тази връзка твърди, че предприемането на изпълнителни действия срещу имуществото на Мастра БГ АД прекъсва давността единствено по отношение на задълженията на Мастра БГ АД, а отговорността на Д. Шопов като изпълнителен директор на същото дружество е самостоятелна и субсидиарна. В касационната жалба подробно са изложени оплакванията за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е възприел възражението, че в заповедта за възлагане на ревизията е посочено общо, че ревизията е по чл. 19 ДОПК, без да е конкретизирано по коя от двете алинеи ще се осъществява отговорността, като по този начин според касатора неправилно първоинстанционният съд е приел, че, независимо, че непосочването в заповедта за възлагане на ревизията коя от двете хипотези на чл. 19 ДОПК ще се изследва отговорността му, били налице всички изискуеми реквизити, както и че не е доказана от приходните органи причинно следствената връзка между действията на Шопов и несъбираемостта на публичните задължения на Мастра БГ АД. В тази връзка се сочи от касатора, че в практиката на ВАС без противоречия се приема, че съставът на чл. 19 ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на отговорността и несъбирането на данъчните задължения а дружеството, от чийто управител се търси вземане. В тази връзка се цитира решение по адм. дело 9849/2021 г. на ВАС, Осмо отделение. Във връзка с оплакването за противоречие на обжалваното решение с материалния закон, са развити подробни доводи, като са разгледани в касационната жалба всички кумулативни предпоставки по чл. 19, ал.1 и 2 ДОПК и, че не всички от тях са били налице за ангажиране отговорността на Д. Шопов. Относно имуществото на Мастра БГ АД касаторът счита, че такова е налице и е могло да послужи за погасяване на задълженията на дружеството, като са развити подробни доводи за това. В постановленията за налагане на обезпечителни мерки на Мастра БГ АД касаторът отново твърди, че е било известно на публичния изпълнител, че дружеството притежава и друго имущество, от което държавата може да се удовлетвори. Подробни доводи относно оплакванията, че неправилно и приходните органи и съдът са се позовали на договора за заем от 02.09.2013 г. за послужване между Мастра БГ АД и ДЗЗД Мастра БГ, който като безвъзмезден договор по чл. 243 ЗЗД неправилно е счетено, че с него е пренасочван паричен поток. Същите оплаквания касаторът сочи и по отношение на договора за наем, като принципно сочи, че може да бъде сключен и от несобственик, като обвързва валидно сключилите го страни дори, когато наемодателят няма никакви права върху наетата вещ (наем на чужда вещ). В тази връзка касационният жалбоподател се оплаква, че съдът не е разграничил и неоправдано е смесил двете хипотези намаляване на имуществото, което по своята същност е претърпяна загуба и пропуснати ползи, като сочи съдебна практика на ВКС. По отношение на лихвите, в касационната жалба се излагат доводи и се цитира съдебна практика на ВАС, вкл. и решението по тълк. дело 7/2019 г. на ОСС на ВАС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания,се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. С касационната жалба са представени доказателства. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора адв. Й. Костов, който е представил и списък за разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП, чрез юриск. Минкова, я обжалва с искане обжалваното решение като правилно, да се остави в сила, както и че чрез представените в хода на касационното оспорване доказателства не водят до различни фактически установявания. Относно новопредставеното доказателство, касаещо възлагане на имот, собственост на Мастра БГ АД на трето лице според юриск. Минкова не обосновава внасянето на данъка и касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства за отпадане на отговорността. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Д. Шопов срещу посочения по горе ревизионен акт, с който е ангажирана отговорността му по чл. 19 ДОПК за ДДС, за вноски за осигурители за ДОО, ЗО, универсален пенсионен фонд, както и за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са обосновали и двете хипотези на чл. 19, ал.1 и 2 ДОПК. Като предпоставка за реализиране на тази отговорност съдът е посочил на първо място, че лицето следва да е управител на длъжника за времето, за което е установено наличие на неплатени от същия публични задължения. В процесния случай съдът е приел, че се касае за непогасени от Мастра БГ АД задължения за посочените периоди задължения, изброени по горе. В обжалваното решение е прието, че за възникване на отговорността по чл. 19, ал.1 ДОПК освен посоченото качество на лицето към момента, за който са установени публичните задължения на дружеството, да е налице поведение на лицето, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или пред публичен изпълнител и вследствие на това поведение да не могат да се съберат задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на длъжника, в процесния случай Мастра БГ АД. Първоинстанционният съд е приел, че въпреки предприетите от органа по приходите действия във връзка с изпълнение на ревизионния акт на Мастра БГ АД, налице е невъзможност за събиране на установените публични вземания. Прието е също така в обжалваното решение, че е образувано и производство по принудително изпълнение на дружеството за задълженията по влезлия в сила ревизионен акт. Посочено е и, че са наложени обезпечителни мерки запори и възбрани, проведени били и изпълнителни действия, като е продаден недвижим имот на Мастра БГ АД, но тези действия били недостатъчни, за да се погасят изцяло публичните задължения. Относно възраженията на жалбоподателя, че липсва свързаност между Мастра БГ АД и ДЗЗД Мастра БГ съдът е приел, че при проверка на данните в Търговския регистър е установено, че към 22.08.2013 г. собственици на гражданското дружество са В. Апостолова и Фондация Планета с по 50 % дялово участие, като от 01.10.2014 е вписан нов съдружник Г. Янева, а от 22.10.2014 г. Фондация Планета вече нямала дялово участие в гражданското дружество. За Фондация Планета според съда е установено от информационната система на НАП и в Агенция за вписванията, че тя се представлява поотделно от физически лица, вкл. и от Д. Шопов, който е лицето за контакт и за получаване на съобщения на същата фондация. За договора от 02.09.2013 г. за заем за послужване между Мастра БГ АД и ДЗЗД Мастра БГ в обжалваното решение са изложени мотиви, че към момента на сключване на договора за заем за послужване е налице свързаност между тях по смисъла на § 1, т. 3, б. д от ДР на ДОПК, а и ден след сключване на договора е открита сметка на гражданското дружество в Първа инвестиционна банка, по която са извършвани преводи от наемателите на обектите от сградата. Според съда с този договор за послужване, който е безвъзмезден, се е осъществило пренасочване на паричния поток от наемите, получавани от посочените дружества, но не в полза на Мастра БГАД, а на ДЗЗД Мастра БГ. От така установеното съдът е направил извод, че е налице укриване на факти и обстоятелства, а именно със съобщение за доброволно изпълнение Д. Шопов като представляващ Мастра БГ АД е уведомен, че може на основание чл. 214, ал. 1 ДОПК да обяви активите си, вкл. и вземания от трети лица и да предложи начин на изпълнение. Коментирано е от съда, че жалбоподателят е представил справки Сд 41 до Сд 45 и от тях било видно, че не е декларирал през публичния изпълнител действителния размер на вземанията на акционерното дружество от трети лица, като по този начин е въвел в заблуждение публичния изпълнител за всички възможни източници за събиране задълженията на дружеството. Направен е извод от съда въз основа на така установеното, че публичният изпълнител не е могъл да предприеме действия по чл. 230, ал.1 ДОПК, а именно да насочи принудителното изпълнение върху вземанията на Мастра БГ АД. За обосноваване на хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че заемът за послужване е довел до пренасочване на паричните средства от задълженото дружество към трето лице и това е довело до пренасочване на паричните му средства. По отношение на договора за наем от 11.04.2014 г. с наемател Сдружение НИПО за срок от 10 години, съдът е приел, че приходните органи от извършената проверка не са установили отчитане на приходи от наем от страна на Мастра БГ АД, като за площ от 518 кв.м. наемната цена за месец е била 69 лв. Предвид, че сделката е между свързани лица, съдът е приел, че е налице укриване на приходи, тъй като при съпоставка с независими наематели Техно трейд 09 ООД и Бългериан Фешън Индъстри ЕООД е налице фрапираща разлика в цената на кв. м. (2,40 лв. - 2,50 лв.), като по отношение на Сдружение НИПО според съда е установено от приходните органи, че Мастра БГАД не е фактурирало приходи от наем в размер на 1 243,20 лв. месечно с посоченото сдружение. Съдът е приел, че са налице и предпоставките на чл. 19, ал. 2 ДОПК, които били доказани с пренасочване на паричните потоци на дружеството към ДЗЗД Мастра БГ с отдаване под наем на имущество, за което не са издавани фактури, не са и отчитани приходи и не са постъпили плащания. Според съда следва да се отчетат и действията на жалбоподателя, който в рамките на ревизията не е представил изисканите му счетоводни справки и търговски документи за 2013 г. и 2014 г. и не е осигурил достъп за преглед от приходните органи на оригиналните документи. Направен е извод от съда, че е налице причинно следствената връзка между поведението на жалбоподателя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Съдът при обосноваване на мотивите си, довели до постановения от него правен резултат, се е позовал и на съдебна практика на ВАС по адм. дела 1734/2015 г. и 12610/2015 г. По отношение на погасителната давност съдът е посочил, че е неоснователен довода на жалбоподателя за нарушение на чл. 109, ал.1 ДОПК. Според съда чл. 109, ал.1 ДОПК е неприложим при вменяване на отговорност на трето лице и сочи решение по адм. дело 7979/2018 г. на ВАС, Осмо отделение. Относно задължението за лихви съдът се е позовал на тълкувателно решение по тълк. дело 7/2019 г. на ОСС на ВАС, според което отговорността по чл. 19 ДОПК включва и задължението не само за главницата, но и за лихвите. Предвид изложеното първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу ревизионния акт, с който е вменена на Д. Шопов отговорност по чл. 19, ал.1 и 2 ДОПК. Обжалваното решение е неправилно постановено. Ревизията, която е завършила с оспорения от Д. Шопов ревизионен акт, цитиран по горе, с който е ангажирана отговорността му по чл. 19 ДОПК, е повторна. С решение 515/14.04.2018 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София е отменен предходен РА 22221417003187/22.01.2018 г. за задълженията по чл. 19 ДОПК за несъбраните задължения на Мастра БГ АД. Не се спори, че Д. Шопов е бил изпълнителен директор и представляващ за ревизирания на Мастра БГ АД за период от 01.12.2011 г. до 31.07.2016 г., за който на дружеството са установени задължения за ДДС, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношение, за вноски за ДОО, ЗО и за универсален пенсионен фонд за осигурители. Установено е по делото, че за задълженията за ДДС, същите са установени от справка декларация по ЗДДС за посочения по горе период, а за останалите задължения - с влязъл в сила ревизионен акт. Отговорността по 19 ДОПК прeдставлява особен вид отговорност, която е лична за управителя на юридическото лице главен длъжник по смисъла на чл. 14, т.1 и 2 ДОПК. Тази отговорност не е за носителя на задълженията за данъци и /или осигурителни вноски по влязъл в сила ревизионен акт или по подадени данъчни декларации и/или декларации за вноските. Тази отговорност е субсидиарна, тъй като с нея се ангажира отговорност на трето лице за задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на юридическо лице. Това означава, че следва да е налице връзка между ангажираната отговорност на третото лице управител/изпълнителен директор и юридическото лице, носител на задължение за данъци и/или осигурителни вноски, като изрично и в тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. по тълк. дело 7/2019 г. на ОСС на ВАС е прието, че отговорността по чл. 19 ДОПК е лична и субсидиарна за трето лице относно 327/14.07.2014 г. В разпоредбата на чл. 19, ал.1 ДОПК наистина законодателят е предвидил няколко кумулативни предпоставки, които трябва да са налице всички, а не една или някои от тях, а именно: физическото лице да е управител или член на управителен орган на юридическо лице по чл. 14, т.1 и 2 ДОПК към момента на възникване на публичните му задължения; укриване на факти и обстоятелства от физическото лице субект на отговорността; което е длъжно да заяви пред приходни органи или публичен изпълнител; да са установени публичните задължения на главния длъжник; невъзможност публичните задължения на главния длъжник да бъдат събрани и причинно следствена връзка между поведението на лицето управител или член на управителен орган на главния длъжник и невъзможността да бъдат събрани задълженията на главния длъжник. В разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК субектът на отговорността, посочен и в ал.1 отговаря, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло, като отговорността е до размера на намалялото имущество и поради тази причина не са събрани задължения за данъци и/или осигурителни вноски на главния длъжник. В процесния случай в ревизионния акт приходните органи са посочили и двете основания по чл. 19 ДОПК. В ревизионния акт се сочи, че с недопускането на ревизиращите органи до счетоводната документация в офис на дружеството жалбоподателят е укрил факти и обстоятелства пред приходните органи. Сключването на наемни договори на ниска наемна цена със свързани лица правилно и приходните органи, и първоинстанционния съд са приели, че по този начин се укриват приходи предвид, че такива не са отчитани от Мастра БГ АД. Относно заемите за послужване със свързаното лице ДЗЗД Мастра БГ, в разпоредбата на чл. 234, ал.1 ЗЗД изрично е посочено, че се касае за безвъзмезден договор, с което се предоставя определена вещ за временно ползване. При тази дефиниция на заема за послужване не би следвало да се отчитат каквито и да било приходи. Със сключване на договора за заема за послужване дружеството приходните органи и решаващият съд са приели, че дружеството е било лишено от ДМА, с които да извършва стопанската си дейност, а и е установено в ревизията, че след 02.09.2013 г., когато е сключен заемът за послужване, тъй като наемателите са били уведомени, че техен наемодател от този момент нататък не е Мастра БГ АД, а ДЗЗД Мастра БГ, на когото следва да заплащат наемните вноски и е свързано с предоставянето на ДМА по заема за послужване. С 2 бр. фактури 1485/01.07.2016 г. и 1486/02.07.2016 г. Мастра БГ АД е продала гладачна техника и оборудване в 30 позиции по 200 лв. всяка една от тях. В хода на ревизията е установено чрез съпоставка с други продажби на такава техника от трети лица - Спортинг Фешън ЕООД и 1 артикул продажната цена е 12 600 лв. При занижаване на продажбите на свързано лице и в ревизионния акт, и в първоинстанционното решение се сочи, че по този начин, лишавайки се от по големи приходи дружеството е намалило своите приходи и по този начин е възпрепятствало погасяване задълженията му. В същото време по счетоводни данни приходните органи са констатирали намаление на ДМА, като стойността според тях на продадените ДМА е 1 474 000 лв., т.е. с продажбата на занижени цени дружеството се е лишило от приходи, което представлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал.1 ДОПК. В случая дори да се възприемат констатациите на приходните органи и мотивите на решаващия съд за укриване от страна на Д. Шопов на факти и обстоятелства, относимо и значимо за наличие на предпоставките по чл. 19, ал.1 и 2 ДОПК за ангажиране на неговата лична отговорност, е дали тези действия/бездействия на представляващия Мастра БГ АД е допринесъл за невъзможността да се съберат задълженията на посоченото дружество, установени за ДДС по СД по ЗДДС, а за останалите задължения с влязъл в сила ревизионен акт. В тази връзка отговорността по чл. 19 ДОПК е относима не към възникване на задълженията за данъци на главния длъжник, а за събираемостта им. Освен това следва да е налице и пряка причинна връзка между укритите факти и обстоятелства на субекта по чл. 19 ДОПК и невъзможността да се съберат задълженията на главния длъжник, в случая Мастра БГ АД, като в процесния случай приходните органи не са установили по безспорен начин. Установено е по делото, че приходните органи са предприели събиране на дълга на Мастра БГ АД с допускане на предварително обезпечаване, както и публичният изпълнител е образувал принудително изпълнение по изп. дело 22140002328/2014 г. Установено е също така по делото, че част от задълженията на Мастра БГ АД са погасени. Останали са обаче непогасени задължения. По възлагането на част от недвижимите имоти на Свилупи БГ ЕООД ( по нотар акт 332/2005 г.) е посочено, че макар да е посочена продажна цена над 300 000 лв., не става ясно защо само част от общия размер задълженията на Мастра БГ АД са били погасени. В касационната жалба се възразява, че е налице и друго имущество, освен възбранения от приходните органи недвижим имот (една част от него) административна сграда с кадастрален идентификационен номер 687989.605.201.16, възложен на Свилупи БГ ЕООД. Това възражение на касатора настоящата съдебна инстанция счита за основателно. Посоченият недвижим имот е по нотар. акт 146, том II, рег. 3714, дело 332/2005 г., приложен по делото. Освен него в същия нотариален акт са вписани и други имоти, за които няма данни приходните органи, респ. публичният изпълнител да са предприели действия по обезпечаване, респ; по принудително изпълнение върху тях. Наред с това в касационното производство е представено постановление за възлагане от 25.10.2022 г. по изп. дело 201174404235 на частен съдебен изпълнител по повод вземане на Община Дупница по АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК, по което държавата, както е посочено в молбата от 27.01.2023 г. е можела да бъде присъединен взискател. Установено е също така и изложеното от касатора, че по изп. дело 22140002328/2014 г. публичният изпълнител със съобщение от 30.03.2017 г. е насочил принудително изпълнение и върху движими вещи на Мастра БГ АД 5 бр. товарни асансьора, 4 бр. кондензни гърнета за гладачни маси, машина за косене на трева, уред за водопропускаемост на тъканите, но продажбата не е станала поради липса на купувачи, но в същото време липсват каквито и да било данни, че тези движими вещи са били освободени от изпълнение, т.е. не е налице прекратяване на това изпълнение поради невъзможността за удовлетворение от продажбата на посочените вещи. Наличието на други недвижими имоти, собственост на Мастра БГ АД показва, че е имало възможност за удовлетворяване на държавата чрез продажбата им и по този начин да се погаси и останалата част от непогасените публични задължения по СД по ЗДДС и влезлия в сила ревизионен акт на Мастра БГ АД, но няма доказателства приходните органи, респ. публичният изпълнител да са предприели действия обезпечаване и по събирането на задълженията. Видно от приложения по делото нотариален акт, посочен по горе 332/2005 г., от него се установява, че Мастра БГ АД е придобило голям поземлен имот с идентификатор 68789.605,210 в гр. Дупница с 10 сгради промишлени и сгради за обитаване, като само относно сграда с идентификатор 68789.605.201.16 (бивша текстилна фабрика) е възбранена и впоследствие е възложена на Свилупи БГ ЕООД. С молба от 27.01.2023 г., както вече се посочи, касационният жалбоподател Шопов е представил постановление от 25.19.2022 г., с което в цитирания по горе поземлен имот по нотар. акт 332/2005 г. е възложена на БС Груп 2002 ЕООД сграда за обитаване с идентификационен 68789.605.201.3 по изп. дело 201174404235 на частен съдебен изпълнител по повод вземане на Община Дупница по АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК, но за което няма данни Държавата да се е присъединила като взискател. Наред с посоченото по горе отново от нотар. акт 332/2005 г. се установява, че има още 8 сгради промишлени и за обитаване, за които няма никакви данни да са предприети действия по принудително изпълнение от публичния изпълнител, респ. чрез публична продан да са погасени процесните публични по СД по ЗДДС и по влезлия в сила ревизионния акт на главния длъжник Мастра БГ АД. Следователно, не е доказана от приходните органи невъзможността за събиране на установените задължения на Мастра БГ АД, а само са предприети начални действия по събирането им, резултатът от който е бил частично погасяване, поради което е останало недоказано твърдението в ревизионния акт, че от недобросъвестните действията/бездействията на Д. Шопов, задълженията на дружеството за данъци и осигурителни вноски, не могат да бъдат погасени. При наличие на имущество в патримониума на Мастра БГ АД, извън посочените недвижими имоти, които са били възбранени, но са се оказали недостатъчни с тях да се погасят задълженията на главния длъжник, приходните органи не са доказали всички законово необходими предпоставки, за да се реализира успешно личната отговорност на Д. Шопов по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК. Първоинстанционният съд не е съобразил тези обективни факти, сочени от касатора и съобразно представените по делото доказателства, поради което е постановил неправилно решение, поради което са налице посочените в касационната жалба отменителни основания и затова обжалваното решение подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго такова, с което ревизионният акт, с който на Д. Шопов е вменена отговорност по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК за несъбраните публични задължения на Мастра БГ АД, като незаконосъобразен следва бъде отменен. На отмяна подлежи решението и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане от Д. Шопов, на същия следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 540 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение