Решение № 2940 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11672/2020 г.

Решение № 2940 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11672/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Якимов срещу решение № 1228 от 04.08.2020 г., постановено по административно дело № 93/2020 г. от Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3282 з-3768/19.12.2019 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) при Министерство на вътрешните работи (МВР). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна, като му бъдат присъдени и направените в хода на производството деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на ГДГП – МВР, чрез процесуален представител и в представени от последния писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбодателя адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. При извършената проверка не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд при разглеждане на делото, като постановеното решение е обосновано – изводите си съдът е аргументирал подробно, въз основа на извършен от него анализ на събраните в хода на производството доказателства. Обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на закона. Съдът е изяснил релевантните за спора факта, но въз основа на същите е извел неправилен извод. Установената фактическа обстановка не се оспорва от страните и е правилно установена от съда – деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на Якимов, описано в оспорената от него заповед е, че на 01.10.2019 г. около 7, 50 часа въпреки, че по график е следвало да изпълнява служебните си задължения на ГКПП – Кулата – на гише № 5- входящо трасе автобуси, в качеството му на длъжностно лице – служител на МВР, преди изтичане на работното време 08, 00 часа е напуснал работното си място, преминал е държавната граница, но не през определеното за това място, без разрешение на контролните органи и ръководителя на дежурната смяна и на връщане в е бил спрян за проверка от гръцки полицейски служители, които не са установили нарушения. В заповедта изрично е посочено, че деянието на служителя се явява самоволно напускане на работното място, на което е бил разпределен за осъществяване на граничен контрол и незаконно преминаване на държавната граница. При това без съмнение органът приема, че в случая е налице нарушение на служебната дисциплина, изразено в неспазване на служебните задължения от страна служителя, осъществени на посочените в заповедта време и място, но въпреки това приема, че с това е налице неспазване на етичните правила, квалифицирано като несъвместимо с тях и уронващо престижа на службата. Предвид така установеното съдържание на заповедта, настоящият състав намира, че в конкретния случай описаното деяние - самоволното напускане на работното място неправилно е квалифицирано, както от дисциплинарнонаказващия орган, така и от първоинстанционния съд като нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Същото представлява нарушение на служебната дисциплина, а съгласно Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС по т. дело № 4/2007 г. По общото правило на чл. 234 от ЗМВР (отм. ДВ бр. 17/2006 г.) нарушенията на служебната дисциплина са обединени в две групи, като в първата група попадат виновно неизпълнение на служебни задължения, чийто източник са разпоредбите на ЗМВР, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на началници на служби, като по сега действащия ЗМВР чл. 194, ал. 2 отново е налице разграничение, като видовете нарушения са конкретизирани в 4 точки, като първите три отново представляват нарушения на служебната дисциплина, а тези по т. 4 са такива извън посочените по първите три и свързани с нарушение на утвърдените етични правила за служителите. При упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани по описания по-горе начин. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи моралната оценка за допуснатото нарушение е без значение за правната квалификация и нормата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.); , съответно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от действащия ЗМВР е неприложима, тъй като субективната морална оценка на наказващия орган не е елемент на фактическия състав. Ето защо настоящият състав намира, че неправилно в обжалваното решение е прието, че обжалваното от Якимов заповед е постановена при правилно приложение на закона, при което решението на АС Благоевград следва да бъде отменено като неправилно, вместо което следва да бъде постановено ново, с което обжалваната от Якимов заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при органа – ГДГП – МВР следа да бъде осъдена да заплати на жалбодателя направените в хода на производството деловодни разноски в размер на 1480 лв., от които заплатени държавни такси – 10 лв. за първа инстанция и 70 лв. за настоящата инстанция и хонорар за един адвокат – 600 лв. пред първа и 800 лв. за настоящата инстанция, който размер съответства на действителната права и фактическа сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение