Решение № 8717 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1198/2020 г.

Решение № 8717 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1198/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. С решение № 424 от 1.11.2019 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. дело № 646/2017 г. е изменен ревизионен акт № Р-04001516006521-091-001/28.04.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Търново, като съдът е намалил размера на установените задължения по ЗДДС и съответните лихви и е определил размера на данъка за данъчни периоди м. 01, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2012 г., м. 01, м. 02, м. 04, м. 05, м. 06, м. 10 и м. 12. 2013 г., м. 01-м. 08.2014 г., м. 10-12.2014 г., за всички данъчни периоди на 2015 г. и за д. п. м. 01, м. 02 и 03.2016 г. и на установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО и съответните лихви за 2012 г., 2014 и 2015 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството относно установените задължения по ЗДДС за д. п. м. 02.2012 г., м. 03., м. 07, м. 08, м. 09, м. 11.2013 г. и м. 09.2014 г., както и относно установения корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Антъни Груп 11" ЕООД, град Плевен чрез адвокат К. Петрова с посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществени процесуални нарушения по преценка на фактите, обстоятелствата и наличните доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Основният аргумент на касационния жалбоподател за неправилност на решението е основан на тезата, че данните от складовия му софтуер не могат да служат за съпоставка с данните от СД по ЗДДС и дневниците за продажби, тъй като този софтуер няма функционална връзка със счетоводната програма, съдържа бази данни на предишния му ползвател, давал е грешки, които не е имало възможност да бъдат поправяни, не отразява прехвърлянето на стоки от един обект в друг обект и съдържа дублирани данни. Касаторът поддържа, че стойностите в изготвените от органите по приходите таблици са нереални и погрешни. Счита, че събраните по делото доказателства не обосновават данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и провеждане на ревизията по особения ред. Като процесуално нарушение на съдопроизводствените правила сочи необсъждането на допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от в. л. Й. Ангелов, което според касатора, установява, че данните от таблиците на органите по приходите са неверни. Това е довело и до неверни изводи, че оспорването на протоколите за обезпечаване на информация по реда на чл. 193 ГПК не е проведено успешно. Материална доказателствена сила имат само подписаните официални документи по чл. 179 ГПК. По делото няма данни протоколът от 16.09.2016 г., който съдържа констатации от анализа на данните от софтуерния продукт да е подписан електронен документ. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрк. В. Вълкова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното първоинстанционно решение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът приема следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Велико Търново е бил ревизионен акт, с който на "Антъни груп 11" ЕООД, гр. Плевен са установени допълнителни задължения по ЗДДС за периода 10.01.2012 г. – 31.03.2016 г. и по ЗКПО за период от 1.01.2012 г. до 31.12.2015 г. в общ размер на 321 800. 50 лева, от които начислен ДДС в размер на 232 197. 26 лева и лихви в размер на 70 863. 20 лева и корпоративен данък в размер на 14 945. 05 лева и лихви от 3 794. 99 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи от продажби. Първоинстанционният съд е изменил ревизионния акт като е намалил задълженията по ЗДДС за посочените по –горе периоди и по ЗКПО за 2012, 2014 и 2015 г. със сумата 620. 76 лева общо (главница и лихви). В частта на отменените задължения решението е влязло в сила като необжалвано от директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Велико Търново. Решението се обжалва само от "Антъни Груп 11" ЕООД в отхвърлителната част относно определените и потвърдени от съда задължения по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на 321 179. 74 лева (главница и лихви). За да постанови този резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите и при спазване на изискванията за форма по чл. 120, ал. 2 ДОПК. По отношение на основанието за провеждане на ревизията по особения ред от мотивите на акта и на ревизионния доклад съдът е установил, че за всички данъчни периоди и за всички данъци – пряк и косвен - то е по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи и се основава на констатации за разлика между стойността на продажбите с начислен ДДС по подадени от дружеството СД по ЗДДС от 4 870 188. 79 лева и стойността на продажбите на стоки, отразени в складовия му софтуер "Микроинвест Склад Про" от 6 263 371. 83 лева за периода от м. 01.2012 г. – м. 03.2016 г. Според констатациите на органите по приходите установената разликата от 1 393 183. 04 лева представлява отразени в складовия софтуер продажби на стоки, приключили с маркер "сума по сметка", за които не е издаден касов бон от ЕКАФП и за които липсват доказателства за получени парични преводи по банков път. В ревизионния акт данъчната основа и ДДС са определени, като посочената по-горе сума е приета за продажна цена с включен данък и са изчислени по формулата на чл. 53, ал. 2 ППЗДДС. В частта по ЗКПО при формиране отчетната стойност на стоките, чийто продажби са определени като укрити, са съобразени средните надценки на дружеството по всички реализирани и отчетени продажби от складовете в с. Хърлец и с. Гложене. Съдът е приел, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е обосновано с резултатите от анализираните данни от складовата програма, използвана в трите обекта на ревизираното дружество, които са съпоставени с данните за декларираните от дружеството продажби по СД и данните от декларациите по ЗКПО за процесните години, както и с предоставените от лицето данни за касово отчетени продажби за обекта в гр. Козлодуй за период, в който в този обект не е въведено автоматизирано отчитане движението на стоки в склада чрез съответния софтуер. Във връзка с възраженията на жалбоподателя съдът е посочил, че нито основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК, нито обстоятелствата, послужили за формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, са обосновани с данни, свързани с неотчетени покупни фактури или с данните относно финансирането на дружеството от управителя му със суми с недоказан произход. По тази причина е приел за неотносими и не е обсъждал допълнителното заключение на вещото лице – икономист по допуснатата комплексна технико – икономическа експертиза изслушано в с. з. на 8.07.2018 г. (9.07.2018 г.), както и заключението на съдебно – графическата експертиза, прието в с. з. на 26.02.2018 г. С подробни мотиви в решението е прието, че основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е доказано от страна на органите по приходите. В тази връзка съдът е обсъдил направеното от ревизираното дружество оспорване истинността на съставените от органите по приходите официални документи – протоколи за обезпечаване на доказателства от 21.04.2016 г. и на протокола от 16.09.2016 г. за анализ на обезпечената информация. Приел е за неуспешно оспорването на истинността на трите протокола за обезпечаване на доказателства от 21.04.2016 г. по реда на чл. 193 ГПК. Аргументирал се е със заключението на съдебно – техническата експертиза, изготвено от в. л. Й. Ангелов докладвано в с. з. 22.10.2018 г. (прието в с. з. на 3.12.2018 г.) по т. 1, 2, 3, 4 и 6, според което контролните числа, съдържащи се в текстовите файлове на носителите на информация съвпадат с вписаните в обезпечителните протоколи. Приел е, че оспорените протоколи са верни удостоверителни документи, установяващи действително извършени от съответните приходни органи процесуални действия в трите обекта на ревизираното лице. Според съда данните, за които вещото лице не дава категоричен отговор се съдържат в самите протоколи, които описват подробно техническите действия на органите по приходите, извършени в присъствието на служители на дружеството и срещу които не е направено възражение по предвидения в закона ред. Приел е, че неотбелязването на конкретен компютър/сървър в протоколите не опровергава доказателствената им сила, доколкото се касае за констатирани на място в съответния обект компютърни конфигурации, от които е изтеглена информацията от конкретен програмен продукт в момента на проверката. По отношение оспорването на протокола за анализ на данните от обезпечената информация съставен на 16.09.2016 г., съдът е посочил, че има изискуемата форма по чл. 50, ал. 1 ДОПК. От съдържанието му е установил, че е анализирана информацията събрана по реда на чл. 40 ДОПК и съхранявана в базата данни на програмен продукт "Микроинвест Склад Про", използван от "Антъни Груп 11" ЕООД в търговските му обекти в гр. Козлодуй, в с. Хърлец и в с. Гложене. Анализът е осъществен чрез експорт на данните от следните таблици на базата данни: CashBook – съдържаща информация за операциите в касовата книга на дружеството, Operations – основна таблица, която съхранява трансакциите на приложението и OperationType, която съдържа информация за наименованието на операции и чрез която се визуализират операциите в справките, чрез добавяне в таблица Operations на нова изчислителна колона SUMA (представляваща произведението на количество х продажна цена) и съпоставката на данните за отчетените продажби от програмния продукт (ПП) и тези от подадените Z – отчети от фискалното устройство в съответния обект. Установено е, че за обекта в гр. Козлодуй обезпечената информация обхваща данни за продажби, ревизия, доставки и други за периода от 1.01.2016 г. – 21.04.2016 г., за обекта в с. Хърлец – за период от 1.03.2011 г. - 21.04.2016 г., а за обекта в с. Гложене – за периода от 14.03.2012 г. – 21.04.2016 г. Отчетените продажби по ФУ за обекта в гр. Козлодуй са за периода от 1.01.2016 г. до 31.03.2016 г., за обекта в с. Хърлец са за периода от 17.01.2012 г. до 31.03.2016 г., а за обекта в с. Гложене – за периода от 14.03.2012 г. – 31.03.2016 г. При съпоставката на данните от CashBook, която съдържа отчетените продажби в брой и декларираните продажби чрез фискалните устройства в обекти са установени незначителни отклонения спрямо декларираното по ГДД и по СД. Според съда констатациите в протокола не са опровергани с допустими доказателствени способи, поради което е обосновал извод, че описаните процесуални действия са действително осъществени. Аргументи в подкрепа на този извод е почерпил от заключението на вещото лице – икономист по т. 7 от комплексната експертиза, като е съобразил и обстоятелството, че установената разлика за 2015 година е от извънредни приходи. От съвкупната преценка на отговора на вещото лице – компютърен специалист по т. 1 от допуснатата комплексна експертиза, което е обсъдил във връзка със събраните гласни доказателства относно попълването на информацията и функционирането на складовата програма в обектите на дружеството съдът е обосновал извод, че обезпечената информация достоверно отразява данните от ПП "Микроинвест Склад Про" и по аргумент за по-силното основание от фикцията на чл. 54, ал. 3, изр. второ във връзка с чл. 71 и чл. 50, ал. 1 ДОПК е създадена от ревизираното лице, респективно неговите служители. Относно обработката на така събраните достоверни данни съдът е отхвърлил възраженията на жалбоподателя, като е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, прието в последното с. з. на 14.10.2019 г. Изложени са мотиви, че това заключение е изготвено въз основа на базовите файлове от обезпечената информация и след проверка, която практически повтаря и изяснява извършения от органите по приходи анализ на данните със съдействието на разработчика на програмния продукт. Тази част от експертизата обхваща всички данни за всички данъчни периоди по ЗДДС, като т. н. суми представляват отчетените продажни цени от ревизираното лице, с включен ДДС. Вещото лице е дало описание и е изяснило наименованието на използваните от органите по приходите релации и потвърждава стъпките от направения анализ. По отношение на допълнителното заключение, изготвено от в. л. Ангелов, прието в с. з. на 3.06.2019 г. съдът не е кредитирал констатирането на невярно съдържание на колоните отразяващи резултата от функцията количество по продажна цена. Изложил е мотиви, че неправилно вещото лице сравнява оборота по касовия апарат, който е част от програмното обезпечение на складовата програма с общия оборот на функцията, отразяваща продадените стоки, тъй като констатациите при ревизията са базирани само на записите в складовата програма за релевантните периоди, които касаят отчетените като продадени с ДДС стоки, независимо от отразяването или не на сумите, които са преминали касово. От друга страна стойностите, посочени в колона SUMA от таблицата на стр. 10-12 и съответно на стр. 12-13 от заключението, според съда, са неверни, тъй като не е ясно от къде е почерпена информацията за тези стойности. Съдът е извършил съпоставка с данните в ревизионния доклад за м. 03.2012 г., съгласно които за обекта в с. Гложене са отразени сума в брой – 9953. 58 лева и сума по банка – 1387. 12 лева (л. 55 – РД), за обекта в с. Хърлец – сума в брой 43 476. 30 лева и сума по банка – 22 287. 18 лева и сума, получена чрез ПОС терминал – 9. 25 лева. Сборът от тези суми е отразен коректно в таблицата на л. 94 за данъчен период м. 03.2012 г. като сума по ПП "Микроинвест Склад Про" - 77 113. 43 лева. За сумите посочени от вещото лице не е установено от къде е взета информацията. Съобразявайки заключението на в. л. Я. Стойчев от 14.10.2019 г. относно констатациите за генериране на колоните SUMA в изготвените таблици на л. 7-14, представените от ревизираното лице данни за обекта в гр. Козлодуй и безспорните данни за отразените продажби по СД по ЗДДС, съдът е установил, че установената от вещото лице и съответно от ревизираното лице стойност на продажбите надхвърля стойността на декларираните продажби в СД. Обоснован е извод, че чрез складовата програма дружеството е отразявало продажби на стоки/материални запаси, които не са отразени като стойност в подадените СД по ЗДДС за процесните данъчни периоди, като прикривани действителни продажни обороти за отчуждени в трите обекта стоки. Посочените факти, според съда, попадат в обхвата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и обосноват правомощието на органа по приходите да приложи предвидения в материалния закон размер на данъка въз основа на определена от нето данъчна основа. При доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК е приел за приложима презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт в процеса на неговото обжалване. Приел е, че тази презумпция не е опровергана от ревизираното дружество, чиято е доказателствената тежест, а отчуждаването на стоки в трите склада представлява облагаема доставка по чл. 6, ал. 1 ЗДДС. По приложението на ЗДДС съдът е приел, че установените продажни стойности на стоки, отразени в складовата програма са с включен ДДС, поради което законосъобразно са третирани според правилото на чл. 67, ал. 2 ЗДДС. За да намали размера на задълженията за конкретно изброените в решението данъчни периоди, съдът е кредитирал изчисленията на вещото лице в заключението на съдебната експертиза, прието в с. з. на 14.10.2019 г. Така за м. 01.2012 г. експертът е установил несъответствие в размер на 5 517. 71 лева, което представлява оборота от водената в ПП касова наличност, който е прибавен към общия оборот генериран в колона SUMA. При аналогични констатации, съдът е възприел изчисленията на вещото лице и за останалите периоди, в които е постановил изменение на установените резултати по ЗДДС. В частта по ЗКПО е приел за установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи за всеки от ревизираните периоди. За 2012 г. съдът е установил, че "Антъни Груп 11" ЕООД е декларирало счетоводен финансов резултат в размер на 7 665. 53 лева, формиран от декларирани приходи в размер на 575 415. 17 лева и разходи в размер на 567 749. 64 лева и внесен корпоративен данък (КД) – 766. 55 лева. При ревизията въз основа на данните за отчетени продажби и доставни цени от складовата програма "Микроинвест Склад Про" при ревизията е прието, че приходите са в размер на 828 714. 66 лева, а разходите в размер на 786 111. 27 лева. Съдът въз основа на заключението на последната съдебно – техническа експертиза е установил, че размерът на приходите е 827 299. 06 лева, а размерът на разходите – 784 890. 92 лева, които формират финансов резултат в размер на 42 408. 14 лева, върху който е дължим КД в размер на 4 240. 81 лева, а не 4 260. 34 лева, както е определено в ревизионния акт и го е изменил. По идентични съображения, основани на същото експертно заключение съдът е изменил финансовия резултат за 2014 г. и 2015 г. и е установил корпоративен данък за довнасяне съответно в размер на 4 008. 26 лева и 3 910. 28 лева. За 2013 г. е установил, че ревизираното лице е декларирало финансов резултат в размер на 25 635. 10 лева, върху който е внесен КД в размер на 2 563. 51 лева. В ревизионния акт са установени приходи в размер на 967 794. 45 лева и разходи в размер на 908 298. 63 лева. От заключението на вещото лице, по съдебно – техническата експертиза, което е приложило декларираната от лицето търговска надценка, съдът е установил по-високи приходи и разходи, които формират по-висок размер на финансовия резултат за този период и на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК е потвърдил установените по акта задължения. Решението е правилно постановено. Основният спор по делото е относно наличието на данни за укрити приходи от продажби на стоки в търговските обекти на "Антъни Груп 11" ЕООД, представляващи основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест за установяване на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е на органите по приходите. В конкретния случай правилно съдът е разграничил обстоятелствата, с които в ревизионния акт са обосновани данните за укрити приходи от продажби. Основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК не е обосновано с укрити приходи от доставени и продадени стоки по неотчетени фактури, издадени от общо 57 доставчици на дружеството. В хода на ревизията са предприети процесуални действия по установяване на такива факти, като на доставчиците са извършени насрещни проверки и събраните в тази връзка доказателства формират голяма част от ревизионната преписка. Независимо от това, констатациите при тези процесуални действия не са послужили като самостоятелно основание за преминаване на ревизията по особения ред. С оглед на изложеното всички доводи в касационната жалба, които са поддържани и пред първоинстанционния съд, че не е доказано доставянето на стоки по неотчетени фактури и укрит приход от последващата им продажба, са изцяло неотносими към обстоятелствата, с които в ревизионния акт е обосновано приложението на реда по чл. 122 и сл. ДОПК. Видно от ревизионния доклад и ревизионния акт данните за укрити приходи са обосновани с информацията от базата данни в използваната в обектите на Антъни груп 11" ЕООД складова програма - програмен продукт (ПП) "Микроинвест Склад Про". Информацията от базата данни на посочения софтуер е събрана от органите по приходите по реда на чл. 40, ал. 1 ДОПК – чрез обезпечаване на доказателства, за което са съставени протоколи от 21.04.2016 г. Видно от ревизионния доклад (стр. 41), органите по приходите са извършили съпоставка между вписаните във фактурите стоки за част от доставчиците и данните в ПП "Микроинвест Склад Про" (според "стока" и "партньор") и са приели, че данни за продажбите им са налични в обезпечената информация. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е обсъждал доказателствата, относими към установяването, съответно оборването на фактите, съдържащи се в базата данни на складовата програма и редовността на тяхното събиране реда на ДОПК. В тази връзка са и предприетите от жалбоподателя процесуални действия по оборване материалната доказателствена сила на официалните документи по смисъла на чл. 179 ГПК - съставените протоколи за обезпечаване на доказателства по чл. 40 ДОПК от 21.04.2016 г. и протокол от 16.09.2016 г. съставен по реда на чл. 50, ал. 1 ДОПК за констатациите на органите по приходите от анализа на данните от складовата програма за трите обекта, чрез оспорване истинността на тяхното съдържание по реда на чл. 193 ГПК. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3, изр. първо от ГПК съдът е приел, че оспорването не е проведено успешно от страна дружеството. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че протоколът от 16.09.2016 г. не е съставен като електронен документ. В административната преписка се съдържа представен на хартиен носител препис от този електронен документ, който е подписан с валидни професионални електронни подписи на неговите съставители, според публичния регистър на доставчика на удостоверителни услуги B-Trust, достъпен на интернет страницата му (www. b-trust. bg). Съгласно чл. 40, ал. 1 ДОПК при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. В случая от съставените протоколи за извършена проверка от 21.04.2016 г. е установено, че обезпечаването на доказателства е извършено чрез копиране на данни, съхранявани в компютри, находящи се в търговските обекти на ревизираното лице, в присъствието на негов представител. В този случай По силата на чл. 54, ал. 3, изр. второ от ДОПК се смята, че данните са създадени или ползвани от субекта. Запазването на автентичността на информацията е осигурено с генерирането на контролни числа, към момента копирането. Автентичността на информацията е потвърдена от заключението на вещо лице Й. Ангелов от 16.10.2018 г. в отговора на т. 1 от поставените задачи. Изводите на първоинстанционния съд, че обезпечената информация е създадена от ревизираното дружество се подкрепят от събраните по делото доказателства и съответстват на чл. 54, ал. 3, изр. последно от ДОПК. Относно анализът на нейното съдържание законосъобразно съдът е извършил проверка чрез назначаването на вещи лица по искане на страните. В тази връзка следва да се посочи, че ДОПК не предвижда специални доказателствени средства за анализ на информацията, копирана от технически носители на задълженото лице, в това число и чрез използването на програмни продукти като процесния ПП "Arbutus ". Поради това и в съответствие с принципа за обективност по чл. 3, ал. 3 ДОПК, според който истината за фактите се установява по реда и със средствата предвидени в този кодекс, съдът законосъобразно е приел, че извършеният анализ на обезпечената информация подлежи на доказване, като част от доказването на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Относими към преценката на това обстоятелство са заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от в. л. Й. Ангелов от 16.10.2018 г., прието в с. з. на 3.12.2018 г., допълнителното заключение на съдебно – техническата експертиза на в. л. Й. Ангелов от 21.05.2019 г., прието в с. з. на 3.06.2019 г. и заключението на повторната съдебно – техническата експертиза от 24.09.2019 г., изготвено от в. л. Я. Стойчев, прието в последното с. з. на 14.10.2019 г. Съдът е изложил подробни мотиви, според които частично е кредитирал допълнителното заключение на съдебно техническата експертиза от 21.05.2019 г. на в. л. Ангелов и изцяло е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза от 24.09.2019 г., изготвено от в. л. Я. Стойчев. Преценката на експертните заключение е в съответствие с чл. 202 ГПК. Вещите лица са дали заключението след проверка обезпечената информация, съхранявана в НАП и по данните от складовата програма "Микроинвест Склад Про". Неоснователно е възражението в касационната жалба, основано на допълнителното заключение на в. л. Ангелов, според което се установява грешка след обработка на обезпечената информация с ПП "Arbutus " (в отговора на т. 4 от задачите). В с. з. на 3.06.2019 г. експертът е пояснил, че грешката, която е отбелязал е чисто математическа операция, допусната при обработката на целия период на ревизията. При повторната съдебно – техническа експертиза, в. л. Стойчев е установило грешки в изчисленията на органите по приходите, които съдът е съобразил при частичното изменение на ревизионния акт. Твърденията на жалбоподателя, които се поддържат и в касационната жалба, че в базата данни на складовата програма "Микроинвест Склад Про" се съдържа информация от предишен ползвател, че са налице програмни грешки и грешки при използването й, в резултат на които данните за отчетените продажби са неверни, са останали недоказани. Заключението на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено от в. л. О. Нечев като част от допусната комплексна съдебно – счетоводна и компютърно – техническа експертиза, което изцяло е възпроизведено в касационната жалба, е неотносимо към предмета на спора. То е изготвено изцяло по данни от счетоводните регистри на дружеството, а спорът е относно данните от складовата програма. По същата причина неотносимо към предмета на доказване е и допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза от 29.06.2018 г. което изчислява размера на задълженията във връзка с фактурите, за които от СГЕ е установено, че са подписани от представител на ревизираното дружество. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за процесуални нарушения при преценката на събраните гласни доказателства. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели относно начина на работа с "Микроинвест Склад Про", в това число и начина на отразяване в програмата на прехвърляне на стоки от един обект в друг или при отказ от заявка като продажби на стоки. Правилно е приел, че в показанията на разпитаните свидетели не се съдържат конкретни факти, които да оборят констатациите при ревизията. Освен това показанията им не се подкрепят нито от начина на функциониране на софтуера, установен от насрещната проверка на дружеството - производител, нито от проверката на функционалностите му, направена от вещите лица в хода на съдебното производство. При установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК от страна на органите по приходите законосъобразно съдът е приложил презумпция по чл. 124, ал. 2 ДОПК и е възложил доказателствената тежест за оборване фактическите констатации в акта на ревизираното лице. При постановяване на решението е съобразен материалния закон - чл. 67, ал. 2 ЗДДС за формиране на данъчната основа по облагаемите доставки. По ЗКПО съдът е извършил цялостна проверка на определения от органите по приходите финансов резултат за съответния период и размера на корпоративния данък, като е постановил изменение на ревизионния акт и е съобразил правилото на чл. 160, ал. 5 ДОПК. По изложените съображения, следва да се приеме, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството не е засегнато от пороци съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, разноски следва да се присъдят на Национална агенция за приходите – юридическото лице, в чиято структура се намира директорът на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, град Велико Търново – страна по делото. Размерът следва да се определи съобразно искането на ответника - 5 741. 80 лева, който размер е по-нисък от размера по чл. 8 (изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ, ДВ бр. 45/15.05.2020 г. в сила от 15.05.2020 г.) във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,