Решение № 13699 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1318/2016 г.

Решение № 13699 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1318/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на началника на МП "П. В." против Решение № 2609/08.12.2015 г, постановено по адм. д. № 3314/2014 г., по описа на Административен съд - В. с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, П. Х. Х., като косвен представител на "П. С. Т." ООД, Сингапур (P. S. T. PTE LTD, Singapore), представляван от адв. М. Р., в писмена защита поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба, с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховият административен съд намира касационната жалба, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното първоинстанционно решение, по оспорване на П. Х. Х., Административен съд - В. е обявил за нищожно Решение рег. № 32-114532/29.09.2014 г, към ЕАД № 12BG002005J0003878, № 12BG002005J0004300, № 12BG002005J0006424 и № 13BG002005J0001712, издадено от началника на МП "П. В.", с което по отношение на "П. С. Т." ООД, Сингапур (P. S. T. PTE LTD, Singapore), с косвен представител П. Х. Х., на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е взет под отчет акциз за констатирани липси по ЕАД в общ размер на 8 786,79 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният орган е издал административното решение при липса на компетентност. Развил е доводи, че издателят на обжалваното решение, началник на митническо учреждение по смисъла на чл. 104, ал. 2 ЗАДС, предвид разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗАДС, вр. с чл. 107, ал. 3 и чл. 118 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ не е имал материална компетентност за издаване на акт за установяване задължение по декларация, а такава за определяне персонално митническия орган по чл. 104, ал. 1 ЗАДС вр. с чл. 7, ал. 1 ДОПК, който да възлага ревизионно производство и на решаващ орган при задължителния административен контрол върху тези актове. Оспореното решение е правилно. Съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗАДС, за извършване на проверките и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задълженията за акциз се прилага ДОПК, доколкото не е предвидено друго в този закон. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗАДС сочи, че задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а съгласно определението по ал. 2, т. 8 освобождаване за потребление е и установяването на липса на стоки, за които се дължи акциз. Ето защо, при издаване на обжалваното решение са били приложими разпоредбите на ДОПК. За целите на производството по ал. 1 разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗАДС предоставя на митническите учреждения по Закона за митниците /ЗМ/ компетенциите на териториални дирекции на НАП, на директора на Агенция "Митници" правомощията на изп. директор на НАП, а на началниците на митническите учреждения - правомощията на териториален директор. По аргумент от чл. 118, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 104, ал. 1 ЗАДС началникът на МП "П. В." в качеството му на началник на митническо учреждение е бил компетентен да определи персонално митническия орган, който да постави начало на ревизионното производство с надлежна заповед и да упражни като решаващ орган задължителния административен контрол по отношение издадения в това ревизионно производство акт за установяване на задължение по декларация, но не и да издаде този акт. Като е процедирал като орган по чл. 30 от ППЗМ в производство, подчинено, съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, на правилата на ДОПК, началникът на МП "П. В." е издал нищожно административно решение. Касационните доводи за неправилност на решението се основават на твърдението, че акцизът е дължим в хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 5 ЗАДС, поради което следва да бъде определен и взет под отчет по реда за публичните задължения, събирани от митническите органи - чл. 42 ЗАДС. С оглед данните по преписката и възприетите в мотивите на обжалваното административно решение фактически и правни основания, така изразеното становище следва да бъде оценено единствено като защитна теза. С оглед изхода от делото претенцията за разноски направена от пълномощника на ответника П. Х. Х. се явява основателна. Същите следва да се възложат в тежест на МП "П. В.", в техния пълен и доказан размер - 600 лева, доколкото по делото няма възражение за тяхната прекомерност. Обжалваното решение се явява постановено при липса на пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение