Решение № 14817 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6778/2009 г.

Решение № 14817 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6778/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Никола Рангелов Питропов, от гр. Пловдив против решение № 364 от 26.03.2009 г., постановено по адм. д. № 2229/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответната страна - командирът на поделение 28000 с. Граф Игнатиево, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалба срещу заповед № 1301/24.10.2007 г. на командира на поделение 28000 с. Граф Игнатиево, с която на Никола Рангелов Питропов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е направил извод, че административния акт е издаден в съответствие със закона. Прието е за установено, че жалбоподателят е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 281, т. 5, 6 и 14 Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) (отм.) във вр. с чл. 137, ал. 2, т. 3 от Правилника за кадрова военна служба (ПКВС) (отм.), за които задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Спазени били правилата на дисциплинарното производство, предвидени в чл. 284, ал. 1 и 2 ЗОВСРБ (отм.) и чл. 129 и сл. от ПКВС (отм.), а заповедта е постановена в съответствие с чл. 138 от ПКВС. Изводът на съда, че жалбоподателят е осъществил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Доводите в касационната жалба, че Питропов не е знаел, че Костадинов го е извикал да му помогне да натовари туби с гориво, като касаторът е отивал при последния със съзнанието, че ще товари някакъв багаж, са неоснователни. Видно от протокола на комисията, извършила служебната проверка, по реда на чл. 129 от ПКВС (отм.), е че на уговорената среща между Костадинов и Питропов, състояла се в района на пожарната на околовръстното шосе в ж. к. "Тракия", гр. Пловдив, последният при пристигането си е видял как Костадинов точи нафта от служебния автобус, за което жалбоподателят не е докладвал на прекия си командир, а вместо това натоварил седемте туби в личния си автомобил. В писмените си обяснения Питропов сочи, че в 18.10 ч. на 1.10.2008 г. бил на уговореното място, видял, че Костадинов точи нафта, като имало още шест туби. Жалбоподателят заявява "докато товарех тубите, Костадинов ме уверяваше, че носи отговорност за горивото, прибираше маркуча". От показанията на разпитания по делото свидетел Делко Лесев, участвал в автопатрула, пристигнал на местопрестъплението се установява, че вратите на автобуса и задния капак били отворени, а капаците за багаж вдигнати. До автобуса бил Питропов с работни ръкавици, а автобусът се намирал в полето, извън строителните граници на града. При тази фактическа обстановка изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е осъществил визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Действително констатациите, изложени в протокола от извършената служебна проверка са оспорени от жалбоподателя, но по делото не са ангажирани доказателства, установяващи противното. С показанията на разпитания по делото свидетел Георги Герджиков не се установя различна фактическа обстановка, тъй като същият не е очевидец и заявява, че не знае за какво точно е уволнен Питропов. Що се отнася до показанията на свидетеля Костадинов, то същите не следва да се кредитират, тъй като са в противоречие с всички събрани по делото доказателства. Законосъобразно съдът е приел, че наличието или липсата на наказателно производство спрямо жалбоподателя е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед. Фактът, че с влязло в сила определение е потвърдено прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство по отношение на Питропов е неотносим към законосъобразността на обжалвания административен акт. Съгласно правилото на чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъда и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В случая е налице влязло в сила прокурорско постановление за прекратяване на наказателно производство, поради което и констатациите в същото не са задължителни за гражданския съд. Освен това нормата на чл. 280, ал. 1 от ЗОВСРБ (отм.) императивно разпорежда, че нарушителят на военната дисциплина се наказва с предвидените в този закон дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Доводите в касационната жалба, че наложеното на Никола Питропов дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко с оглед извършеното нарушение, е неоснователно. Преценката по чл. 285 от ЗОВСРБ (отм.) относно вида и размера на наказанието е от компетентността на дисциплинарнонаказващия орган, в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност, а дисциплинарното наказание "уволнение" в случая е наложено за установени нарушения на военната дисциплина по чл. 281, т. 5, т. 6 и т. 14 от ЗОВСРБ (отм.) вр. чл. 137, ал. 2, т. 3 от ПКВС (отм.), несъвместими с оставането на кадрова военна служба, за които разпоредбата на чл. 283 ЗОВСРБ предвижда такава възможност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,