Решение № 732 от 09.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2228/2008 г.

Решение № 732 от 09.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2228/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е ал. 1 във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационните жалби на В. Б. В. от с. Б., област София, и на адвокат М като процесуален представител на С. Д. В. и Е. Д. Х., и двамата от София, срещу въззивното решение Софийския окръжен съд, постановено на 08. ХI.2007 г. по гр.д. № 378/2007 г. Ответницата по касационните жалби И. С. Ф. от с. Б. не е заявила становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба на В. Б. В. е недопустима. Това е така, тъй като тя не е обжалвала първоинстанционният съдебен акт в частта, с която не е допусната делба с нейно участие на масивна жилищна сграда и стопанска постройка, застроени в УПИ * кв.29 по плана на с. Б., които са предмет на касационната й жалба. При това положение жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба на С. В. и Е. Х. е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Софийският окръжен съд по въззивна жалба само на С. В. и Е. Х. е оставил в сила решението на Самоковския районен съд от 26.I.2007 г. по гр.д. № 397/2005 г. в обжалваната му част, с която съдебна делба на масивна жилищна сграда и стопанска постройка, изградени в УПИ * кв.29 по плана на с. Б., е допусната между С, Е. Х. и И. Ф. при квоти: по 1/4 ид. част за С. и Е. и 1/2 ид. ч. за И. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че починалият през 1999 г. С. А. В. е наследен от дъщеря си Ив. Ф. и внуците си Ст. В. и Ем. Х., деца на починалия преди него (през 1996 г.) Динко Ст. В. В. В. е преживяла Д. В. съпруга и негова наследница. С нот.акт от 16.V.1978 г. общият наследодател Ст. В. е признат за собственик по давностно владение и наследство на дворно място от 702 кв. м, образуващо п-л VII-111 кв.29 по плана на с. Б., урегулиран с площ 633 кв. м, и на построените в него къща и плевня. С декларация с нотариална заверка на подписа от 24.IV.1978 г. Ст. В. дал съгласие синът му Д. В., в брак с В. В., да направи пристройка и надстройка на жилищната сграда. Със строително разрешение от 27.V.1978 г. на Д. е позволено да смени гредореда с плоча и да зазида стълбището на жилищната сграда. За сградата, вкл. за пристройката и надстройката, няма строителни книжа и архитектурни проекти. Според съдебно-техническа експертиза на приземния етаж на къщата с площ 76 кв. м са обособени три бр. спални, кухня, коридор и лятна кухня и баня, а на таванския етаж има 4 бр. спални и коридор. Подпокривното пространство е необитаемо. Пристроените лятна кухня и баня на приземния етаж и четири спални на втория етаж не са отговаряли на изискванията на чл. 40 и сл. във вр. с чл. 37 и чл. 38 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по ТСУ (отм.) и не съставляват самостоятелни обекти на собственост. Поради това изграденото от Д. В. не е станало собственост на него и на съпругата му В. В. въз основа на учреденото му право на строеж, а е станало собственост на общия наследодател Ст. В. по приращение. При тези обстоятелства делбата на жилищната сграда следва да се допусне между Ст. В., Ем. Х. и Ив. Ф. при права, определени от наследяването по закон и по право на заместване. Относно делбата на стопанската постройка, която според ищците Ст. В. и Ем. Х. е придобита по давност от В. В., е прието, че служебното или по довод или възражение на трето лице прилагане на давността е изключено. Освен това стопанската сграда е обслужваща жилищната и не може да бъде самостоятелен обект на собственост и да се придобива по давност. В касационната жалба на Ст. В. и Ем. Х. са изложени съображения за допуснати съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се неправилност на извода на въззивния съд, че Д. В. и съпругата му В. В. не са станали собственици на надстроения втори етаж. Не е изследван въпросът за функционалното предназначение на всяко от четирите помещения в него в съвкупност и с установеното, че семейството на Д. В. е обитавало пълноценно този етаж. Неправилен е и изводът за наличие на приращение, каквото няма, тъй като декларацията за учредяване на право на строеж представлява "установено друго" по смисъла на чл. 92 от ЗС. Неправилно не е уважено възражението на касаторите-ищци за придобиване на стопанската постройка от В. В. по давност. Не е установено предназначение на същата като обслужваща жилищната сграда, поради което тя може да бъде възприета като самостоятелен обект. Иска се отмяна на решението и допускане на делба при квоти относно сградата 2165/17300 ид.части на Ив. Ф., 8647/17300 ид.части за В. В. и по 3243/17300 ид.части за Ст. В. и Ем. Х. Претендират се и разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че въззивното решение в атакуваните му части е правилно. Несъмнено установено е по делото, че надстройката на втория етаж и пристройката на жилищната сграда, извършени от Д. В., не са придобити от него и от съпругата му В. В. по силата на учреденото му от общия наследодател право на строеж, тъй като те не отговарят на изискванията на отменената Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по ТСУ за жилищни обекти. Не е в съответствие с данните по делото твърдението на касаторите, че не е изследван въпросът за функционалното предназначение на всяко от четирите помещения на втория етаж. Съдът е взел предвид в тази насока заключението на съдебно-техническата експертиза, установяващо, че тези помещения са спални. Без значение за спора по делото е за какви нужди фактически те са били използвани. Не почива на закона и твърдението на касаторите относно извода за наличие на приращение на надстройката и пристройката. По силата на чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако не е установено друго. В съответствие с тази разпоредба и с практиката на съдилищата е приетото от въззивния съд, че оборването на съдържащата се в тази разпоредба презумпция е обусловено от построяването на обект, който отговаря на изискванията за самостоятелно съществуване. Този е и смисълът на израза в разпоредбата за "установено друго". Неоснователно е и оплакването по приложението на чл. 120 от ЗЗД. По силата на чл. 15, ал. 2 от ГПК (отм.) никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи. Твърдението за придобиване от ответницата В. В. по давност на стопанската постройка не е направено от нея, а само от ищците, сега касатори, което е в противоречие с посочената разпоредба. С оглед на това правилно съдът е приел, че давността не може да се прилага служебно. Правилен е и изводът, че стопанската постройка има обслужващо имота/дворното място и жилището в него/ предназначение, поради което тя не представлява самостоятелен обект на собственост и не може да бъде придобита по давност от лице, което не притежава имота. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) на касаторите не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,