Решение № 12617 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8876/2011 г.

Решение № 12617 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8876/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на околната среда и водите срещу решение № 7413/30.05.2011 г. по адм. дело № 8055/2010 г. на тричленен състав на ВАС, пето отделение, с което е отменена заповед № РД-438/05.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите в частта й по т. 1, в която е постановено "РЕКО ПАК" АД да заплати продуктова такса за опаковки за периода 01.01.2009 - 31.12.2009 г. Касаторът, чрез процесуалните си представители, поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно - необосновано и материално правно незаконосъобразно, като навежда доводи и за необсъждане на доказателства - съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - "РЕКО ПАК" АД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, както и присъждане на разноски за настоящата инстанция в писмената си защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че обжалваната пред него част от заповедта на министъра на околната среда и водите е незаконосъобразна. За да я отмени съдът е приел, че "РЕКО ПАК" АД, гр. Пловдив, не дължи продуктова такса за опаковки за 2009 г., тъй като в качеството си на организация по оползотворяването по смисъла на парагаф 1, т. 26 от ДР на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е сключил договор с друго дружество - преработвател на отпадъци със самостоятелно разрешение и не носи отговорност за липсата на рециклираща техника при направената проверка на неговия съконтрагент през 2010 г. Направената проверка е след изтичане на декларирания период, няма доказателства за неизпълнение на договорните задължения на жалбоподателя през 2009 г. и последният е изпълнил задълженията си по чл. 24, ал. 2 от ЗУО със сключване на договора. Решението е неправилно. В чл. 11, ал. 2 ЗУО е посочено, че лицата, пускащи на пазара опаковани стоки, отговарят и за постигане на целите на рециклиране и оползотворяване, посочени в нормата - тоест за резултата от предприетите от тях действия по изпълнение на задълженията им. В чл. 36 ЗУО, който е едно от правните основания за издаване на оспорената част от заповедта е посочено, че се дължи продуктова такса от лицата по чл. 11, ал. 2 от ЗУО, които не изпълняват задълженията и целите на рециклиране и оползотворяване. Тоест необсъждането на доказателствата за постигане на целите на рециклиране и оползотворяване от първоинстанционния съд и неизлагането на мотиви относно това обстоятелство представлява съществено съдопроизводствено нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Следва да се има предвид, че административният орган е изложил мотиви, защо не кредитира съдържащите се в одиторския доклад проценти на рециклирани опаковки - а именно констатираното при проверката на съконтрагента на жалбоподателя. Не може да бъде задължаван административният орган да доказва отрицателни факти - а именно неизпълнение на цели и задължения. Върху обжалвалото заповедта дружество пада тежестта на доказване на положителните факти, от които черпи права - а именно изпълнението на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО. Предвид изложеното решението като неправилно - постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС, който да се произнесе и направените разноски в настоящето производство на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен съдебен състав