Решение № 4797 от 18.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Уинтър ритейл ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалният представител адв. Станчев, против Решение 1075/17.06.2021 г., постановено по адм. дело 453/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград /АС-Благоевград/, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ Р-22000118004579-091-001/07.10.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - гр.София, потвърден с Решение 313 от 26.02.2020г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Счита, че процесния РА е нищожен. Излага доводи, че при съвкупна преценка на доказателствата съдът неправилно е приел за недоказани доставките по процесните фактури и без собствени мотиви е споделил изводите на органите по приходите в същия смисъл. Развива подробни съображения в касационната жалба в тази насока. Иска отмяна на решението и да се постанови ново, с което да се обяви за нищожен ревизионния акт. В условията на евентуалност моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени като незаконосъобразен ревизионния акт. При уважаване на касационната жалба претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. Михайлова, оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание и иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 8034лв. от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Благоевград е законосъобразността на РА Р-22000118004579-091-001/07.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр.София, потвърден с Решение 313 от 26.02.2020г. на директора на дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на Уинтър ритейл ЕООД са установени задължения за данък над декларираните по ЗДДС общо в размер 550 457,68 лв., от които главница в размер на 475 938,86лв. и лихви в размер на 74 518,82лв. Корекцията произтича от непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл. 6, ал.1 от ЗДДС по фактури, издадени от Алдо Банско ЕООД и Алдо деливъри ЕООД. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, като е осъдил Уинтър ритейл ЕООД да заплати разноските по делото. Административен съд-Благоевград е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в необходимата от закона форма при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на издадените фактури от Алдо Деливъри ЕООД с предмет стоки, съгласно опис, съдът е стигнал до извод, че липсват реални доставки, тъй като в приложените описи стоките не са посочени по вид, количество, единична цена и обща стойност, като вместо това са посочени предишни доставчици и издадените от тях документи. Според съда освен това е констатирано и че няма доказателства за плащане по издадените фактури. Пред органа по приходите не са били представени по отношение на префактурираните разходи данни относно вида на префактурираните такива. Според съда по отношение на представените от Алдо Банско ЕООД писмени доказателства фактури, описи към тях и кредитни известия, за процесните доставки също така липсват в описите описание на стоките по вид, количество и единична цена. Описани били само предишните доставчици на Алдо Банско ЕООД и издадените от тях документи без дата, сума по фактурите без ДДС и с ДДС. Решението е правилно. Необосновано е възражението за нищожност на ревизионния акт. В хода на първоинстанционното производство е представена заповед 3298/03.12.2018г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение с Б. Николчовски. Хипотезата на чл.7, ал.3 от ДОПК не се прилага, когато органът по приходите в случая Б. Николчовски е с прекратено служебно правоотношение. Преписка може да се изземе от горестоящия орган от орган по приходите, който е в служебно правоотношение с НАП, а не от лице с прекратено служебно правоотношение. Необосновани са доводите в касационната жалба за наличие на реални доставки по процесните фактури. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В случая ревизираното дружество не се е справило с доказателствената тежест в процеса. Наличието на фактура и нейното осчетоводяване не са достатъчно доказателство, за да обосноват убедителен извод за наличието на извършена реална доставка. Освен това самата фактура не отговаря на изискването на чл. 71, т. 1 вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Видно от съдържанието като предмет на доставките е записано: стоки съгласно опис и разходи. В приложените към фактурите описи не са отразени стоките по вид, количество, единична цена и обща стойност. Вместо това са посочени предходните доставчици и издадените от тях документи без дата, суми по фактурите с и без ДДС, както и склада, където са доставени стоките. Съдържанието на фактурите не отговаря на изискването на чл. 114 от ЗДДС в описанието на доставката не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Тази неяснота относно предмета на доставките не е преодоляна чрез представените съпътстващи документи. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчни събития. В Решение от 08.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12, се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Транзитната продажба е предмет на уредба от Търговския закон /ТЗ/. Съгласно чл.329, ал.1 от ТЗ страните могат да уговорят продавачът да предаде стоката на посоченото от купувача трето лице. Съгласно ал.2 на същата разпоредба продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката. Доставките, извършени при условията на транзитни продажби, не изключват необходимостта стоките да бъдат придружавани от съпътстващи документи. В случая липсват приемо-предавателни протоколи и товарителници. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника е основателно. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 8034 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.8, ал.1, т.5 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,