Решение № 6243 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16476/2009 г.
ВАСVII отделение12.05.2010 г.докладчик Таня Вачева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 254 от 24.11.2009 г., постановено по адм. д. № 271/2009 г. по описа на Административен съд - Смолян. Оставя в сила определението от 19.10.2009 г. по адм. д. № 271/2009 г. на Административен съд - Смолян. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6243 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16476/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Стефан Асенов Кехайов в качеството му на управител на "Екострой - метал" ЕООД с адрес в гр. Златоград против решение № 254 от 24.11.2009 г., постановено по адм. д. № 271/2009 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Я/ 731 от 28.07.2009 г. на директора на ОД МВР - гр. Смолян и е осъден да заплати разноските по делото. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна ведно със законните последици. Стефан Асенов Кехайов обжалва и протоколно определение от 19.10.2009 г. по адм. д. 271/2009 г. на Смолянския административен съд, с което е оставено без уважение направено искане за спиране на допуснато предварително изпълнение на заповедта с доводи за неговата неправилност. Ответникът директорът на ОД МВР - Смолян, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Не се изразява становище по подадената частна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете жалби. Върховният административен съд, след като провери допустимостта и правилността приема следното: По касационната жалба: По делото няма спор за факти. С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Стефан Кехайов като управител на "Екострой - метал" ЕООД" срещу заповед № Я/ 731 от 28.07.2009 г. на директора на ОД МВР - гр. Смолян, с която на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) е приложена принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната и отказ за издаване на паспорти и други заместващи ги документи до отпадане на основанието. Съдът е приел от фактическа страна, че обжалваната заповед е издадена по повод искане на публичен изпълнител към ТД - Хасково на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ДОПК и чл. 75, т. 5 от ЗБЛД (загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.), тъй като лицето е длъжник по влязъл в сила СД 7/15.01.2009 г. за сумата 12 750 лв. Съдът е приел с оглед данните по преписката, че са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, поради което законосъобразно с оспорената заповед му е наложена предвидената в закона ограничителна мярка. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. С императивната разпоредбата на чл. 75 от ЗБДС (в приложимата редакция, ДВ, бр. 23/2003 г.) законодателят е задължил административния орган при наличие на някоя от изброените в закона предпоставки да наложи съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност. В този случай възможното законосъобразно решение е само едно и административният орган следва да го приложи. Той не разполага с избор между равностойни варианти и няма право да прецени дали да издаде или не съответния административен акт - в случая принудителната административна мярка. Правомощията му се свеждат само до това да провери налице ли са предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма. При установени относими фактически констатации, административният орган е длъжен да издаде съответния административен акт. Административният орган е приел, че фактите са осъществени - налице е писмено искане от надлежния орган до органите на МВР за налагане на принудителна административна мярка на управителя на дружеството - длъжник, което има парични задължени към държавата в големи размери. Административният орган е мотивирал заповедта с обстоятелства, които съставляват основание за издаването й по закон. С това той е изпълнил задължението си за издаване на мотивиран административен акт, прогласено изрично с разпоредбата на чл. 78 от ЗБДС. Съдът правилно е преценил мотивите на административното разпореждане. Административният орган е изложил съображения и се е позовал изрично на документи, съставляващи част от административната преписка, с което е приобщил тяхното съдържание към това на административния акт. Приетите като мотиви за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за налагане на ограничението за напускане на страната. Спрямо Кехайов са били налице всички кумулативно предвидени условия на закона, за да му бъде приложена принудителната административна мярка. Неоснователно е възражението, че след като е последвало прихващане на суми и размерът на задължението е намален под 5000 лв., заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби. На първо място това обстоятелство към момента на издаване на обжалвана заповед не е било установено и на следващо - евентуалното по-късно погасяване на данъчните задължение е въпрос, който е извън обхвата на спора за законосъобразност на мярката по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД и би бил основание за отмяната й по реда на чл. 78а. Неоснователно е и касационния довод, че решаващият съд не е съобразил допуснатото съществено процесуално нарушение при издаване на заповедта, а именно неуведомяване на адресата за започване на производството пред административния орган. Неуведомяването по чл. 26 от АПК не е съществено процесуално нарушение и не рефлектира върху законосъобразността на акта, тъй като в хипотезата на чл. 75, ал. 5 от ЗБДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност и проверката в съдебната фаза на административния процес изцяло преповтаря анализа на фактите и обстоятелствата, предмет на преценка от административния орган. Кехайов е упражнил процесуалното си право на жалба, поради което и правото му на защита не е нарушено в рамките на разглеждания административен спор. Видно е, че към момента на издаване на заповедта са доказани фактите за наличие на публични задължения в големи размери, за които не е представено надлежно обезпечение. Касационното възражение, че органът е могъл да насочи погасяване на публичното задължение със сума от капитала на дружеството е неотносим към разглеждане законосъобразността на приложената ПАМ, а е въпрос по изпълнението на задължението. Предвид изложеното касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. По частната жалба: С протоколно определение от 19.10.2009 г. по адм. д. № 271/2009 г. Административният съд - Смолян е оставил без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед № Я/ 731 от 28.07.2009 г. на директора на ОД МВР - гр. Смолян. Прието е, че не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, а по същество е неоснователна. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре от съда само при наличието на нови обстоятелства. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК изисква жалбоподателят да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на незабавното изпълнение на административния акт. В материалноправен аспект вредата за него трябва да е значителна или да е от такова естество, че той трудно да може да я поправи. Съдът правилно е приел, че Кехайов не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за настъпване на непоправима вреда от незабавното изпълнение на заповедта. Съответен на закона е и изводът, че релевираните доводи на жалбоподателя, повторно изложени и в настоящата частна жалба, са неотносими към законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение, тъй като са доводи по съществото на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд