Решение № 60163 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1444/2021 г.

Решение № 60163 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1444/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Васил Христакиев Производството е по чл. 303 и сл. ГПК, образувано по молба на ищеца Ж. П. по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и по молба на третото лице Б. Р. -П. по чл. 304 ГПК за отмяна на влязло в сила решение на Сливенски окръжен съд. Ответникът "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД оспорва молбите като неоснователни. I. С влязлото в сила решение на Сливенски окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя П. иск по чл. 405 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" за имуществени вреди, настъпили в резултат на пожар на застрахованото имущество – лек автомобил, собственост на молителя. Иска първоинстанционният съд е отхвърлил по съображения, че молителят не е бил собственик на застрахования автомобил, като е приел, че свидетелството за регистрация е било съставено въз основа на договор за продажба, по който обаче молителят е не купувач, а продавач. Въззивният съд е потвърдил решението със същите съображения. II. Искането на молителя П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано с твърденията, че доколкото в процесния договор молителят само поради техническа грешка е посочен като продавач на автомобила, а действителният продавач – като купувач, през м. август 2019 г. съставил проект за договор за поправка на първоначалния договор, който изпратил на продавача в Германия чрез трето лице. През м. септември 2019 г. приносителят предоставил проекта на продавача, който го подписал и върнал единия екземпляр на приносителя. Последният обаче преди завръщането си в България изгубил документа. След влизане на решението в сила същият приносител се свързал с молителя и му предал и втория екземпляр от договора, предоставен му от продавача при следваща среща между тях. Поддържа, че този договор представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото, с което не е могъл да се снабди своевременно. Молбата е неоснователна. Ново писмено доказателство като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК представлява документът, чието съществуване не е било известно на страната или, макар и същата да е знаела за него, е била лишена по обективни причини от възможността да се позове на него и да го представи като доказателство пред съда. В разглеждания случай писменият договор, на който се основава искането за отмяна, не отговаря на посочените изисквания. Според твърденията на самия молител, същият е бил уведомен за съставянето на документа преди приключването на въззивното производство, но не го е представил като доказателство пред въззивния съд поради изгубването на втория екземпляр, предаден от продавача на приносителя. Следователно към момента на решаването на делото във въззивната инстанция съществуването на документа е било известно на молителя, т. е. не представлява новоузнато писмено доказателство. С оглед същите твърдения не е била налице и невъзможност за своевременно снабдяване с документа преди приключване на въззивното производство. Независимо от изгубването на втория екземпляр от договора, след като е знаел, че първият екземпляр се намира в държане на третото лице (продавача по сделката), молителят е разполагал с възможността да се позове на това доказателство пред въззивния съд при условията на чл. 266, ал. 2, т. 2 вр. чл. 235, ал. 3 ГПК и да поиска събирането му съгласно чл. 192 ГПК по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001. По изложените съображения представеният договор от 10.09.2019 г. не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. III. Искането за отмяна на молителя Р. -П. е основано на твърденията, че като придобит по време на брака застрахованият автомобил е представлявал съпружеска имуществена общност, поради което решението има сила и за нея. Въведени са и твърдения, че същата е била лишена от възможност да участва в делото. Според изложените твърдения искането следва да бъде квалифицирано по чл. 304 ГПК, но не и по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, в какъвто смисъл е заявеното от молителя второ правно основание. Предвидените в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК основания за отмяна обхващат случаите на нарушено право на защита на страна по делото. Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни са лицата, от чието име или срещу които се води делото. Лицата, от чието име или срещу които делото не е заведено, не са страни по него, дори и решението да има сила спрямо тях в хипотезата на необходимо другарство по чл. 216, ал. 2 ГПК. Лишаването на тези лица от участие в делото е основание за отмяна по чл. 304 ГПК. В настоящия случай молителят Р. -П. не се явява страна по делото, заведено от ищеца П. срещу ответника "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, поради което основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неприложимо. Разгледана на основание чл. 304 ГПК, молбата е неоснователна. Съгласно чл. 21, ал. 1 СК съпружеска имуществена общност са придобитите със съвместен принос по време на брака вещни права. Не са общи облигационните вземания, в частност произтичащите от договор, дори и когато този договор е във връзка с общо имущество. Съпрузите са необходими другари, и то от категорията на незадължителните (ТР № 3/2016 на ВКС-ОСГК), само по делата с предмет вещни права, но не и по делата с предмет облигационни права, дори и свързани с общи имущества. В разглеждания случай предмет на предявения иск не е правото на собственост върху застрахования автомобил, макар и същото да е от значение за основателността на иска, а произтичащото от сключения от ищеца П. застрахователен договор вземане за застрахователно обезщетение с облигационна, а не вещноправна природа. Поради това същото не представлява съпружеска имуществена общност, съответно не може да обоснове за молителя качеството "необходим другар" в исковото производство. Съгласно чл. 304, ал. 1 ГПК трето неучаствало в делото лице може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато това решение го обвързва, т. е. когато това лице при участие в делото би имало качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Трети лица, които няма това качество, не разполагат с правото да искат отмяна на влязлото в сила между други страни решение. Доколкото молителят не притежава качеството на необходим другар съобразно изложеното по-горе, същата няма право да иска отмяна на решението на СОС. Поради това молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. С тези мотиви съдът