Решение № 5731 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12258/2019 г.

Решение № 5731 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12258/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Милев и Д. Милева чрез техния пълномощник срещу решение № 4915/12.07.2019 г. по адм. д. № 13107/2018 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на Столична община район "Панчарево" не взема становище. Ответниците по касационната жалба-Х. Тучев и Е. Тучева чрез процесуалния си представител намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № РД-50-09-235/02.06.1988 г. на Председателя на ИК на СНС, с която е одобрен застроителния и регулационен план на вилна зона " Косанин дол" с твърдения за нищожност в частта отсносно границата между УПИ XXI-214 и УПИ XX-215, която преминавала според жалбоподателите пред съществувала към момента на издаване на заповедта сграда. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: От графичната част на заповедта е видно, че в имота на оспорващите, както и в съседния имот на заинтересованите лица- ответници по касационната жалба, не са нанесени сгради към момента на издаване на заповедта. Как и къде е поставена границата между двата имота по кадастралната карта и какви обекти са нанесени в нея, са въпроси, относими към производството по ЗКИР. В случая заповедта е издадена от компетентен орган, не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нищожност, не е налице и толкова съществен порок за материална незаконосъобразност, водещ до нищожност на заповедта. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказатествата по делото. Такава е и фактическата констатация, че към момента на издадане на оспорената заповед не са налице данни за съществуването на законно построени в парцела сгради. Доказателства, че има законно построени сгради към 1988 г. не се представени. В този смисъл законосъобразно съдът е отбелязъл, че имот с идентификатор 04234.6915.3192 по кадастралната карта е 426 кв. м., а отреденият за него УПИ XXI-214 е с площ от 375 кв. м. Поради това законосъобразен е изводът на съда, че как и къде е поставена границата между двата имота по кадастралната карта е въпрос, който е относим към производство по ЗКИР. В разглеждания аспект неоснователно се явява твърдението в касационната жалба, че кадастралната карта е изработена по регулационните линии. В такъв случай не би имало разлика в имота по кадастралната карта и площта му по регулационния план, а дали границите по кадастралната карта са регулационните такива също е въпрос, относим към производство по ЗКИР. Спрямо правилно установените факти съдът адекватно е приложил материалния закон. В случая не са налице основания за невалидност на оспорената заповед. Тя е издадена в кръга на материалната компетентност на издадетя на акта съгласно чл. 74, ал. 1 ППЗТСУ /отм/., в изискуемата се писмена форма при яснота на материализираното в нея волеизявление. Данни за допуснати толкова съществени нарушения на процедурни норми, обуславящи нищожност, не са налице. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора. В случая в обжалваната заповед е посочено правно основание, поради което заповедта има своята законова опора. Действително съгласно чл. 53, ал. 2 ППЗТСУ /отм/. регулационните линии между имотите следва да се съобразяват със законно построените сгради. В случая обаче доказателства за съществуването в имота на законно построени сгради към момента на издаване на заповедта не са налице. Такива данни графично се извличат от скицата по кадастралната карта, която е одобрена едва през 2011 г. Освен това от представените от заинтересованите в първоинстанционното производство скици от 1999 г. и 2003 г. е видно, че в УПИ XXI-214 на границата му с УПИ XX-215 нанесени сгради не е имало. На последно място, посочените материалноправни предпоставки на цитираната норма, ако са нарушени, могат да бъдат релевирани само при претенция за унищожаемост на акта, но не и при претенция за неговата нищожност. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,