Решение № 9232 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5865/2012 г.

Решение № 9232 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5865/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 239, т. 1 и 4 във връзка с чл. 237 АПК, по искане на Константин Павлов Русев от гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение /без номер/ от 11.07.2011 г. постановено по адм. д. № 1280/2002 г. на Софийски градски съд, административно отделение. Твърденията в искането са за наличието на нови писмени доказателства, както и противоречието му на решение постановено по адм. д. № 3617/1999 г. на същия съд. Иска се решението да се отмени изцяло и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. От ответниците по искането за отмяна, Петър Василев Геровски, Васил Стаменов Геровски и Цонка Петрова Лалева, в писмени отговори и в съдебно заседание чрез процесуалните си представители, изразяват становища за неоснователност на искането. Претендират присъждането на разноски. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, като основанията за това са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно точка 1 на този текст съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата активна грижа от нея да представи всички доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по съществото на делото. Освен това тези писмени доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото. В случая като нови писмени доказателства, се представят писмо изх. № 159-05-594/10.06.2011 г. на зам. н-к ДНСК и акт № С-225 от 27.05.2011 г. на сектор София при РДНСК, Югозападен район. Тези представени писмени доказателства не са такива с оглед на посочения текст, тъй като те не са от съществено значение за правилното решаване на делото. С писмото, изхождащо от зам. н-к ДНСК се разпорежда на други органи в системата на ДНСК да се установят причините за неизпълнение на Заповед № 698/15.10.1999 г. на главен държавен инспектор на ДНСК, както и указания за установяването на тези причини. То няма отношение по законосъобразността на оспорената по настоящето дело заповед, като може да се приеме и като становище на страната /орган на ДНСК/ в производството по настоящето дело. С посоченият акт се констатира, че не е осигурен достъп до сутеренната част на жилищната сграда, намираща се в гр. София, ул. "Хр. Смирненски" № 29-37, поради което не може да се извърши проверка на извършващ се строеж в него. С тези две писмени доказателства, не се установяват обстоятелства, имащи съществено значение за правилното решаване на спора, тъй като не касаят законосъобразността на процесната заповед, а освен това те изхождат и от орган, в системата на ДНСК, издал същата заповед, предмет на обжалване по делото. С оглед изложеното, макар съществуващи към момента на постановяване на решението, те не са от съществено значение за спора, тъй като с тях не се установяват обстоятелства имащи значение за правилното решаване на спора, поради което не са нови писмени доказателства по смисъла на основанието, което се претендира. За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, второто претендирано основание за отмяна на влязлото в сила решение, е необходимо между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, т. е. да е налице пълна идентичност между тях, включително и по отношение на силата на пресъдено нещо за разрешаване на правния спор, каквото в случая не е налице. В случая е налице само идентичност между страните в съдебноадминистративното производство, но не е налице идентичност на искането и основанието за отмяна на административните актове. Това е така, защото предмет на разглеждане по настоящето дело е жалба срещу Заповед № 120/08.04.2002 г. на Столична РДНСК, издадена на основание чл. 216, ал. 2 ЗУТ, в която се твърди незаконосъобразност на одобрените на 07.02.1997 г. от УАГ-СО на екзекутивни чертежи за търговски обект "Хоби клуб интернет" и на 23.07.1999 г. за строеж "Клуб на хоби-Интернет", в сградата на ЖСК "Насър", находяща се в УПИ II, кв. 64, м. "Лозенец" III част по плана на гр. София, с административен адрес на ул. "Хр. Смирненски" № 29-37. Предмет на разглеждане по адм. д. № 3617/1999 г. е била жалба срещу Заповед № 698/15.10.1999 г. на главния държавен инспектор на ДНСК, с която е спряно изпълнението на строеж "преустройство в сутерена на ЖСК "Насър" - офисна част, вентилационно помещение и гаражи. Касае се за два различни индивидуални административни акта, издадени на различно правно основание и искане за отмяната им, с оглед различните волеизявления от страна на административния орган и целения правен резултат с тях, независимо, че касаят един същ строеж. С оглед изложеното не е налице твърдяната пълна идентичност по двете решения, което е предпоставка за наличие на основанията по чл. 239, т. 4 АПК, поради което искането на това основание е неоснователно. Като се има предвид изложеното не са налице основанията по чл. 239, т. 1 и 4 АПК за отмяна на влязлото в сила решение поради наличие на нови писмени доказателства, установяващи нови обстоятелства, или поради противоречие на друго влязло в сила съдебно решение, поради което искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. На ответниците по искането за отмяна следва да се присъдят направените разноски за това производство, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 450 лв. общо. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 244, ал. 1 и чл. 143, ал. 3 от АПК,