Решение № 8296 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14850/2018 г.

Решение № 8296 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14850/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров от [населено място] срещу решение № 676 от 08.11.2018 г., постановено по адм. д. № 396 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-14-25 от 03.04.2018 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Плевен. Изложените съображения се свеждат до необоснованост – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Плевен, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Плевенския административен съд е решение № 2153-14-25 от 03.04.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Плевен, потвърждаващо разпореждане № [номер] от 01.10.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, в частта за индивидуалния коефициент, използван при актуализиране по реда на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. (отм.); на размера на получаваната от Д. Димитров от [населено място] пенсия за осигурителен стаж и възраст. С постановеното решение Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е установил, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е отпусната при изчислен индивидуален коефициент 0. 702, който впоследствие при издаване на разпореждания за изменение на размера на пенсията не е променян. След извършена преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел за неоснователна претенцията на пенсионера за зачитане на допълнителен осигурителен стаж и осигурителен доход за периода 1991 г. - 1999 г., когато е бил общински съветник. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗМСМА, действаща от 1991 г. до 2003 г., общинските съветници не получават възнаграждение за дейността си като съветници, а получават трудовото си възнаграждение и ползват служебен отпуск за времето, през което са заети с дейността. При отпускане на пенсията е бил зачетен осигурителен стаж и доход за времето 29.02.1996 г. - 28.05.1996 г., когато жалбоподателят не е бил осигуряван на друго основание и като общински съветник е осигуряван съгласно реда на Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (ДВ, бр. 58 от 17.07.1992 г., отм. от 01.01.2000 г. Посочената от жалбоподателя съдебна практика се отнася до спорове във връзка с прилагането на изменената разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА, в сила от 09.08.2003 г., съгласно която за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии общинският съветник получава възнаграждение и съответно подлежи на задължително осигуряване на основание Кодекса за социално осигуряване, в сила от 01.01.2000 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 145, ал. 1 от Дял Трети от Кодекса на труда от 1951 г., в сила до 31.12.1999 г., държавното обществено осигуряване се е разпростирало задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации, или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й. В ал. 4, б. "а" – "е" са изброени и други категории лица, подлежащи на осигуряване по този дял от Кодекса на труда, но между тях не попадат общинските съветници. Неправилно касационният жалбоподател счита, че в качеството си на общински съветник през периоди преди 2003 г. е бил в трудово или приравнено на него правоотношение с общинския съвет. През периода 1991 г. – 2003 г. действащите разпоредби на глава четвърта от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г. с последвали изменения), които са уреждали статута на общинския съветник, не са предвиждали получаване на възнаграждение с внасяне на осигурителни вноски върху изплатените суми. На основание чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА (ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.) общинският съветник е получавал служебен отпуск за времето, през което е бил зает във връзка с дейността си на съветник, по ред, определен с Правилника за работата на съвета. Съответно, за времето на ползвания служебен отпуск за участие в заседания на съвета или на постоянна комисия общинският съветник е получавал пълния размер на трудовото си възнаграждение. В разглеждания случай при отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст през 2010 г. пенсионният орган е зачел за осигурителен стаж тези периоди, през които жалбоподателят е бил общински съветник и има заверена осигурителна книжка, като в същото време не е подлежал на осигуряване по трудов договор или на друго приравнено основание. Твърдението на жалбоподателя, че пенсията му е изчислена при индивидуален коефициент 0. 664, не е подкрепено от доказателства. Индивидуалният коефициент 0. 702 е определен при отпускане на пенсията и впоследствие не е променян. Като е приел, че оспореното административно решение е законосъобразно и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд – Плевен е постановил правилно решение. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,