Решение № 7511 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 604/2010 г.

Решение № 7511 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 604/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център III - Варна" ЕООД, гр. Варна, против решение № 1897 от 11.11.2009 г. по адм. дело № 389 по описа за 2009 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против заповед № РД-09-28 от 16.01.2009 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса - Варна в частите по т. III-А. и III. Б. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 59 от АПК, на чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 г., необоснованост. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Варна, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Диагностично - консултативен център III - Варна" ЕООД, гр. Варна, против заповед № РД-09-28 от 16.01.2009 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна в обжалваните части по т. III-А. и III. Б., с които на жалбоподателя в качеството му на изпълнител на специализирана извънболнична помощ (СИМП) са наложени санкции на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 г. - финансови неустойки с общ размер 1530 лв. (по 90 лв. за 17 нарушения). Несъответствието между договорената по обем и оказаната медицинска помощ се изразява в неизвършени задължителни прегледи за диспансерно наблюдение, неизвършени задължителни изследвания и непредложена диспансеризация на ЗЗОЛ в нарушение на чл. 26 от НРД 2006 г. и Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. за определяне условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. За да постанови решението си, Варненският административен съд след подробно и задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства законосъобразно е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на фактическите предпоставки, обосноваващи прилагането на санкции по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Изводите на съда се основават на извършената преценка на приетите за установени обстоятелства във връзка с оказаната специализирана медицинска помощ на всички 17 задължително здравноосигурени лица (ЗЗОЛ), посочени в медицинския протокол № 1-40-П / 31.10.2008 г. Правилен и обоснован е направеният извод за доказано неизвършване на задължителни медицински дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Нарушенията на поетите задължения по чл. 26, т. 2 и чл. 132 от НРД 2006 г. подлежат на санкциониране на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 г. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на административнопроцесуалната норма на чл. 59 от АПК. Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и изпълнява изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на административния акт са негов задължителен реквизит, предвиден от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както в условията на обвързана компетентност, така и при оперативна самостоятелност. При изпълнение на специалното административнопроизводствено правило на чл. 254 във вр. с чл. 237 от НРД, 2006 г. санкциониращият орган не следва да възпроизвежда в заповедта съдържанието на медицинския протокол или този на арбитражната комисия, или да обсъжда всеки един факт или довод поотделно. Той е длъжен да изложи съображенията си, по които приема констатираните нарушения за доказани и съответно, възраженията за липса на нарушения - за неоснователни. В разглеждания случай в оспорената заповед са изложени фактическите обстоятелства, които санкциониращият орган е приел за доказани и които съставляват основание за прилагане на санкция по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 г. В мотивите на постановеното по спора решение първоинстанционният съд е обсъдил направените от изпълнителя на СИМП възражения, които обосновано са преценени като неоснователни. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на извода на съда за допуснато неизпълнение от страна на изпълнителя на СИМП на поетите договорни задължения за извършване на задължителни дейности по диспансеризацията на ЗЗОЛ със заболявания "стенокардия", "застойна сърдечна недостатъчност" и "левокамерна недостатъчност". С допълнителната разпоредба на § 1, т. 2 от Закона за здравето понятието "диспансеризация" е дефинирано като метод за активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определени заболявания. Съгласно чл. 30, ал. 2 от същия закон на диспансеризация подлежат лицата с повишен здравен риск или със заболявания. С ал. 3 на чл. 30 е предвидено определянето на условията, редът и финансирането за извършване на профилактичните прегледи и диспансеризацията, както и списъкът на заболяванията, при които се извършва диспансеризация, да се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Разпоредбата на чл. 132, ал. 2 от НРД 2006 г. задължава лечебните заведения за СИМП да провеждат диспансеризацията на ЗЗОЛ при спазване на приетата Наредба № 39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. По правилото на чл. 12, ал. 4 от Наредба № 39/2004 г. дейностите по диспансеризация се извършват в съответствие с медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика. С чл. 16, ал. 2 от същата наредба лечебните заведения, сключили договор с НЗОК, са задължени да отчитат специализирани изследвания или прегледи, като представят оригинал от медицинската документация в районната здравноосигурителна каса. По настоящето дело е установено, че 17 ЗЗОЛ не са получили медицинска помощ, съответстваща на задължителното количество медицински дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Изясняването на въпросите във връзка с обема на оказаната медицинска помощ изисква специални знания из областта на медицината и съдът законосъобразно е назначил вещо лице - лекар кардиолог, което е дало заключение за неспазване на изискванията за честота, периодичност и вид на медицинските дейности съгласно изискванията на Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. за определяне условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. Не са били извършени медицински прегледи и изследвания, които в Приложение № 9 са регламентирани като "необходими" в рамките на една календарна година. По делото няма данни за предложена диспансеризация на ЗЗОЛ с повишен здравен риск, с оглед на което разпоредбата на чл. 132, ал. 2, изр. 2 от НРД 2006 г., изискваща изрично съгласие от страна на ЗЗОЛ за диспансеризиране, е неприложима. Касаторът като изпълнител на СИМП не е осигурил диагностика, лечение и периодично наблюдение на ЗЗОЛ с право на диспансеризация, с което е допуснал неизпълнение на индивидуалния договор и на условията на НРД 2006 г. Констатираното несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ съставлява основание за прилагане на санкциите по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 г. Оспорената заповед в частите по т. III. А. и III. Б. е законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба, Варненският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,