Решение № 1447 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11721/2011 г.

Решение № 1447 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11721/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от зам.-директора на ТД на НАП - Варна, чрез гл. юрисконсулт Христина Александрова, против решение № 1994/27.07.2011 г. по адм. дело № 1779/2011 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "Латоя Текс" ООД, гр. София не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Манолова, е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 11-2453/21.03.2011 г. на зам.-директора на ТД на НАП - Варна, като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и липса на мотиви относно определения срок за налагане на мярката. Със заповедта, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗДДС, по отношение на "Латоя Текс" ООД, гр. София, е наложена ПАМ - "Запечатване на обект - склад за детски играчки, находящ се в гр. Варна, ул. "Цариброд" № 92, за срок от 15 дни", заради извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118 ЗДДС, за което е издаден АУАН от 10.02.2011 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., свързано с неиздаването на фискална касова бележка или бележка от кочан за извършена продажба на стоки, чрез разносна търговия. Съдът е приел, че издадената от жалбоподателя стокова разписка не документира извършена продажба, за която се дължи издаване на документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което и деянието не осъществява състава на инкриминираното в акта административно нарушение, за което се следва налагането на ПАМ. От друга страна е приел, че оспорения акт е издаден и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради липса на мотиви относно срока на мярката. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилагат на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба /фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба/, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно условието, което поставя разпоредбата, послужила като правно основание за налагана на процесната ПАМ, е ответното дружество да е допуснало нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба - в случая фискален касов бон или касова бележка от кочан, което представлява административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. От данните по делото е установено, че ответното дружество е издател на стокова разписка от 11.11.2010 г. за продажба на стоки чрез разносна търговия, подробно описани по номер /код/, количества и цена, в размер на 252 лева общо, за които не е издал фискална касова бележка/и, съгласно изискванията на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 2 от цитираната по-горе Наредба. Въпреки тези данни, съдът е приел, че липсва нарушение на чл. 25, ал. 2 от визираната Наредба, тъй като издадената стокова разписка не означава извършена продажба на тези стоки. Настоящият състав не споделя тези изводи. Съгласно чл. 25, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, при разносна търговия /каквато в случая е налице/ фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. Съдът не е съобразил, че "разносната търговия", по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на цитираната Наредба, представлява продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от продавача персонал /разносвач/. Съответно на това не е съобразил, че при този вид търговия, на основание чл. 25, ал. 2 от наредбата, фискалната касова бележка се издава от фирмата-продавач при окомплектоване на заявката, преди предаването на стоката и плащането й от купувача, т. е фирмата е длъжна да издаде фискалната касова бележка с оформяне на заявката и да я предаде на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането. При този вид продажби платежния документ предхожда предаването на стоката и плащането на цената. От това следва, че за ответника, като доставчик на стоки при разносна търговия, е съществувало задължение едновременно с оформяне на стоковата разписка да издаде и фискална касова бележка на посочената стойност, а като не е направил това, е извършил административно нарушение по чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., за което касаторът е имал основание да наложи съответната ПАМ, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Този извод на касационния съд не се променя от представеното към отговора на ответника Решение по нах. дело № 2704/2011 г. на Районен съд - Варна, с което издаденото по отношение на същия НП от 21.03.2011 г. за същото деяние е отменено, като незаконосъобразно. Решението не е задължително, поради това, че е представено в незаверен вид и върху него липсва отбелязване, че е влязло в сила. Поради изложеното настоящият състав приема, че изводите на съда за липсата на доказателства за извършено нарушение на посочената разпоредба от Наредба № Н-18/2006 г., са неправилни, като противоречащи на закона. Независимо от това, като краен резултат обжалваното решение е правилно, тъй като с него съдът е констатирал, че оспорения административен акт, с който е наложена ПАМ, се явява незаконосъобразен и на друго основание, а именно - липсата на мотиви за срока, за който се налага мярката, с които констатации настоящия състав е съгласен. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил точно срок от 15 дни за запечатване на обекта, с конкретни обстоятелства, а не с посочване на бланкетни мотиви, визирайки основните принципи за налагането на ПАМ, важащи за всички случаи. Като не са изложени мотиви по този въпрос, решаващият съд е бил лишен от преценката доколко органа е упражнил това свое правомощие в съответствие с целта на закона, което е едно от основанията посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Като краен резултат касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съобразно това основателно е искането на ответника за присъждането на разноските пред касационната инстанция в размер на 300 лева за адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение