Решение № 9833 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3618/2010 г.

Решение № 9833 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3618/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 29.01.2010 г. по адм. д. № 530 от 2009 г. Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Диагностично-консултативен център I - Горна Оряховица" ЕООД - Горна Оряховица против заповед № РД 09-575 от 25.06.2009 г. на директора на РЗОК - Велико Търново, с която на изпълнителя на СИМП са наложени финансови неустойки в размер на 1 575 лв., от които 135 лв. за нарушение на реда и начина за водене и поддържане на регистъра на диспансеризирани пациенти на основание чл. 238, ал. 1, т. 6, б. "а" от НРД 2006 и 1 440 лв. за нарушения по изпълнение на вида и обема по пакети извънболнична помощ по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006. Против това решение на административния съд "Диагностично-консултативен център I - Горна Оряховица" ЕООД е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба Оплакване в смисъл, че няма нарушение на НРД 2006 е неоснователно. Обсъждайки медицинския протокол, административният съд без да изопачи в нещо съдържанието му правилно е приел, че финансовите неустойки по чл. 238 от НРД 2006 са наложени законосъобразно на ДКЦ за установените нарушения на индивидуалния договор, а тълкуването на писмените доказателства и изводите, извлечени от тях, е суверенно право на инстанцията по същество. Тази преценка на административния съд, която почива на представените по делото доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства. Такова оплакване обаче в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Противно на това което се поддържа в касационната жалба, обжалваната заповед за прилагане на финансови санкции на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ не е дикреционна възможност на директора на РЗОК и в случаите когато арбитражната комисия не стигне до решение по констатациите на медицинските инспектори. Прилагането на финансови неустойки за нарушения на НРД, констатирани от медицинските инспектори не е предоставено на свободно усмотрение на директора на РЗОК и следователно, обжалваната заповед на директора на РЗОК за определянето на тези санкции на изпълнителя на медицинска помощ е обикновен административен акт, а не такъв на свободна преценка, независимо дали арбитражната комисия е потвърдила или не е стигнала до решение по констатациите на финансовите инспектори. Твърдението в касационната жалба, че обжалваната заповед не била мотивирана, е неуместно. От тази заповед се вижда, че тя е издадена въз основа на съображенията в медицинския протокол № СМ 31 от 08.05.2009 г., съставен от двама медицински инспектори. В тези случаи, когато мотивите на един административен акт се съдържат в друг, предшестващ и издаден във връзка с него документ на помощен орган, който административният орган е възприел, липсата на мотиви в самия административен акт не съставлява нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК. Следователно, директорът на РЗОК е издал обжалваната заповед като е изложи мотиви защо е направил това. Освен това противно на това, което се поддържа в решението на административния съд, обжалваната заповед е мотивирана, защото има изложени подробни съображения защо се налагат финансови санкции на изпълнителя на СИМП. Налагането на финансовата неустойка по чл. по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 е мотивирано с нарушения по изпълнение на вида и обема по пакети извънболнична помощ. С медицинския протокол е установено, че диспансеризиращият лекар не е назначил всички задължителни изследвания и не е извършил всички задължителни диспансерни прегледи на ЗЗОЛ по пакет "Очни болести" съгласно НРД 2006. Честотата на предвидените изследвания и прегледи, които са посочени в приложение № 9 към Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, се осъществяват от диспансеризиращия лекар. Липсата на такива изследвания и прегледи, които са задължителни за диспансерното заболяване представлява неизпълнение на договорения пакет дейности по диспансерното наблюдение, поради което е налице несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска дейност. Всичко това сочи, че на ДКЦ следва да бъде наложена финансова неустойка на основание чл. 238 от НРД 2006. Медицинският протокол е официален документ на длъжностното лице, съставен в кръга на службата им /след извършена проверка/ по установения ред и форма, поради което служи за пълно доказателство пред съда до доказване на противното. В случая изпълнителен на ДКЦ не е посочил никакви доказателства, които да опровергават съдържанието на медицинския протокол. Такива доказателства не представляват представените в съда амбулаторни листове, поради което правилно са оставени без внимание от административния съд. След като тези амбулаторни листове не са представени на медицинските инспектори, извършили медицинската проверка, то същества основателно съмнение, че те са попълнени след като е извършена медицинската проверка и следователно налице е антидатиране. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,