Решение № 11465 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6322/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Маренас 8" ЕООД, гр. Пловдив, чрез адвокат Н. Бангеев против решение 1613/14.04.2025 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело 699/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р16001322007873-091-001/05.03.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив,, потвърден с решение 206/16.05.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, в оспорената част относно непризнат данъчен кредит в размер на 50 945.15 лева за периода от 01.09.2022 г. до 30.11.2022 г. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и немотивираност на обжалваното съдебно решение, поради несъответствие с фактите, установени по делото и решаващите правни изводи на съда. Конкретните оплаквания са за нарушения при преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза, което е довело и до неправилен извод за липса на доставки. Касаторът твърди, че наказателното производство и споразумението, сключено по нохд 734/2023 г. касаят други доставки, не и доставките с получател "Маренас 8" ЕООД. Счита, че не е доказано и знание у ревизираното дружество за наличие на данъчна измама. Искането е за отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Пловдив, чрез юрк. Ц. Дамянова моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по съществото е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт Р16001322007873-091-001/05.03.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 206/16.05.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика град Пловдив, в частта на отказаното право на данъчен кредит в общ размер на 50 945.15 лева за периода от 01.09.2022 г. до 30.11.2022 г., от които 49 068 лева по фактури, издадени от "Старт 57" ЕООД за доставки на гъби и 1 877.15 лева общо по доставки на гориво от "Лукойл България" ЕООД, "Петрол" АД, "Еко България" ЕАД, "Модра" ООД, "ВАМ Петрол" ООД и "Шел България" ЕАД. Данъчният кредит за доставките на прясна гъба манатарка е отказан на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т.1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал.2 и 6 ЗДДС и е мотивиран с фактите, установени от доказателствата, приобщени от наказателно производство, според които "Старт 57" ЕООД е издавало фиктивни фактури. Ревизиращите органи са приели, че количествата гъби са налични у "Маренас 8" ЕООД, предвид обстоятелството, че са били предмет на последваща реализация по вътреобщностни доставки (ВОД), но не са придобити от прекия доставчик - "Старт 57" ЕООД. Данъчният кредит за доставките на гориво не е признат на основание чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС и е мотивиран с липсата на доказателства за използване на горивото в облагаемата икономическа дейност на ревизираното лице. Констатирано е, че горивото закупено през м.09.2022 г. е свързано с превоза на стоки по спорните фактури за доставка на гъби от "Старт 57" ЕООД. Предвид недействителността на тези доставки е прието, че горивото не е свързано с икономическата дейност на ревизираното дружество. По отношение на горивото закупено през м.10.2022 г. и м.11.2022 г. е прието, че не е доказано използването му в облагаемата дейност на дружеството, тъй като разходите не са документирани с пътен лист. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл.119 ДОПК, съответства на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 120 ДОПК и е подписан с квалифицирани електронни подписи съгласно ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) 910/2014. Съдът не е констатирал нарушения процесуалните правила в хода на ревизията. По материалната законосъобразност на установените задължения е посочил материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит за доставки на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 ЗДДС и е приел, че в конкретния случай не е доказан фактът на предаване на стоките от доставчиците на ревизираното лице. Според съда липсват доказателства за индивидуализиране на родовоопределените вещи, предмет на фактурите, по вид и количество чрез тяхното отделяне и транспортиране. По доставките на гъби, съдът се е мотивирал с липсата на регистриран билково - заготвителен пункт или склад на територията на ТП ДГС Белово, БАХБ Пазарджик и РИОСВ - Пазарджик от прекия доставчика "Старт 57" ЕООД съгласно Закона за лечебните растения. Доставчикът не е подавал уведомление по чл.102, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за горите и не е декларирал сформирането на ежедневни временни събирателни пунктове за събиране на гъби. Според съда не е доказан и превозът на гъбите с наетото от Маренас 8 ЕООД по договор за наем от 01.06.2022 г. превозно средство с рег. [рег. номер], собственост на И. Л. - едноличен собственик и управител на дружеството. Този извод е основан на данните от АПИ, според които през м. септември 2022 г. МПС с рег. [рег. номер] е засечено от ТОЛ камерите на Националното тол управление само на 22.09.2022 г., с час на преминаване - 7:15:11 часа и локация гара Костандово. Показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на съдебно - счетоводната експертиза, според съда, се опровергават от представените по делото обвинителен акт по ДП 84/2022 по описа на ОслО при ОП - Пазарджик, пр.пр. 2713/2022 по описа на ОП - Пазарджик и протокол 6/04.04.2024 г. по НОХД 734/2023 г. по описа на ОС - Пазарджик, от които е установил, че в периода от м.03.2021 г. до 05.12.2022 г. в резултат на функционирането на организирана престъпна група, конкретни търговски дружества (включително "Старт 57" ЕООД) са съставяли документи за привидни продажби на диворастящи гъби и трюфели - фактури, приемо - предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки, касови бонове, платежни нареждания и др. Относно доставките на гориво съдът е приел, че не е доказано използването му в икономическата дейност на ревизираното дружество. Решението е правилно като краен резултат. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати нарушения при преценката на доказателствата по делото и за противоречие между фактическите установявания на съда и правните му изводи. Принципно вярно съдът е посочил, материалноправните условия за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС - стоките да са доставени и получени от данъчно задължени лица и да се използват впоследствие от получателя за целите на облагаемите му сделки (вж. решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, т.25 и цитираната практика). Крайният извод на съда, че по делото не е доказано действителното осъществяване на доставките, предмет на фактурите, издадени от "Старт 57" ЕООД, както и че не е доказано използването в икономическата му дейност на горивото, закупено от "Лукойл България" ЕООД, "Петрол" АД, "Еко България" ЕАД, "Модра" ООД, "ВАМ Петрол" ООД и "Шел България" ЕАД се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква на датата, на която данъкът върху добавената стойност става изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС при доставки на стоки, ДДС става изискуем на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Поради това по доставките на прясна гъба манатарка от "Старт 57" ЕООД, юридическите факти, които пораждат изискуемост на данъка и възникване на правото на приспадане, са доставянето и получаването на стоката между страните по пряката доставка. Това са и фактите, които подлежат на доказване при спор относно реалното осъществяване на доставките на стоки, определени по своя род. Съгласно общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест за установяването им, е на ревизираното лице получател по доставките, което твърди, че са изпълнени условията за признаване на правото на данъчен кредит. В конкретния случай доказателствената сила на представените от "Маренас 8" ЕООД приемо - предавателни протоколи и пътни листове за предаване, получаване и превоз на стоките е разколебана от представените в съдебното производство доказателства за приключило с влязъл в сила съдебен акт наказателно производство, според които в периода от м.03.2021 г. до 05.12.2022 г., в който се включват и процесните периоди на м.09, 10 и 11.2022 г., "Старт 57" ЕООД е издавало фиктивни фактури за доставки на гъби и не е осъществявало добив на такива, в землището на [населено място]. Съгласно чл. 180 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената сила на представените от ревизираното дружество частни документи, се преценява с оглед на останалите доказателства по делото. Правилно съдът е приел, че показанията на разпитаните по делото свидетели са в противоречие с установяванията на разследващите органи по ДП 84/2022 относно дейността на "Старт 57" ЕООД в ревизирания период. С оглед на изложеното, крайните изводи на съда, че стоките не са доставени от издателя на фактурите и не са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС за признаване на данъчен кредит в размер на 49 068 лева, се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон. Законосъобразни са и изводите му, че не са изпълнени предпоставките по чл. 69, ал.1 ,т.1 ЗДДС за признаване правото на приспадане на ДДС за покупки на гориво. Тази норма предвижда като условие за приспадане на ДДС, стоките и услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В случая това условие не е изпълнено, тъй като за горивото, закупено през м.09.2022 г. се твърди, че е за превоз на стоките от "Старт 57" ЕООД, чието осъществяване не е доказано, а за горивото, закупено през м.10. и м.11.2022 г. не са представени доказателства да е използвано в облагаемата дейност на дружеството. С оглед на изложеното, решението, с което жалбата на "Маренас 8" ЕООД е отхвърлена, е правилно по своя резултат и следва да се остави в сила. В този смисъл е и решение 6795/23.06.2025 г. на Върховния административен съд, осмо отд. по адм. дело 4778/2025 г. по аналогичен спор между същите страни относно правото на приспадане на данъчен кредит за доставки на гъби от "Старт 57" ЕООД и за покупки на гориво в предходни данъчни периоди м.06 и м.07.2022 г. С оглед изхода от спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски на основание чл. 161, ал.1 ДОПК. При определяне размера на юрисконсултското възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в наредбата на Висшия адвокатски съвет съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22. С оглед фактическата и правна сложност на делото в касационното производство и осъществената защита на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,