Решение № 3869 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1641/2021 г.

Решение № 3869 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1641/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производство по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по искане на С. А., в качеството му на управител и едноличен собственик на "Полихронов Инженеринг" ЕООД, [ЕИК], [населено място], общ. Мъглиж, чрез процесуалния му представител адв. Г. Г., за отмяна на влязло в сила решение № 10814 от 06 август 2020 г., постановено по адм. дело № 2892/2020 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение. С това решение е оставено в сила решение № 500 от 18 декември 2019 г. по адм. дело № 720/2019 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 1040–23–54 от 04 септември 2019 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 39 от 24 юли 2019 г. на длъжностно лице по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО за декларирана злополука. Длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО случилото се със С. И. на 19 февруари 2019 г. довело до неговата смърт. Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е на основание чл. 239, т. 1 АПК. Искателят се позовава на чл. 239, т. 1 АПК, като твърди, че е налице основанието, визирано в посочения законов текст - ново писмено доказателство и ново обстоятелство, които не са взети предвид при решаване на делото. Излага в молбата, че не е взета предвид документацията по воденото в Румъния наказателно дело, което сочи на непълнота на доказателствата и го е лишило от възможността да докаже умишлено съпричиняване от страна на водача. Твърди, че са приключили както полицейското разследване, така и наказателното дело № 10811/2019 г., водено от прокуратурата в гр. Урзичени, Република Румъния и доказателствата от тях следва да бъдат приобщени, в качеството им на нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът Директорът на ТП на НОИ – София град, чрез процесуалния си представител и с представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на искането. Ответниците К. И., - [ЕГН] и Р. И., - [ЕГН], чрез процесуалния си представител и с представен писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на искането. Претендират разноски. Върховният административен съд, в настоящият петчленен състав на Втора колегия, намира че искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност по адм. дело № 2892/2020 г. на тричленен състав на ВАС, шесто отделение, е било решение № 500 от 18 декември 2019 г., по адм. дело № 720/2019 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 1040–23–54 от 04 септември 2019 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 39 от 24 юли 2019 г. на длъжностно лице по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО за декларирана злополука. Длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО случилото се със С. И. на 19 февруари 2019 г. довело до неговата смърт. С решението, предмет на настоящото производство, тричленният състав, след като е намерил за налични всичките пет предпоставки на чл. 55 КСО е оставил в сила решение № 500 от 18 декември 2019 г., по адм. дело № 720/2019 г. на Административен съд Стара Загора. Изложени са обосновани и верни мотиви. Изрично в решението е посочено, че субективният фактор и елемент за трудовата злополука е от значение само при умишлено увреждане на здравето по чл. 55, ал. 1 КСО, каквито данни не са представени нито в хода на производството по установяване и разследване на злополуката пред административния орган, нито при разглеждане на спора пред административния съд. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай подателят на искането за отмяна изразява предположение за приключило наказателно производство, не представя каквито и да било доказателства, така също и липсва индиция за обстоятелства, които биха променили крайния резултат на решението, предмет на искането за отмяна и от категорията на соченото правно основание по т. 1. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора искането на ответниците К. И. и Р. И. за присъждане на разноски в размер на адвокатското възнаграждение се явява основателно, като същото следва да бъде уважено. Искателят следва да бъде осъден да заплати на тези ответници сума в размер на 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Воден от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящият петчленен състав на Втора колегия,