Решение № 262 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 60/2011 г.

Решение № 262 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 60/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателя Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия С. Р. Ш. против решение № 178 от 6.ХII. 2010 г. по вход № 415/2010 г. на Варненския апелативен съд. Оспорва се справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и се иска неговото намаляване от 7 на 5 години. В съдебно заседание Ш. и двамата му служебни защитника поддържат жалбата. Прокурорът намира за неоснователно възражението срещу справедливостта на наказанието и заключението му е за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 24 от 21.Х. 2010 г. по нохд № 547/2010 г. на Шуменския окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, С. Р. Ш. е признат за виновен в това, че на 13.VI. 2010 г. в [населено място], Шуменска област, действайки при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, и с употреба на заплашване и сила, е откраднал от З. О. Е. 160 лева, за което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 НК е наказан със 7 години лишаване от свобода. На основание чл. 58а, ал. 1 НК наказанието е намалено на 4 години и 8 месеца лишаване от свобода и е постановено да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим. В полза на З. Е. са присъдени 160 лева за обезщетяване на причинената му имуществена вреда. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Предходните две инстанции са отчели всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието: че престъплението е извършено по времето, когато е било прекъснато изтърпяването от Ш. на поредното наложено му наказание лишаване от свобода; че досега е осъждан 8 пъти на лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления, 4 от които са грабежи, извършени вкл. при опасен рецидив; че деянието е осъществено нощем и спрямо самотен възрастен човек /пострадалият е 74-годишен/, стреснат в съня си и физически малтретиран, докато принудата и страхът са го мотивирали да даде на подсъдимия всичките си налични пари, и, като единствено смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство - недоброто му здравословно състояние. При това съотношение на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства остава неясно, защо първоинстанционният съд е определил на Ш. наказание под, а не над средата от 10 години, предвидени в санкционната част на специалната материалноправна норма, което пък е достатъчно като отговор на обсъжданото оплакване. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение