Решение № 135 от 4.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6141/2007 г.

Решение № 135 от 4.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6141/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК . С решение № 824 от 20.07.2007 г. по в. гр. д. № 824/06 г. на Варненския окръжен съд е отменено решението на Варненския районен съд, постановено на 16.12.2003 г. по гр. д. № 1534/03 г. в частта, с която П. В. В. е осъдена да заплати на Ц. Н. К. сумата над 1597.50 лв. до 7 850 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор и в отменената част е постановено друго, с което искът за тази разлика е отхвърлен. Първоинстанционното решение е отменено и в частта, с която е отхвърлен искът на Ц. Н. К. против В. Т. М. за сумата 1597.50 лв. и е постановено друго, с което В. Т. М. е осъдена да заплати на ищцата 1.50 лв. обезщетение за неизпълнение на договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.02.2003 г. до окончателното й изплащане. С въззивното решение е оставено в сила решението на Варненския районен съд в частта, с която П. В. В. е осъдена да заплати на Ц. Н. К. сумата 1597.50 лв. обезщетение за неизпълнен договор за строителство за времето от 05.02.1998 г. до 20.02.2003 г., както и в частта, с която искът на Ц. К. против В. М. е отхвърлен за разликата над 1597.50 лв. до 7580 лв. Против въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Ц. Н. К. чрез нейния пълномощник адв. П. С. Развити са доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Възивното решение в осъдителната му част е обжалвано с касационна жалба от ответницата В. Т. М. Изложени са подробни оплаквания за неправилност на решението като се твърди, че фактическата обстановка по делото е възприета неправилно от въззивния съд, в резултат на което са опорочени и правните му изводи по спора. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационните жалби доводи, приема следното: Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото в хипотезата на чл. 218з ГПК (отм.) след като предходното въззивно решение е било отменено с решение № 341 от 9.05.2006 г. по гр. д. № 275/2005 г. на ВКС, II г.о. и делото върнато за ново разглеждане на Варненския окръжен съд. При новото разглеждане въззивният съд е приел, че по силата на договор, обективиран в нот. акт № 194/95 г. ответниците П са поели задължение срещу продадените им идеални части от недвижим имот и учредено право на строеж, в 18-месечен срок от издаването на надлежно строително разрешение, да построят със свои средства и труд, на свой риск сграда по одобрен архитектурен проект при степен на завършеност, подробно описана в нотариалния акт. Тъй като разрешението за строеж е издадено на 17.06.1996 г., то срокът за изпълнение на поетото по договора задължение е изтекъл на 17.12.1997 г. Приел е, че в уговорения срок ответниците не са изпълнили задължението си - сградата не е била завършена във вид, годен за обитаване. От забавата ищцата търпи вреди, които за периода 17.12.1997 - 06.05.2000 г. се съизмерват с разликата между наема за обещаното жилище и предоставеното й за ползуване друго жилище, а за периода 06.05.2000 г. до 19.02.2003 г. - датата на предявяване на иска, с разликата между наема за жилището в завършен вид и във вида, в който е предадено на ищцата. Съдът е приел, че вземането за обезщетение за повече от три години преди постъпване на исковата молба в съда е погасено по давност. Оттук и с оглед изслушаните по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза е направил извод, че за периода 19.02.2000 г. до 19.02.2003 г. обезщетението възлиза на общо на сумата 3195 лв., което се дължи от двете изпълнителки поравно, т.е. по 1 597.50 лв. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. В съответствие с доказателствата по делото и задължителните указания по приложение на материалния закон, дадени с отменителното решение по гр.д. 275/05 г. на ВКС, въззивният съд е направил извод, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответниците на поетото по договора задължение срещу прехвърлената идеална част от имота и учреденото право на строеж в определен срок да построят жилищната сграда и да предадат на ищцата жилището във вид, годен за обитаване. Правилно е преценено, че споразумението от 12.04.1999 г. не освобождава изпълнителите от отговорност за вреди от забавеното изпълнение. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че полагането на подови настилки в апартамента са последните довършителни работи и като е отказала те да бъдат изпълнени от ответниците, ищцата е създала пречки за завършването и предаването на жилището. По делото е безспорно установено, че ищцата се е нанесла в жилището на 06.05.2000 г. Отчетено е, че до този момент ищцата е обитавала друго жилище, наемът за което е заплащан от ответниците, поради което на същата се дължи обезщетение в размер на разликата между наема за обещания и предоставения за ползуване имот, а след 06.05.2000 г. - в размер на разликата между наема за жилището в завършен вид и във вида, в който е било предадено. Законосъобразно въззивният съд е приел, че досежно вземането за обезщетение от неизпълнен договор намира приложение кратката тригодишна погасителна давност съобразно чл. 111, б. "б" ЗЗД. С оглед на това правилно е преценил, че претенцията за обезщетение за период повече от три години преди предявяване на иска, е погасена по давност. В обобщение, въззивното решение е правилно, постановено в отсъствие на въведените с касационните жалби основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът