Решение № 12086 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13953/2012 г.

Решение № 12086 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13953/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Пламен Веселинов Стоянов - младши автоконтрольор, сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - гр. Перник, срещу решение № 142 от 19.10.2012 г., постановено по адм. дело № 245/2012 г. по описа на Административен съд гр. Перник. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно, необосновано и незаконосъобразно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Красимир Георгиев Маринов, в представен писмен отговор и чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 от АПК, образувано по жалба на Маринов, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от 31.07.2012 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от касатора - служител в ОД на МВР - Перник, в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е незаконосъобразна и не съответства на законовите разпоредби, поради което я е отменил. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че на 31.07.2012 г. Маринов в с още три лица е пътувал в лек автомобил БМВ, с рег. № СА 3778 НС, който към 18.15 часа е спрян за проверка от служители на ОД на МВР - Перник. След установяване на самоличността на лицата, по нареждане на дежурния на дирекцията е извършена проверка на лекия автомобил, в който не е открито нищо нередно. По устно разпореждане на оперативния лицата са били отведени в ОД на МВР - Перник, като на Маринов е издадена заповед за задържане № 1017/31.07.2012 г., а при освобождаването са им били връчени призовки да се явят на 01.08.2012 г. при полицейски служител в гр. Благоевград. При явяването на 01.08.2012 г. на едно от лицата - Борислав Ангелов е издаден фиш за нарушение по ЗДвП за "неправилно изпреварване". При тези доказателства първоинстанционният съд е изложил мотиви в насока, че заповедта е издадена при липса на доказателства, установяващи наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице, следва да бъдат налице преди неговото задържане, и въз основа на тях да може да се направи основателно предположение за извършено от него престъпление. В настоящия случай по делото не са представени доказателства за наличие на данни за престъпление по Наказателния кодекс (НК). Задържането на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. В случая обаче доказателства сочат за липса на наличие на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. За прилагане на нормата е достатъчно осъществяването на фактическия й състав, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. За издаване на заповед за задържане за 24 часа при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, не трябва да са налице доказателства за извършено престъпление, а само данни, обосноваващи предположение за такова. Данните за това обаче трябва да са налице преди задържането. В настоящия случай към датата на издаване на заповедта (31.07.2012 г.) липсват данни, които да обосновават извършено престъпление по реда на НК. От друга страна данните по делото сочат за установено административно нарушение по ЗДвП, за което компетентните органи са съставили фиш. Липсват каквито и да са данни за извършено от лицето престъпление, което да обосновава задържането му за срок от 24 часа. Целта на задържането по чл. 63 от ЗМВР е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Самоличността, адресът и извършеното административно нарушение са били установени веднага от контролните органи, поради което мярката задържане под стража не е била пропорционална по смисъла на чл. 6 от АПК и в този смисъл фактическите обстоятелства не могат да бъдат подведени като съответстващи на материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение