Решение № 1872 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6922/2015 г.

Решение № 1872 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6922/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Неждат Мурад, чрез процесуален представител адв. Петър Бончев, против решение № 783/1.04.2015 г., по адм. д. № 201/2015 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № З-134/30.12.2014 г. на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Варна. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно като материално незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно приема липсата на доказателства за автентичен идентификационен номер на превозното средство, след като има документи за първоначална регистрация на автомобила. Номерът на рамата на процесния автомобил е възстановен на територията на Република Австрия и не следва да се извършва процедура по възстановяване, съгласно българската нормативна уредба. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отмени заповедта. Претендира разноски. Ответната страна началник сектор "ПП" при ОДМВР - Варна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 783/1.04.2015 г. по адм. д. № 201/2015 г., по описа на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата на Неждат Мурад против заповед № З-134/30.12.2014 г. на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Варна, с която на основание чл. 59 от АПК, чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от Закона за движението по пътищата и чл. 7, ал. 1 от Наредба I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС е отказано извършване на първоначална регистрация на товарен автомобил марка "Ситроен", модел "Берлинго", без регистрационен номер, с идентификационен VIN номер по документи VF7MBWJYB65622097, собственост на Неждат Мурад. Прието е, че производството пред административния орган е образувано по заявление на Неждат Мурад за регистрация на притежавано от него пътно превозно средство - товарен автомобил "Ситроен", модел "Берлинго". При направения оглед на автомобила компетентните органи констатирали, че по площадката с номер на рамата са установени следи от механично въздействие, номерът на рамата е с 16 позиции, вместо със 17, липсва "Y", дадено е мнение, че номерът не е автентичен, което обстоятелство е отразено в експертна справка № 431/10.10.2012 г (л. 66). Образувано е и впоследствие прекратено досъдебно производство № 80/2013 г., Трето РУП ОД МВР - Варна. Трасологическата експертиза, възложена в хода на досъдебното производство доказва, че автомобилът е с неавтентичен номер VF7MBWJ B65622097 на рамата, ръчно, първично набит върху носещия детайл, с нестандартен шрифт върху изцяло подменен носещ метален детайл. Липсват VIN табели, стикери и производствени номера, които да имат идентификационна стойност, унищожен е автентичния номер на рамата и същият не може да бъде установен. Административният орган приема, че наличието на оригинално свидетелство за регистрация на автомобила и удостоверение за модела, установяват какъв е бил регистрационният номер на автомобила описан в посочените документи, а именно "Ситроен Берлинго" с идентификационен номер VF7MBWJYB65622097, но не доказва какъв е оригиналния номер на автомобила представен за регистрация. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е законосъобразна поради наличие на отрицателните предпоставки на чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, според която разпоредба не се извършва регистрация на пътно превозно средство с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичния номер, поставен от производителя. Посочил е, че за заинтересования собственик е налице предвидения в Инструкция № I -185 от 6.12.2002 г. ред за възстановяване на идентификационния номер на рамата на пътно превозно средство. Решението е правилно. Касационната инстанция намира, че решението следва да се остави в сила. Правилно е приложен материалния закон, като съдът е установил и обсъдил доказателствата за наличие на фактическия състав на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Разпоредбата установява забрана за регистрация докато не бъде установен автентичния идентификационен номер, поставен от производителя. Регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при отчитане номера на рамата, там, където производителят го е поставил, с набиването му върху хоризонтална плоскост. Заключението на трасологическата експертиза е обсъдено от съда, ведно с всички доказателства по делото. Съдът е анализирал релевантните обстоятелства, доказани с допустими доказателствени средства и правилно приема, че отказът за регистрация на представения от касационния жалбоподател лек автомобил е законосъобразен, защото регистрацията не може да се извърши, докато не се установи оригиналния идентификационен номер и се извърши възстановяването му по ред, определен от министъра на вътрешните работи. Редът е посочен в Инструкция № I-185/6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство (обн., ДВ, бр. 62/11.07.2003 г.), представлява самостоятелно административно производство, чието иницииране зависи от заинтересованото лице като титуляр на това право. В конкретния случай отказът за регистрацията на автомобила не се основава на причини, свързани с принадлежността на правото на собственост върху него, а в липса на цифри в автентичния идентификационен номер на рамата, който според материалите в административната преписка не може да бъде установен. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за неприложимост на българската нормативна уредба, тъй според жалбоподателят автомобилът е с унищожен номер на рама в Австрия и възстановен съгласно местните закони. Доказателства в този смисъл няма. В свидетелство за регистрация част 1 и 2 № 26917893 /австрийски образец/ и техническа карта за идентификация на МПС № 01013375 /австрийски образец/ се съдържат данни относно идентификационен номер с 16 и 17 знака, което не означава, че автентичният идентификационен номер на конкретния автомобил е установен. С писмо от 1.09.2014 г. на Дирекция "Международно сътрудничество" при МВР е уведомена ОД на МВР-Варна за получен отговор от Интерпол Виена, Австрия, в което са посочени подробно извършени процесуални действия за събиране на информация относно автентичността на автомобила и номера на рамата. Посочено е, че по информация от специализиран гараж за автомобили марка "Ситроен " идентификационният номер може да бъде открит на няколко места: 1. там, където е щампован номера на рамата -до мотора, 2. VIN до калника в ляво от контролно табло и 3. стикер на вратата на водача. Трасологичната експертиза обаче посочва, че номерът е набит на метален детайл десен подкалник по посока на движението и е с 16 знака, като не са открити VIN табели, стикери и производствени номера, които да имат идентификационна стойност. Наличната в писмените документи информация, може да бъде относима за процедурата, предвидена Инструкция № I-185. Както правилно е приел първоинстанционният съд, тази процедура е самостоятелно административно производство, но няма данни за провеждането й. При тези доказателства касационната инстанция приема, че е налице законова пречка за регистриране на ППС поради неустановен оригинален идентификационен номер, поставен от производителя, компетентният административен орган законосъобразно е отказал регистрацията на автомобила, а отхвърлителното решение следва да се остави в сила. В съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да оборват фактическата обстановка относима за чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение