Решение № 13593 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6965/2016 г.

Решение № 13593 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6965/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Б., А. С. К., против решение № 647/04.05.2016 г., постановено по адм. д. № 60/2016 г. по описа на Административен съд Б. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. В. Б. против заповед № 29/07.01.2016 г. на кмета на община Б., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "постройка на допълващо застрояване - работилница за авторемонтни услуги", находящ се в ПИ с идентификатор 04279.608.392 по КК на гр. Б. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ е достигнал до неверни правни изводи. Налице са нарушения на материалния закон при извършване на съдебния контрол по чл. 168 от АПК, съдът не е изложил обосновани правни изводи относно законосъобразността на обжалваната заповед от 07.01.2016 г. Безспорно е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е постройка на допълващо застрояване - работилница за авторемонтни услуги и е извършен без да е в съответствие с предвижданията в ПУП, съгласно чл. 137, ал. 3 от ЗУТ без съгласуван и одобрен инвестиционен проект и в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което е незаконен. Същият не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ, който текст не е приложим съобразно годината на построяване до 07.04.1987 г. (видно от декларация заверена от нотариус с район на действие Б.), както и за строежа не е подадено заявление за узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Към момента на изграждане на незаконния строеж не са били налице условията на отменената Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ, което прави строежа е неузаконим по отношение на всички отменени и сега действащи разпоредби касаещи и неприложимост на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Съгласно установената фактическа обстановка процесният строеж е постройка на допълващо застрояване - работилница за авторемонтни услуги, разположен на вътрешната регулационна линия между УПИ ХVIII-392 и УПИ IХ-391 в кв. 157 по плана на кв. "Г.", гр. Б.. Изпълнен е от метална конструкция - тръби, които са свързани хоризонтално и вертикално, като за тях са захванати термопанели, покрити с ламарина. Изграден е в УПИ ХVIII-392, като за стена от североизток служи съществуваща плътна ограда, законно изградена. Върху оградата е извършено надстрояване с термопанели, като са използвани изведени и замонолитени метални тръби, трайно свързани с оградата. Строежът "постройка на допълващо застрояване - работилница за авторемонтни услуги" е изграден ведно с бетонова настилка върху терена като металните му колони (тръби) са бетонирани в настилката. От изложеното логично се налага извода, че същият е трайно свързан към терена и представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, който е V категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 б. "в" от ЗУТ. При липса на строителни книжа и предвиждане в плана за допълващо застрояване, видно и от заключението на назначеното вещо лице, правилно незаконният строеж е преценен като нетърпим и подлежащ на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Заповедта за премахване при условията на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е в съответствие с целта на закона. Като е приел обратния извод, без да изложи никакви мотиви относно приложението на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и без да обоснове императивния характер на относимите правни разпоредби, съдът е нарушил материалноправните норми. Решението е валидно, но незаконосъобразно. При постановяване на съдебния акт решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Постановеният административен акт от компетентен орган е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на касатора следва да се присъдят 600 лв. ю. к. възнаграждение, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав