Решение № 7231 от 27.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3113/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ш. М., гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв. Стоянов, против решение 4296 от 09.02.2025 г., постановено по адм. дело 11552/2024 г. по описа на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Ш. М., гражданин на Сирия, против решение 11439/31.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Счита, че в използваните справки за Сирия липсва актуална и точна информация за събитията след свалянето на режима на А. и за нивото на сигурност в страната, след настъпилите промени. Сочи, че макар свалянето на режима на А. да представлява историческа възможност за стабилизиране на региона, то към момента няма достатъчно данни по какъв път ще поеме новият режим в Сирия. Намира, че съдът е изложил мотиви, преценяващи погрешно доказателствата, което е довело до неправилното приложение на материалния закон. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представя справка от 19.05.2025г. за обстановката в Сирийската арабска република и справка от 03.04.2025 г., относно това подлежат ли на наказание лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба, и има ли възможност по желание да бъдат освободени от същата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба, подадена от М. Ш. М., гражданин на Сирия, против решение 11439/31.10.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Ш. М., гражданин на Сирия, срещу процесния отказ. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд София - град е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, за което административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца Сирия. Съдът е преценил като правилен извода на председателя на ДАБ при МС, че изложената от М. Ш. М. бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по делото не се установява той да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Прието е, че М. Ш. М. е мотивирал молбата си за международна закрила с войната и икономическите проблеми в страната му по произход, както и с нежеланието му да бъде мобилизиран в редовната армия, но не е заявил конкретни обстоятелства, от които да може да бъде направен извод, че спрямо него е било упражнявано физическо насилие, репресии или други дискриминационни мерки. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд от твърденията на жалбоподателя в проведеното интервю не може да се обоснове извод, че М. Ш. М. е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността, а такава опасност не може да бъде изведена и от представената по делото справка, изготвена от Дирекция Международна дейност към ДАБ от 12.12.2024 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 12.12.2024 г. Съдът е съобразил също така, че неговата майка и двамата му братя са останали да живеят в Сирия. Съдът е формирал извод, че данни за спорадични актове на насилие има почти навсякъде по света и никое правителство не може да гарантира абсолютна сигурност и спокойствие на което и да е лице, като такива актове на насилие не обосновават различна квалификация на общата обстановка в Сирия във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Оттук е изведено заключение, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и като незасегнат от порок, налагащ отмяната му, първостепенният съд е отхвърлил жалбата против него. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от председателя на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждият гражданин да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия, роден на [дата] в гр.Ранкус, обл. Дамаск, [етническа принадлежност] по народност, с религиозна принадлежност [вероизповедание], женен. Разказва, че е напуснал Сирия 18-20 дни преди интервюто, влязъл е нелегално в Турция, а впоследствие е преминал нелегално заедно с още 10 човека на територията на Република България. Според разказаната бежанска история, причината да напусне страната си по произход, е защото не е отбил редовната си военна служба, а освен това там имало икономически проблеми и спорадични сражения между опозицията и сирийските официални власти. Споделил е, че майка му и двамата му братя останали в Сирия, докато съпругата му и двете му деца били в Турция, но не знаел точно в кое населено място. Искал да се установи в България, защото е спокойно и да се събере със семейството си. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на М. Ш. М. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Административният орган и съдът вярно са констатирали, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата по произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първостепенният съд е съобразил актуалното състояние в държавата по произход след напускането й от чужденеца въз основа на приобщената по делото справка на Дирекция Международни дейности към ДАБ от 12.12.2024г. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произход на М. Ш. М. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . При отчитане на данните от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г., от която се установява, че след свалянето от власт на президента Б. ал А. на 08.12.2024 г., 481 730 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а към дата 08.05.2025 г. 1,18 млн. вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, неоснователно се явява основното възражение на касационния жалбоподател, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило. След като по делото е безспорно установено, че роднините майката и братята на чужденеца живеят необезпокоявано на територията на Сирия, не може да се счита за доказано, че той не може да пребива там мирно. Що се отнася до нежеланието на чужденеца да изпълни задължението си за редовна военна служба, тъй като щял да бъде въвлечен във военни престъпения, правилно е преценено от съда, че определяният като престъпен режим на А. е свален на 8 декември 2024г., като М. Ш. М. е длъжен да изпълни своя дълг към сирийската държавна армия, в случай че бъде повикан. Във връзка с така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че приложените справки за положението в Сирия не дават актуална и точна информация за положението в страната. Представените актуални справки са изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. При тези данни се явяват верни правните изводи на съда и като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно, и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,