Решение № 3573 от 4.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6983/2024 г.

от Регламент (ЕО) 883/2004 г., документи от Ирландия и фишове за заплата. В отговор на писмото У. е представил заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава членка на ЕС/ЕП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период изтичане срока на договора (без документ, изходящ от работодателя, удостоверяващ последното), декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65

от Регламент (ЕО) 883/2004 г., документи, доказващи трудова дейност в Ирландия и копия от фишове за заплати. На основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, със структурирани електронни документи (СЕД) U001 от 24.09.2020 г. и U003 от 25.09.2020 г., от НОИ е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периодите и дохода от 12.03.2020 г. до 29.08.2020 г. от компетентната институция в Ирландия. Административното производство по отпускане на парично обезщетения за безработица е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, до получаване на необходимата информация. На 07.10.2020 г., в ТП на НОИ Пазарджик за Л. У. са получени структурирани електронни документи U002 55301 и U004 55302 от компетентната институция на Ирландия с потвърдени периоди на осигурена заетост- от 12.03.2020 г. до 29.08.2020 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочена неизвестна и доход за същия период в размер на 13 389 евро- бруто. Предвид това, на основание чл. 55 от АПК, с Разпореждане 122-00-1919-2 от 07.10.2020 г., производството по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено и с Разпореждане 122-00-1919-3 от 21.10.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/200, на У. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 30.08.2020 г. до 29.12.2020 г. в размер на 9.00 лева дневно. На 11.11.2020 г., в ТП на НОИ Пазарджик, У. е представил преносим документ U1, издаден на 29.10.2020 г. от компетентната институция в Ирландия с потвърдени периоди на осигурена заетост, причина за прекратяване на заетостта изтичане на срока на договора и доход за периода в размер на 2 321 евро месечно. Предвид представените документи, чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите членки на ЕС със СЕД Н001 853865 от 16.11.2020 г. отново е изискано предоставяне на информация от компетентната институция в Ирландия за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение на У.. В отговор, на 13.01.2021 г., е получен СЕД Н002 107652, в който компетентната институция на Ирландия посочва следното: причина за прекратяване в този случай е изтичане на договора. Предвид новополучените документи, с Разпореждане 122-00-1919-5 от 22.01.2021 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, са изменени периода и размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица на Л. У., като новият размер на обезщетението е определен на 74,29 лв. дневно за периода от 30.08.2020 г. до 27.02.2021 г. Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица и с писмо с изх. 1029-12-867 от 21.06.2023 г., на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК, У. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност, считано от 30.08.2020 г. На 10.07.2023 г., с писмо с вх. 1029-12-867#1, У. е декларирал, че е представил всички налични документи при отпускане на обезщетението. Предвид това, за установяване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия, с писмо с изх. 1030-12-1964 от 18.06.2023 г., от последния работодател Keelings Retail е изискано представяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. На 03.10.2023 г. в ТП на НОИ Пазарджик е получен документ, с който работодателят Keelings Retail уведомява, че Л. У. е бил нает в дружеството като главен оперативен работник на постоянен договор, а причината за прекратяване на трудовото правоотношение е подадена оставка преди края на трудовия договор. Поради посочената информация, със структурирани електронни документи U001 57944 от 05.10.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 12.03.2020 г. до 29.08.2020 г. В отговор, в ТП на НОИ Пазарджик е получен структуриран електронен документ U002 772512 от 19.10.2023 г. от компетентната институция в Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 12.03.2020 г. до 29.08.020 г. и причина за прекратяване на заетостта напускане на служителя. С оглед новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменил Разпореждане 122-00-1919-3 от 21.01.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Л. У.. За неоснователно полученото парично обезщетение, на основание чл. 54ж, ал. 3, във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО, е издадено процесното Разпореждане 122-00-1919-7 от 15.11.2020 г., с което лицето е задължено да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 30.08.2020 г. до 27.02.2021 г., в размер на 8 290,96 лв. главница и 2 393,37 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на постановяване на разпореждането. Последното разпореждане е било оспорено по реда на чл. 117, ал. 1, във връзка с ал. 3 КСО и е потвърдено с Решение 1012-12-331#1 от 02.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, предмет на съдебното производство пред първоинстанционния съд. За да постанови решението, оспорено пред настоящата касационна инстанция, Административен съд Пазарджик е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, но същият противоречи на релевантните материалноправни разпоредби. Аргументирана е теза, че към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, У. е действал добросъвестно, като е считал, че трудовото му правоотношение е било прекратено поради изтичане срока на договора- убеждение, основано на получения от него документ U1. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място следва да бъде отбелязано, че неправилно е прието от административния съд, че Разпореждане 122-00-1919-5 от 22.01.2021 г., с което на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 74,29 лв. дневно, за периода от 30.08.2020 г. до 27.02.2021 г., не е отменено от административния орган. Видно от представеното пред първоинстанционния съд Разпореждане 122-00-1919-10 от 26.04.2024 г. е поправена допуснатата явна фактическа грешка, съгласно което в Разпореждане 122-00-1919-6 от 15.11.2023 г., при посочване на номера на разпореждането, което се отменя, е допусната грешка. Изразът отменям Разпореждане 122-00-1919-3 от 21.10.2020 г., се заменя с отменям Разпореждане 122-00-1919-5 от 22.01.2021 г.. По отношение на изводите за материална законосъобразност на процесния административен акт, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че съгласно фактическите установявания, неправилно е прието в обжалваното съдебно решение, че в отношенията си с българските органи по осигуряване за безработица Л. У. е действал добросъвестно. Действително в КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. В контекста на конкретния случай следва да се посочи, че текстът на чл. 54б, ал. 3 от КСО гласи, че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица (ПОБ) за срок от 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий при определяне размера на ПОБ. Както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното разпореждане, У. е знаел, че трудовото му правоотношение с работодателя Keelings Retail не е сключено като срочно, съответно не може да бъде прекратено поради изтичане срока на договора, както е посочено от самия него. Нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното дирене настоящият ответник е представил доказателства, че е назначен на срочен трудов договор. Напротив, от представените по делото в хода на производството документи- писмо от 29.09.2023 г. от работодателя, е видно, че сключеният трудов договор е безсрочен. У. не е ангажирал и доказателства, удостоверяващи твърдяната причина за прекратяване на трудовото му правоотношение с Keelings Retail. Това налага извода, че е действал недобросъвестно при получаването на ПОБ в определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото му правоотношение е прекратено по различна от декларираната от него обективна причина (изтичане на срока), съответно дължи връщане на сумата, която е получил. В чл. 5, § 3 от Регламент(ЕО) 987/2009 е предвидено, че по силата на § 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ. В случая от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която, с писмо от 03.10.2023 г., работодателят Keelings Retail уведомява ТП на НОИ - Пазарджик, че причината за прекратяване на заетостта на У. в дружеството през месец август 2020 г. е именно напускане на служителя по негова инициатива. Тези данни са удостоверени и в U002 772512 от 19.10.2023 г. от компетентната институция в Ирландия и не са опровергани в хода на съдебното производство. За последните факти субектът, който претендира отпускане на обезщетение за безработица носи доказателствена тежест. В Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е регламентиран редът за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец, съгласно приложение 1, към което се прилагат: т. 1/ за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО акт за прекратяване на правоотношението. Юридически, а и житейски неиздържана е тезата, до която се домогва Л. У., знаейки че трудовият му договор е сключен като безсрочен, обстоятелство, потвърдено от работодателя му и компетентната институция в Ирландия, а именно да претендира прекратяване на трудовото правоотношение поради изтичане срока на договора. Последната е поддържана единствено с цел получаване на парично обезщетение за безработица в по голям размер. От горното може да се направи обоснован извод, че полученото от жалбоподателя парично обезщетение е неправилно отпуснато с оглед неговата недобросъвестност. Доказателствата, събрани в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик, както и тези, събрани в съдебното, сочат на така направения извод за недобросъвестност на лицето , която е доказана надлежно от страна на административния орган. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на посочените в тази алинея случаи, които изключения обаче не са осъществени за настоящия казус. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на касационния жалбоподател, следва да се присъди сумата в общ размер на 400 лева, от която 200 лева внесена държавна такса за касационно обжалване и 200 лева юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции /по 100 лева за всяка инстанция/ по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл.228 от АПК.