Решение № 5870 от 5.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Димитров и Л. Димитрова против решение 733 от 07.07.2022 г., постановено по адм. д. 6/2022 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Божурище не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София област отхвърля жалбата на М. Димитров и Л. Димитрова против писмо рег. П-В-1061/10.09.2021 г. на кмета на Община Божурище, в което е обективиран отказ за издаване на заповед за учредяване право на преминаване върху УПИ ХХ-230 по плана на гр. Божурище. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че правилно кметът на общината постановява отказ за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване, тъй като такова право е учредено чрез договор между страните, инкорпориран в т. 2 от приложения по делото нотариален акт за дарение. Прави извод, че упражняването на учреденото право на преминаване с нотариалния акт и споровете във връзка с него подлежат на разрешаване по реда на исковото производство пред гражданския съд. По тези съображения съдът стига до заключение за материална законосъобразност на оспорения отказ. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Видно от приложения по делото нотариален акт по н. д. 427/1994 г. е, че Б. Димитрова и В. Велинов придобиват по дарение по ½ ид.ч. от УПИ ХХ-230 кв. 44 по плана на Божурище като В. Велинов придобива и находящите се в имота едноетажна къща и лятна кухня. С т. 2 от нотариалния акт В. Велинов учредява на сестра си Б. Димитрова излаз към улицата в размер на три метра от УПИ ХІХ-231 безвъзмездно. С договор за доброволна делба, сключен на 01.06.2000 г., с нотариална заверка на подписите. В. Велинов получава в дял и става изключителен собственик на УПИ ХХ-230, заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, гараж и част от лятна кухня, Б. Димитрова получава в дял и става изключителен собственик на УПИ ХХІ-230. С приложената извадка-копие на ПУП, одобрен със заповед 143/30.03.2001 г. е установено, че двата УПИ са съседни, като УПИ ХХІ-230 няма излаз на улица. Със заявлението, поставило началото на административното производство М. Димитров и Л. Димитрова, в качеството им на наследници на Б. Димитрова и собственици на УПИ ХХІ-230 искат от кмета на Община Божурище да издаде заповед за учредяване право на преминаване през УПИ ХХ-230, на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ, като излагат съображения, че не е налице съгласие за това със собствениците на УПИ ХХ-230. При тези данни изводът на съда, че е налице учредено право на преминаване и упражняването му и споровете, свързани с него подлежат на разрешаване по реда на исковото производство пред гражданския съд, е незаконосъобразен. Едва с изменението на ЗУТ от 2003 г. (ДВ, бр. 65) в чл. 192, ал. 1 ЗУТ - е предвидена възможността правото на преминаване през чужд недвижим имот да може да става с правна сделка между частни правни субекти, като е предвидено, че "правото на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите", като страни по договора са собствениците на "господстващия" и на "служещия" имот. Така учреденият сервитут е от категорията на доброволните, договорни сервитути, като договорът е правопораждащият юридически факт на сервитутното право на преминаване и подлежи на вписване в имотния регистър. Действащите до този момент правни норми (чл. 208 ППЗТСУ отм.) не допускат правото на преминаване през чужд имот да се учредява чрез правна сделка. В периода след влизане в сила на Закона за собствеността (1951 г.) до изменението на чл. 192 ЗУТ (ДВ бр. 65/2003 г.) действащото законодателство не предвижда възможност за учредяване или придобиване на право на преминаване през чужд урегулиран имот за да се достигне до друг урегулиран имот, чрез правна сделка между собствениците на двата имота или по давност. Такова право е било допустимо да се установява само по административен ред и то само по изключение и за определен срок - когато няма друг подходящ начин за осигуряване на проход или когато поради ново строителство временно е бил осуетен достъпът до улица (чл. 208 ППЗТСУ, чл. 192, ал. 1 ЗУТ до изм. ДВ бр. 65/2003 г.). Допустимо е ограничено вещно право на преминаване през чужд имот да се придобие чрез правна сделка или по давност само за неурегулирани поземлени имоти. В случая имотите са урегулирани, поради което и сделката относно учредения излаз към улицата в размер на три метра от УПИ ХІХ-231 през 1994 г., съгласно т. 2 от нотариалния акт не е породила желаното от страните правно действие. Освен това е учреден сервитут в съсобствен, урегулиран имот, в който съсобствениците имат равни права на ползването му. От изложеното следва, че оспорения отказ за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствената от значение за случая и същият е в нарушение на материалния закон, а като прави извод в обратния смисъл първоинстнционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон. Следователно обжалваното решение следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорения отказ да се отмени, а административната преписка да се върне на кмета на Община Божурище за ново произнасяне, при което следва да се установи налице ли са материалноправните предпоставки на чл. 192, ал. 2 ЗУТ за издаване на заповед за учредяване право на преминаване. С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Божурище да заплати на М. Димитров и Л. Димитрова сумата 320 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 20 лв. заплатена държавна такса в първоинстанционното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,