Решение № 7311 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4289/2012 г.

Решение № 7311 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4289/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Елисавета Щерева Делибашева от гр. Хасково, срещу решение № 27/31.01.2012 г., поправено с решение от 28.02.2012 г. относно датата на решението, постановени по адм. д. № 768/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково, като в нея се твърдят доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени обжалваната от нея Заповед № ДК-02-ЮЦР-404/17.06.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответникът, н-к РДНСК, Южен централен район, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Елисавета Щерева Делибашева срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-404/17.06.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "двуетажна жилищна сграда", находящ се в поземлен имот 77195.708.468 по кадастралната карта на гр. Хасково. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е изпълнен без строителни книжа, в имот общинска собственост, че той не е в режим на търпимост съгласно разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Решението е правилно. По делото няма спор, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който представлява двуетажна жилищна сграда, както и че е изпълнен в периода 1990 - 1991 г. без разрешение за строеж и одобрени проекти, както и без одобрен план за застрояване, в поземлен имот, който е общинска собственост. При така установените факти и обстоятелства изводите на съда, че се касае за незаконен строеж, който подлежи на премахване, са обосновани и в съответствие на доказателствата по делото. Правилно е прието, че за строеж, изпълнен в имот, чужда собственост, без да е налице отстъпено право на строеж от собственика на имота, както и без одобрен план за застрояване, не може да бъде признат режим на търпимост по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, включително и без да е деклариран като незаконен в срока по тази алинея. Освен това, установено е по делото, че по сега действуващия план за улична регулация, строежът се засяга от проектирана улица. С оглед изложеното съдът при правилно прилагане на закона и обосновано е приел, че констатираният незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за който е неприложим режимът на търпимост, подлежи на премахване. Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Съставеният констативен акт, въз основа на който е издадена процесната заповед, има доказателствена стойност за фактите и обстоятелствата, отразени в него, поради което жалбоподателката е следвало да докаже опровергаващи го факти и обстоятелства, каквито тя не е установила. Освен това жалбоподателката неправилно се позовава на чл. 303 ППЗТСУ (отм.) /редакция до м. декември 1998 г./, тъй като ал. 2 на този текст предвижда, че не се премахват незаконни строежи, направени до м. декември 1965 г., за задоволяване на остра жилищна нужда, тъй като е неприложим за процесният строеж, изпълнен около 1990-1991 г. Като се има предвид гореизложеното, както и изложеното от първоинстанционния съд в мотивите към решението, които настоящия състав приема изцяло, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК