Решение № 4186 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10240/2010 г.

Решение № 4186 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10240/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК е образувано по жалба на Светлозар Георгиев Стоянов от гр. Разград, подадена срещу заповед рег. № 7977/6.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от ОД на МВР - Разград. В жалбата се поддържа, че заповедта следва да се отмени, защото жалбоподателят не е извършил нарушенията на служебната дисциплина и на Етичния кодекс за поведението на държавните служител в МВР, описани в заповедта, като при постановяване на заповедта са допуснати нарушения на чл. 146, т. 3, 4 и 5, описани в жалбата. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител в писмени бележки е изразил становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалваната заповед. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, която адресат на акта /с пряк и личен интерес да обжалва акта/ и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК поради което е допустима. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 АПК съдът като обсъди основанията за отмяна на заповедта, поддържани от оспорващия, въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон, прима за установени следните обстоятелства по делото: С обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл. 224, ал. 2 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР на жалбоподателя инспектор Светлозар Георгиев Стоянов - старши разследващ полицай в "Полицейско разследване" при ОД на МВР - Разград за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че по водено от него досъдебно производство ДП № 121/2010 г. по описа на РПУ - Разград е извършил действия с цел лично облагодетелстване, за което на 29.04.2010 г. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 9/2010 г. по описа на ОСО-Разград, деяние, станало обществено достояние, с което се уронва престижа на службата и е нарушил т. 12, 31 и т. 36 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител от МВР. Административно-наказващият орган е приел за установено въз основа на проведеното дисциплинарно производство /образувано по реда на чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМВР и чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 240, ал. 1 ППЗМВР със заповед № К-5235/4.05.2010 г. на министъра на вътрешните работи/ и становището на дисциплинарно-разследващия орган от 04.06.2010 г. по чл. 244, ал. 1 ППЗМВР, че полицейският служител е извършил описаното тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР във вр. с чл. 227, т. 7 - използване на служебното положение за лична облага и извършване на друго тежко престъпление и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, което е несъвместимо с оставането на служба в МВР, както и че е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство и отстранен от заеманата длъжност. Деянието е определено като нарушение на Етичните правила на поведение на държавните служители в МВР - на т. 12, 31 и т. 36, които задължават и изискват от държавния служител стриктно да изпълнява служебните се задължения, да не се възползва от правомощията си и служебното си положение за лична облага, да изпълнява процедурите, предвидени в закона и допринася за събирането на достатъчно и годни доказателства при разследването на престъпленията. Прието е, че това деяние уронва престижа на службата и за което деяние дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително на основание разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във вр. с чл. 227, т. 10 ЗМВР. Жалбоподателят оспорва да е извършил описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина, но не се позовава на факти и обстоятелства, от значение за установяване на оспорените нарушения, установени и събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 1 АПК да имат доказателствена сила и пред съда. По искане на жалбоподателя съдът е допуснал събиране на нови доказателства чрез разпит на свидетеля Вежди Емурла, който е разпитван като свидетел и в проведеното дисциплинарно производство поради обстоятелството, че е пострадал /претърпял е средна телесна повреди/ при предизвиканата от Сезгин Емин Хаккъ автомобилна катастрофа на 25.09.2009 г. От показанията на посочения свидетел, дал сведение и пред административния орган, не се установиха нови обстоятелства от значение за правната квалификация на деянието и оспорването на описаните в заповедта нарушения следва да се прецени само като изразена лична защитна позиция на жалбоподателя. От доказателства по делото се установява, че на основание проведеното дисциплинарно производство нарушенията на служебната дисциплина са установени видно от приложената обобщена справка с рег. № 17461/03.06.2010 г., съдържаща резултатите от проведеното дисциплинарно производство срещу държавния служител от МВР - Разград. Съдът преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията на чл. 146 АПК намира, че следва да се приеме, че заповедта е издадена след изясняване на фактите и обстоятелствата и се основава на действителни факти, от значение за случая. Обсъдени са обясненията и възраженията на жалбоподателя и на заинтересованите лица като е изпълнена административната процедура по чл. 243 ППЗМВР. Дисциплинарно-наказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване дисциплинарните нарушения на жалбоподателя, като държавният служител е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия материален закон. При тези установени обстоятелства по делото съдът намира, че извършените дисциплинарни нарушения от полицейския служител са установени по време и място като обосновано и обективно действията и поведението на жалбоподателя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2 ЗМВР, за което на основание чл. 227, т. 10 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност органът по чл. 228, ал. 1 ЗМВР е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в МВР, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява /поведение, с което не се противодейства на престъпността и не се спазват законите/, каквото поведение на жалбоподателя е установено в проведеното дисциплинарно производство. По изложените съображения оспорената административна заповед е законосъобразна и не са налице основанията по чл. 146 АПК за отмяна на акта. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение