Решение № 12930 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 612/2020 г.

Решение № 12930 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 612/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Ю. Борисова – С. Атанасова", представляван от С. А. чрез процесуален представител срещу решение № 469 от 07.11.2019 г. по адм. дело № 302/2019 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена, като претендира и заплащане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Министърът на земеделието, храните и горите не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. От доказателствата по делото обаче не се установява безсъмнено и категорично липсата на предпоставките по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. От назначената по делото съдебно агрономическа експертиза и събраните по делото гласни доказателства, кредитирани напълно от съда се установява, че са проверени всички физически блокове, в които се намират процесните парцели, предмет на жалбата, но обособените точки с изображенията към тях не обхващат изцяло тези парцели и от зададените координати на изображението не става ясно какво е конкретното състояние на целия парцел. Проверени са процесните БЗС чрез използване на GPS устройство. Теренните проверки са извършени на 30. 10. и 01.11.2018 г., макар срока за извършването им по заповед № РД-09-757/10.08.2018 г. на МЗХГ да е определен на 10.10.2018 г., като резултатите от същите е следвало да бъдат предоставени до 19.10.2018 г. без да е бил поканен жалбодателя или негов представител да присъства при извършването им. Според вещото лице при проверката на физическите блокове (ФБ) е изпълнено изискването за минимален брой контролни точки, което обаче не е така по отношение на процесните парцели. Освен това сочи, наличието на измерена точка не може да отрази реалната характеристика на площите, а е необходимо и уточняване на начин на трайно ползване и измерване на разстояния и полигони, както и, че от приложените по делото снимки не може да се добие представа за състоянието на проверяваната площ, тъй като с малка разделителна способност и видимостта на полигона се намалява, като част от снимките не се отнасят към процесните парцели, а към други точки от ФБ, при което може да се установи местоположението на фотоапарата, но не и това на обектите, заснети с него. На следващо място е посочено, че са снимани гранични обекти, а голяма част от местата са каменисти терени с неправилна форма, при което не може да бъде направен извод, че са направени снимки на всички допустими и недопустими за подпомагане парчета от площта на процесните БЗС спрямо данните, подадени от отдел ИЗП към МЗХГ. Направените по време на теренните проверки снимки могат да дадат частична представа, тъй като една част от тях показват части от процесните парцели, а други обхващат територии, които не са част от тези парцели, защото обект на проверка е бил ФБ. При това вещото лице твърди, че при на правеното обследване на терен след запознаване с доказателствата по делото не може да посочи правилно ли е определена недопустимата площ на процесните БЗС, които с начин на ползване – мери и пасища, за които на терен е установил, че се използват целево, защото има следи от пашуване, но периода на извършване на проверки не касае особено поддържане на парцелите в добро земеделско състояние. По делото са събрани гласни доказателства, от които обаче се установява единствено, че местата, които ползва жалбодателката се ползват за паша и част от тях са достъпни за техническо обслужване, а някои са силно наклонени и се почистват на ръка, но липсва конкретност относно размери, местонахождение на същите и пр., при което същите са неотносими към предмета на спора, тъй като от тях не може да бъде изведен извод за наличие или липсата на предпоставките по чл. 8 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ по отношение на това дали представляват постоянно затревени площи и дали отговарят на условията за допустимост по смисъла на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата. При така установените факти следва извод, че изводът в обжалваното решение, че актът е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон е необоснован. Ответникът не е попълнил преписката с поискани от жалбодателя доказателства, като служител в МЗХГ е изразил становище по тяхната допустимост, което е правомощие е възложено на съда и по негова преценка е представил писмени доказателства, част от които освен, че не са искани от страните са и неотносими към предмета на делото, доколкото касаят извършване на теренни проверка на територията на ОД на ДФЗ Пловдив, Варна и Ямбол, а процесните площи, за които се спори се намират на територията на ОД на ДФЗ Перник. Същевременно исканите доказателства не са представени, въпреки, че ответникът е задължен да стори това с протоколно определение от 20.06.2019 г. По делото не е установено по категоричен начин наличието или липсата на условията за допустимост за подпомагане на процесните площи, предвид установеното от вещото лице по отношение на извършените теренни проверки. Обстоятелството, че протоколите за извършените такива са съставени от административния орган не обосновава извод за промяна на доказателствената тежест, уредена в разпоредбата на чл. 170 АПК, предвиждащ задължение само за административния орган и лицата, за които актът е благоприятен, в която категория по отношение на оспорената част ответникът не попада, да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По делото не е установено и дали са спазени в конкретния случай разпоредените със заповед № РД-09-757/10.08.2018 г. на МЗХГ правила за извършване на теренните проверки и утвърдената с нея, методика, представляваща приложение № 1 към заповедта. Съдът е оставил без уважение искането на процесуалния представител на ответника за изготвяне на експертно заключение от вещо лице геодезист за изясняване на спорния делото въпрос – кои парцели или части от тях попадат в категорията на допустими за подпомагане и кои попадат в недопустимия слой за подпомагане. Предвид така установеното настоящия състав намира, че решението е необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е постановено без да бъдат изяснени релевантните за спора факти в тяхната пълнота, в тежест на жалбодателя е възложено да доказва, че не са налице фактическите основания за издаване на акта и съответно не е дадена възможност на ответника да изпълни задължението си да установи съществуването на фактическите основания посочени в акта. Посочените нарушения са довели до постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Ето защо, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, като са налице предпоставките по чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива ще следва да се присъдят след решаване на спора по същество от първоинстанционния съд. По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение