Решение № 5411 от 22.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Каварна 2016 ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Каварна, чрез процесуален представител адв. Стефанова против решение 1/04.01.2023г. постановено по адм.д. 114/2022 г. по описа на Административен съд гр.Добрич. Касаторът не излага конкретни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение, посочени в чл. 209 АПК, а доводите в касационната жалба касаят основно незаконосъобразност на постановения отказ и оттам незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Иска отмяна на съдебния акт и на отказа на главния архитект на Община Каварна и връщане на преписката на административния орган с дадени задължителни указания. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът главен архитект на Община Каварна, в писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител адв.В.Савов, оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Добрич е отхвърлил жалбата на Каварна 2016 ООД срещу отказ на главния архитект на Община Каварна, обективиран в писмо изх. АБ-30-643-002 от 28.01.2022 г., да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект - фургон за заведение за хранене с площ от 15 кв.м. върху общински терен, представляващ петно 118 от схемата за разполагане на преместваеми обекти по реда на чл. 56 от ЗУТ по плана на гр.Каварна по заявление вх. АБ-30-643/19.08.2021г. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неоснователност на жалбата. Приема, че е налице противоречие в подаденото искане за разрешение за поставяне на търговски обект по чл. 56 ЗУТ и приложените към същото документи, като се иска поставяне на обект с площ от 15 кв.м., а е представена ситуация за 257, 6 кв.м., съдържаща данни за фургон и тенти декинг и договор за наем за павилион и впоследствие ресторант. Констатира, че представеният към искането чертеж ситуация не е подписан от правоспособно лице, което е един от мотивите на отказа и е задължително изискване по чл. 11, ал.5 от Наредбата за реда и условията за разрешаване поставянето на временни преместваеми обекти по реда на чл. 56 ЗУТ на Община Каварна. Приема, че пространството за поставяне на преместваемия обект в посоченото петно вече е заето от строеж, поради което е невъзможно фактически да се разреши поставянето на преместваем обект. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл.56, ал.2 и съгласно чл.2, ал.2 и чл.10 от Наредба за реда и условията за разрешаване поставянето на временни преместваеми обекти по реда на чл. 56 от ЗУТ на територията на Община Каварна (Наредбата), действаща към момента на издаване на оспорения отказ. Същият е издаден в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Безспорно е установено, че се касае за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1, т.2 от ЗУТ., като поставянето на такъв обект, съгласно ал.2 (в редакцията на нормата от ДВ бр.17 от 25.02.2020г.) от цитираната разпоредба, се извършва въз основа на разрешение за поставяне, което се издава въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, като условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище. По време на издаване на оспорения отказ в Община Каварна е действала Наредбата за реда и условията за разрешаване поставянето на временни преместваеми обекти по реда на чл.56 от ЗУТ, приета с решение 44.5.7.2002 от Протокол 5 от 16.07.2002 година на Общински съвет - Каварна, изменена с решение 70.6.12.2002 по протокол 6 от 8.10.2002 година, изменена и допълнена с решение 134 по протокол 14 от 31.07.2012 г., изменена с Решение 365 от 28.10.2016 г. на Административен съд Добрич, в сила от 21.11.2016 г., която по време на издаване на оспорения отказ не е съобразена с въведените нови изисквания на закона и се явява по-благоприятна за касатора, като новата Наредба за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Каварна е приета на 15.08.2022 г. В чл. 1 от Наредбата, действала по време на издаване на оспорения в настоящето производство отказ, е прието, че преместваеми обекти се поставят върху свободни общински, държавни, частни и други незастроени терени. От приетото по делото заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните по делото, се установява, че при извършената проверка на място е установено, че няма свободна площ в петно 118 за поставяне на искания преместваем обект, съобразно приложените ситуация (л.14) и конструктивно становище (л.119), тъй като на същото място е изградено общо помещение с различни от посочените за фургона размери, което се ползва за кухня, поради което искането не е за свободна площ около петно 118, а за конкретно място, фиксирано със ситуирането му на терена, който е зает от част от обект Стария мост. Предвид изложеното се явява правилен изводът на Административен съд гр.Добрич, че отказът е законосъобразен, дори само на това основание, тъй като терена, върху който се иска поставянето на фургона за заведение за хранене, посочен в заявлението не е свободен, а е застроен. Неоснователен е доводът, че при искане за продължаване действието на вече издадено разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 56 ЗУТ не е необходимо да се премахне съоръжението и да се освободи терена. В случая както бе посочено по-горе касаторът иска поставяне на преместваем обект, за какъвто има предходно издадено разрешение за поставяне, но в действителност на място където трябва да е преместваемият обект, дружеството е извършило строителство, поради което, теренът, върху който се иска издаване на новото разрешение за поставяне се явява зает не от преместваемия обект, за който е издадено предходното разрешение, а от строеж. Следователно издаването на повторно разрешение за поставяне ще е в нарушение на чл. 56 ЗУТ и чл. 1 от Наредбата, които изискват обектите да се поставят върху незастроени терени, с оглед на което до момента на премахване на изградения на място строеж, не би могло да се разреши поставянето на преместваем обект върху същата площ, тъй като терена се явява зает не от преместваемото съоръжение, а от изграденото на място. Законосъобразен е изводът на съда, че с искането си от 19.08.2021 г. до главния архитект на Община Каварна дружеството не е представило чертеж - ситуация, което е с подпис и печат на правоспособно лице, което е в противоречие с чл. 11, ал.5 от Наредбата, както и изискуемите се в Приложение 2 към същата документи. От представените по делото доказателства тези констатации не са опровергани. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и такива не се сочат от касатора. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства, съобразно доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт. Съдебният акт е със съдържанието, предвидено в чл. 172а АПК и в него са изложени подробни мотиви в подкрепа на извода, че административният акт е законосъобразен. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за тази инстанция от процесуалния представител на главния архитект на Община Каварна, касаторът следва да бъде осъден, на основание чл. чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ да заплати на Община Каварна разноски в размер на 1260 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,