Решение № 5067 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2522/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от „Гъливеър“ ЕООД срещу решение № 38329/18.11.2025 г. постановено по адм.д.№2000 по описа на Административен съд София гад 2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № АКТ-1/31.01.2025 г. издаден от Министъра на транспорта и съобщенията. С процесния АУПДВ в тежест на касатора е установено задължение в размер на 569 800 лв. представляваща недължимо платена помощ за преодоляване на загуби, поради пандемията от Ковид -19. Касаторът възразява срещу приетото от АССГ, че определената със заповед №РД-08-326/27.06.2022 г. на министъра на транспорта и съобщенията бевъзмездна помощ в размер на 569 800 лв. изплатени на „Гъливеър“ ЕООД представлява недължимо платена държавна помощ за преодоляване на загуби поради пандемията от Ковид -19. Макар дружеството да няма регистриран спад в оборота за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2021 г. спрямо същия период на 2019 г., съпоставката чрез ГФО за 2020 г. и 2021 г., която се ограничава до посочване размера на отразената печалба за съответната година, не е основание за да се достигне до заключението, че дружеството не отговаря на нито един от критериите за допустимост и следва да възстанови недължимо изплатената държавна помощ. „Гъливеър“ ЕООД е претърпял загуби от отложеното начало на междуконтиненталната полетна програма на оператора, поради несигурност, свързана с хода на пандемичната обстановка и отражението й върху процедурите по сертификация. Отмяната на над 80% от първоначално планираната и потвърдена чартърна програма, поради действащите ограничения за пътуване, както и ограничените възможности за непланирани чартъри и мокър лизинг на оперираните от Гъливеър въздухоплавателни средства. Тези три фактора неизбежно рефлектират върху общия брой на изпълнените полети, който е драстично под прогнозите за 2020 г. до 2021 г., които са послужили за основа на поети инвестиционни проекти и финансови ангажименти. Несъмнено наличието на загуби във финансовите отчети е ясен признак за съществуването на финансови проблеми, които в условията на пандемията от Ковид – 19, пораждат съмнение относно способността на превозвача да изпълни своите задължения за период от 12 м. Стеснителното тълкуване на хипотезата за претърпени загуби поради пандемията би довело до парадоксална ситуация, в която единствено въздушните превозвачи, чийто лиценз е бил или следва да бъде отнет, да бъдат допустими кандидати за получаване на помощта, изискваща притежаването на валиден оперативен лиценз. С чл.2, ал.1, т.4 от Реда за подаване, разглеждане и преценка за допустимост на заявленията за кандидатстване на въздушните превозвачи, с оперативен лиценз на превозвач от Общността с разрешение за превоз на пътници, издаден от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ за получаване от държавата на безвъзмездни средства, съгласно Постановление № 51/13.04.2022 г. на Министерския съвет / за краткост по долу наричан само Реда/ се разширява обхвата на мерките за подпомагане – включват се не само превозвачите чиито доходи са се влошили през 2019 г., а и тези които са имали специфични загуби по време на пандемията. Засягането от наложените ограничения не винаги се отразява във финансовите отчети. Превозвачите които са претърпели загуби през 2020 г. или 2021 г., също са можели да кандидатстват дори да не са имали загуба спрямо 2019 г., което е отворило възможност на повече фирми да получат подкрепа. За да се ползва помощта следва да бъде доказано само, че дружеството е претърпяло загуба. Първоинстанционнят съд е ограничил обсъжданията си единствено до това дали дружеството е реализирало спад в оборота през 2020 г. и 2021 г. спрямо 2019 г. Актът за установяване на публично държавно вземане, с който се отнема предоставената помощ на „Гъливеър“ ЕООД е издаден в нарушение на чл.2, ал.1, т.4 от Реда изменен с § 3 от Ред №ПРР-3/20.06.2022 г. С §3 законодателят изрично въвежда втора, самостоятелна и равностойна хипотеза за допустимост, а именно помощ може да бъде предоставена и на въздушни превозвачи, които са „претърпели загуби поради пандемията от Ковид-19 през 2020 и 2021 г.“, независимо дали е налице спад в оборота спрямо 2019 г. Ето защо, спада в оборота не е единственият критерии, въз основа на който да се прецени дали предоставената помощ е недължимо платена. Съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неспазване на всички производствени правила и поради неизясняване на всички относими факти, непълно събиране и анализ на доказателства. Липсата на каквато и да е оценка дали авиокомпанията е претърпяла друг тип загуба различна от спад в оборота, въпреки, че закона изисква именно това като самостоятелно основание за допустимост е причина да се приеме, че АУПДВ е незаконосъобразен. АССГ не е изследвал съдържанието на лизинговите договори, икономическите последици от пандемията върху разходната част на бюджета на дружеството, причинно-следствената връзка между ограниченията поради Ковид – 19 и претъпените загуби, финансовите показатели различни от оборота, които отразяват задлъжнялост, оперативни разходи и допълнителни плащания. Мотивите на съда са непълни и формални. АССГ повтаря позицията на административния акт, но липсва правен анализ относно приложимостта на новата хипотеза на чл.2, ал.1, т.4 от Реда във връзка с естеството на финансовите загуби, както и по отношение целта на мярката и съответствието й с принципите на европейското право. Решението е постановено и в противоречие с правото на ЕС и практиката на СЕС. Нарушен е и принципът на пропорционалност. Не могат да се налагат ограничения, които не са предвидени в самата държавна мярка, нито да се пренебрегват основанията, които законът изрично признава, за да подпомогне засегнатите бенефициери. Административният орган и впоследствие съдът, са игнорирали изменението на правилата за подпомагане, според които се допуска да бъдат предоставяни помощи и при претърпени „загуби поради пандемията“. Изискването за спад в оборота, когато законът допуска и други "ковид загуби", администрацията налага незаконосъобразно допълнително условие, което води и до незаконосъобразно установяване на дължимо вземане. Решението е в разрез и с принципа на ефективност и равностойност. Съгласно практиката формирана в дела С-6/60 и С-453/00 и др. националният съд следва да гарантира ефективното прилагане на мерките, одобрени от ЕК, както и забрана за националната власт да тълкува мярката по начин, който ограничава обхвата й спрямо целта, призната от ЕК, която в конкретния случай е компенсиране на вреди от "Ковид – 19". Прилага писмена защита и претендира разноски. Ответникът – Министъра на транспорта и съобщенията, чрез процесуалните си представители, в проведеното открито съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага подробни мотиви относно правилността на решението. Заявява искане същото да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Претендира се юрисконсултко възнаграждение за един процесуален представител. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил акт за установяване на публично държавно вземане № АКТ-1/31.01.2025 г. издаден от министъра на транспорта и съобщенията, с който по отношение на „Гъливеър“ ЕООД е установено публично държавно вземане в размер на 569 800 лв. С решение С(2022)1796 от 17.03.2022 г. по дело SA.100321(2022/N) изменено с решение С (2022)4450/27.06.2022 г. по дело SA.103269(2022/N) Европейската комисия одобрява предоставянето на държавна помощ за въздушните превозвачи, притежаващи оперативен лиценз на Общността. Решението на Европейската комисия е приведено в изпълнение с ПМС №454/22.12.2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерство на транспорта и съобщенията за 2021 г. и съгласно чл.2, ал.1, т.4 на Реда за подаване, разглеждане и преценка за допустимост на заявленията за кандидатстване на въздушните превозвачи на „Гъливеър“ ЕООД е предоставена финансова помощ със заповед № РД-08-326 от 27.06.2022 г. в размер на 569 800 лв. В последствие пред администратора на помощта, в съответствие със задължението си от дружеството е представен годишен финансов отчет /ГФО/ за 2021 г. и 2020 г. За двете години е декларирана печалба, както следва: в размер на 190 хил.лв. за 2021 г. и за 2020 г. е декларирана печалба в размер на 492 хил. лв. Администраторът на помощта е направил извод, че липсва спад в оборота за периода 2020 г. - 2021 г. спрямо 2019 г. Констатирано е несъответствие на критерия за допустимост, съгласно т.2.3 от приложението към чл.1а от Постановление № 454 и чл.2, ал.1, т.4 от Реда. На 05.06.2023 г. на дружеството е връчено писмо изх.№07-00-80/23.05.2023 г. на министъра на транспорта и съобщенията, с което е уведомено, че ще бъде започнато административно производство за издаване на АУПДВ. В срока за възражения пред административния орган не са постъпили такива. При извършената проверка относно законосъобразността на АУПДВ е констатирано, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като в него са посочени изчерпателно фактически и правни основания, послужили за издаването му, поради което не са налице допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са самостоятелно основание за неговата отмяна. Правилно е приложен и материалният закон. Съдът е приел, че основанието за предоставяне на помощ е от дружеството да бъде регистриран спад в оборота за последващите периоди спрямо 2019 г. Такъв спад не е налице. От ГФО представени пред ГДВА е видно, че дружеството е на печалба както през 2020 г., така и през 2021 г. Направен е краен извод, че административният акт е законосъобразен и обоснован, съдържа фактически и правни основания за издаването му и не са налице пороци, които да обосновават неговата отмяна. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При извършената проверка на съдебния акт не се установи да са допуснати нарушения от решаващия състав, които да са самостоятелно основание за отмяната му. Процесния АУПДВ е издаден от Министърът на транспорта и съобщенията, който действа като "администратор" на държавни помощи. В това си качество органът е отговорен за изпълнението на съответната държавна политика в сектора, в който помощта се предоставя. На този орган е възложено и осъществяването на последващ контрол за начина, по който помощта се използва. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗДП, когато с решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ или съответно на неправилно използвана държавна помощ не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на помощта, която трябва да се възстанови, администраторът на помощ издава акт за установяване на публично вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Във връзка с индивидуализиране на бенефициерите на несъвместима държавна помощ е изготвен е доклад с изх.№14-00-747 от 24.11.2022 г. от директор на дирекция "Финанси" в Министерството на транспорта и съобщенията, в който са посочени дружествата, които не отговарят на критериите за подпомагане. В този доклад в т.II е вписан „Гъливеър“ ЕООД, като е посочено основанието за недопустимост на подпомагането и размерът на подлежащата на възстановяване помощ. Производството по издаване на процесния АУПДВ е започнало по инициатива на административния орган - администратор на помощта, като при спазване изискването на чл. 26, ал.1 от АПК, дружеството е уведомено за това с писмо изх.№07-00-80/23.05.2023 г. на министъра на транспорта и съобщенията. В указания от административния орган, срок не са постъпили възражения от „Гъливеър“ ЕООД, нито по направените констатации за фактите, нито относно установения размер на публичните държавни вземания, които подлежат на възстановяване. Неоснователно се поддържа от касатора, че следва от административния орган и в последствие от съда да се извършат изчисления, за да се направи преценка дали въпреки липсата на спад в оборота и наличието на печалба все пак бенефициерът не е засегнат неблагоприятно от пандемията от "Ковид – 19" и е претърпял загуби, които не се отразяват в ГФО и счетоводните отчети. Твърденията на касатора, че са налице друг вид загуби не е доказано. Представените пред административния орган ГФО за 2020 и 2021 г., според които "Гъливеър" ЕООД е формирало печалба, не подкрепят тезата му, че е неблагоприятно засегнато от ограничителните мерки наложени във връзка с пандемичната обстановка. Тези обстоятелства освен, че се твърдят в касационната жалба не са доказани по никакъв начин в хода на съдебното производство пред АССГ. Неоснователно касаторът твърди, че законът изисква извършването на оценка дали авиокомпанията не е претърпяла друг тип загуба. Вярно е, че при издаването на АУПДВ, съгласно чл.35 и сл. от АПК, органът е длъжен да събере всички небходими доказателства за да установи фактите, въз основа на които издава административния акт, но в акта е направен анализ на документите представени от дружеството и те установяват, че за 2020 и 2021 г. дружеството е на печалба. Данните за това обстоятелство изхождат от касатора и са официално обявени, безспорни са. Това са и документите, въз основа на които се преценява дали едно предприятие е на загуба. При наличието на тези документи органът няма задължение да изисква каквито и да било други доказателства за установяване на обстоятелството, че бенефициера е на загуба. Нещо повече, в хода на съдебното производство на дружеството е предоставена възможност да докаже твърденията си, като е допуснато изслушване на съдебно – счетоводна експертиза. От заключението на експерта не се установяват факти различни от описаните в АУПДВ. От протокола за проведеното на 27.10.2025 г. открито съдебно заседание се установява, че заключението е прието без въпроси от страните и без да е оспорено. Вещото лице от вписаното в част III на заключението е посочило,че е работило по материалите от делото и предоставени от дружеството четири броя документи. Ето защо не може да бъде споделено твърдението, че съдът не е положил дължимите по силата на служебното начало усилия да извърши проверка дали „Гъливеър“ ЕООД е било на загуба за процесния период. В проведеното открито съдебно заседание на 16.06.2025 г. изрично съдът е указал дружеството активно да съдейства за изготвяне на заключението. Въпреки това експертизата не е установила разходи различни от декларираните, не е установено и как това се отразява на общото финансово положение на бенефициера, по начин различен от декларирания в ГФО. Актът е издаден изцяло въз основа на подадените от касатора данни. Те са възприети напълно от страна на административния орган, без каквато и да било корекция. Изискването за спад в оборота, се прилага при преценката дали помощта подлежи на възстановяване. Дружеството не спори, че такъв не е имало във визирания период, в каквато посока са и декларираните и заявени данни. Несподелимо е твърдението, че с изменението на постановлението се разширява обхвата и върху други загуби извън посочените в ГФО. Изменението не касае условията за допустимост на кандидатите - да са формирали загуба в периода след 2019 г. Решенията на СЕС, на които се позовава касаторът, са постановени при различна фактическа обстановка и макар в мотивите им да са посочени основни принципи на европейското право, те са във връзка с спорове по главното производство които не касая държавни помощи и са неприложими към настоящия правен спор. Дело С-6/60 г. е постановено във връзка със спор между гражданин на Кралство Белгия и местната данъчна администрация, относно облагане на доходите на физическото лице в качеството му на служител в структурите на европейските общности /сега ЕС/. Второто дело С-453/00 г. е тълкуване направено във връзка с митнически спор и тарифно класиране на внос от трети страни на пилешко месо. Позоваването на принципите на оправданите правни очаквания и правна сигурност при тълкуването на СЕС е в друг контекст и не може да послужи за тълкуване на европейските норми в настоящото производство, тъй като фактите установени от АССГ са различни. По тези съображения следва да се споделят изводите на Административен съд – София град за материалната законосъобразност на процесния АУПДВ, доколкото в конкретния случай е установено, че въпреки твърденията на бенефициера за периодите на подпомагане не е бил на загуба. С оглед така изложените мотиви настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение определено по Наредбата за правната помощ в размер на 200 евро за касационната инстанция. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,