Решение № 6236 от 12.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Максре" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от пълномощник, против решение 5030/22.07.2022 г., постановено по адм. д. 1829/2022 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед 14/14.01.2022 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за временно спиране на предоставянето на услуга във фитнес клуб "Пулс", находящ се в гр. Пловдив, [улица], за период, необходим за извършване на контрол, проверка и оценка на съответствието на предоставяните услуги с изискванията за безопасност, съгласно стандарт БДС EN 17229:2019 "Фитнес центрове. Изисквания за фитнес съоръжения и тяхното функциониране. Оперативни изисквания и изисквания, свързани с управлението на фитнес центрове". Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че предвид установените релевантни факти и обстоятелства съдът е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на административния акт. Твърди, че съгласно закона и въведените правила от БИС соченият стандарт се прилага доброволно, поради което незаконосъобрано е приложена обжалваната принудителна административна мярка (ПАМ). Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на администратиния акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред Комисията за защита на потребителите е започнало по сигнал на потребител с твърдение за неправомерно направени транзакции от "Максре" ЕООД, с която има сключен договор за фитнес услуга, но за определен период не е използвал. В сигнала са наведени и съмнения относно качеството и безопасността на предлаганата услуга. Длъжностни лица от Регионална дирекция - Пловдив към КЗП са извършили проверка по сигнала за конкретния обект в гр. Пловдив и са изготвили констативен протокол. При проверката е установено, че клубът за фитнес е разположен в триетажна сграда, като на втория етаж има 41 уреда за силови упражнения - 37 единични фитнес уреда, предназначени да определена група мускули, и 4 комбинирани фитнес уреда за силови упражнения за няколко групи мускули едновременно. Фитнес уредите са с марки Life Fitness TechnoGym, с етикети от производителя със серийни номера и информация на чужд език върху тях с указание за ползване, областта на приложение и т.н. На третия етаж са разположени 43 фитнес уреда за кардио тренировки-18 бягащи пътеки, 13 крос-тренажора и 12 велоергометъра с марки Life Fitness, Flex Deck, Shoch Absorbtion System. На уредите има етикети със сериен номер, липсва друга маркировка или инструкции за употребата им. Клубът разполага с инструктури, които при необходимост съдействат и на хора с увреждания, ако има такива. Проверяващите са установили също, че нито на рецепцията, нито в залите или по друг начин е предоставена информация на потребителите в писмен вид за ползване на уредите или предупредителни надписи за деца и възрастни, касаещи възрастови ограничения и специфични изисквания, както и информация, позволяваща на потребителите да преценяват рисковете, присъщи на услугата през времето на нейния нормален или разумно предвидим период на ползване. При проверката са изискани документи, удостоверяващи съответствие на услугите, предлагани във фитнес клуб "Пулс", с изискванията на стандарт БДС EN 17229:2019. Представител на търговеца, присъствал при проверката, е заявил, че не разполага с никаква документация, касаеща дейността. Допълнително е разпоредено на дружеството да представи документи, свързани с дейността на фитнеса: документи, удостоверяващи съответствието със стандарт БДС EN 17229:2019, документи, удостоверяващи разрешение за въвеждане в експоатация на обекта, документи, за произход и безопасност на използваните съоръжения, документи, свързани с производството/изграждането на съоръженията (фирмата, която ги е монтирала и доказателства, че монтажът е съобразен с изискванията за безопасност); документи, доказващи подходящо обучение за повишаване на квалификацията на обслужващия персонал поне един път годишно. В указания срок търговецът не е представил изисканите документи. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед 14/14.01.2022 г. председателят на Комисията за защита на потребителите, на основание чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите и Решение на Комисията по т.8 , съгласно Протокол 26/23.12.2021 г. във връзка с чл.88, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 1, т. 2, чл. 71, ал. 3, т. 1, чл. 72 и чл. 84, т. 1 и т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е наредил на "Максре" ЕООД да спре временно предоставянето на услуга във фитнес клуб "Пулс", находящ се в гр. Пловдив, [улица], за периода, необходим за извършване на контрол, проверка и оценка на съответствието й с изискванията за безопасност, съгласно стандарт БДС EN 17229:2019. Административният орган е посочил, че не може по безспорен начин да се удостовери безопасността на предлаганите услуги във фитнес клуба с нормативно установените изисквания за безопасност съгласно чл.71, ал.3, т.1 ЗЗП. При така установените безспорни факти и обктоятелства по делото съдът е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и във валидна форма, съдържа от формална страна фактически и правни основания, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че заповедта е издадена в съответствие с чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП и е материално законосъобразна. С тези мотиви е отхвърлил подадената от дружеството жалба като неоснователна. Решението е правилно. Съответни на доказателствата и закона са изводите на първоинстанционния съд, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 69 ЗЗП производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са задължени да предлагат само безопасни стоки и услуги на потребителите. Легалното определение на понятието "безопасна стока и услуга" се съдържа чл. 70 и чл. 71 ЗЗП. Стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара. Съгласно чл. 71, ал. 3, т. 1 ЗЗП при липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2 съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2. Разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗП задължава контролния орган, когато установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, вземайки предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме някоя от посочените в т. 1 т. 3 от същата разпоредба мерки. Административният орган е посочил като правно основание за издаване на оспорената заповед чл.88, ал. 1, т. 1 ЗЗП и е разпоредил временно спиране предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й, като в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара. Тази мярка има превантивен характер - тя има за цел да осигури безопасността на потребителите за срока на извършване на необходимия контрол, когато органът счита, че услугата може да не е безопасна. Посоченото национално правило е в изпълнение на разпоредбата на чл. 8, §1, б. "г)" от Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (Директива 2001/95/ЕО/Директивата/Директивата за общата безопасност на продуктите), според чието предписание компетентните органи на държавите членки са упълномощени да предприемат, inter alia, мерките по буква а) и букви от б) до е), включително, когато е необходимо, временно да забранят доставката, предложенията за доставка или излагането на пазара на всеки продукт, който би могъл да бъде опасен, за периода, необходим за различните оценки на безопасността, проверка и контрол. Директивата касае и услуги, предвид определението, дадено в чл. 2, б.а) - "продукт" означава всеки продукт, включително във връзка с предоставяне на услуга, който е предназначен за потребителите или е вероятно при разумно предвидими условия да бъде използван от тях, дори когато не е предназначен за същите, и е доставен или направен достъпен, независимо дали това е осъзнато от потребителите, в хода на търговска дейност, и независимо от това дали е нов, използван или обновен. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗЗП, възпроизвеждаща легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 2, б. "б)" Директива 2001/95/ЕО, безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид: 1) характеристиките на стоката, включително нейният състав, опаковката, указанията за сглобяване, монтажът и поддръжката, както и други указания, дадени от производителя; 2) характеристиките на услугата и указанията за ползване, дадени от лицето, предоставящо услугата; 3) въздействието на стоката върху други стоки, когато може да се очаква съвместно използване на стоките; 4) представянето на стоката или услугата, етикетирането на стоката, евентуалните предупреждения и указанията за употреба или за изваждане от употреба, както и всяко друго указание или информация за стоката или услугата, дадени от производителя или лицето, предоставящо услуга; 5) рисковите групи потребители по отношение на използването на стоката или услугата, като деца, възрастни хора, бременни и кърмещи жени. Според предписанието на ал. 2 от същата разпоредба наличието на пазара на стоки или услуги, които се характеризират с по-висока степен на безопасност, или на стоки или услуги, съдържащи по-малък риск, не е основание за определянето на друга стока или услуга като опасна. След като по отношение на проверения фитнес клуб не са представени изисканите от контролния орган документи във връзка с оценяване и удостоверяване на съответствието на предоставяната услуга с нормативно установените изисквания за безопасност, се налага обоснован извод, че са изпълнени предпоставките на чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП. В хода на проверката са възникнали съмнения относно съответствие на предлаганите услуги с изискванията на стандарт БДС EN 17229:2019 поради непредставяне на документи, които удостоверяват произход на уредите и съоръженията, както и документи, доказващи съвместимостта им с нормативно установените указания за безопасното им използване. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с преследваната от закона цел да се предотврати реално съществуваща възможност за увреда на здравето на потребителите за периода, през който се извършва контрол и оценка на безопасността на стоката. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил подадената от дружеството жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски за защита от юрисконсулт, претенцията е доказана по основание. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лева. Воден от горното, Върховният административен съд