Решение № 12962 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1388/2015 г.

Решение № 12962 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1388/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" - към МВР срещу решение № 7508 от 05.12.2014 г. по адм. дело № 6997/2014 г. на Административен съд - София град, с което е отменена негова заповед № АФ-Iз-82/31.05.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца на Светлозар Йорданов Михалчев. Иска се отмяната му поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Ответникът Светлозар Михалчев счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Депозиран е писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно установени. Ответникът по касация е наказан в качеството си на инспектор - специалист V-та степен в сектор "Докладване на нередности", при дирекция АФКОС - МВР. Прието е, че е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в небрежност в служебната дейност и и лошо изпълнение на задачите поставени със Заповед № АФ-Iз-25/10.02.2014 г. на ВНД директор на Дирекция "Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз"/АФКОС/, като чл. на комисия. Касационният съд споделя изводите в решението, че заповедта е издадена от компетентния орган и в изискуемата се форма, като дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на ЗМВР и ППЗМВР. Споделя се и заключението на решаващия съд, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Установено е, че за де се ангажира дисциплинарната отговорност на Михалчев, административния орган е приел, че същият небрежно и лошо е изпълнил т. 3 от сочената по горе заповед. Нарушението е осъществено чрез изготвяне и подписване на докладна записка в качеството на чл. на нарочно създадена комисия, и в която е отразен неверен факт- че надлежно са описани и предадени в деловодството на "всички оригинали и копия на документи, намерени на работното място на Д. Гемилова". Констатацията на наказващия орган е, че не всички описани в докладната записка документи, открити на работното място на Гемилова, са постъпили в деловодството на АФОКС. Обоснован и правилен е извода на първоинстанционния съд, че след като липсват доказателства относно вида, наименованието и броят на документите към момента на предаването и приемането им в деловодната служба, то откритото три месеца по-късно несъответствие между отразеното в докладната записка и реално намиращите се в деловодството документи - не може да се вмени във вина на Михалчев. Предвид изложеното правилно заповедта е отменена като незаконосъобразна, не са налице основания за касиране на постановеното решение и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника направените в това производство разноски. Претенцията е за заплатен адвокатски хонорар, в размер на 1 000 лева. Касатора е възразил за прекомерност . Възражението се явява основателно. С оглед фактическата и правна сложност на спора (оспорване на заповед за наложено дисциплинарно наказание-"писмено предупреждение" - при който е налице утвърдена и непротиворечива съдебна практика) настоящият състав приема, че възнаграждението от 1000.00 лв., заплатено на адвокат за касационно производство, при 600 лева в първа инстанция, е прекомерно. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК разноските следва да бъдат намалени до 600 лева, съобразен и с Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения или на посоченото основание АФОКС, следва да бъде осъдена да заплати на Михалчев сумата от 600 лв. разноски за тази инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,