Решение № 36 от 23.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 41/2009 г.

ВКСI търговско отделение23.03.2009 г.докладчик Никола Хитров

Диспозитив

Оставя в сила въззивно решение от 1.11.2007 г. по гр. д. № 1195/2003 г. на СГС. Осъжда Р. М 91 ЕООД - София да заплати на В. Н. П., като Е. с фирма В. филм - с. Желен, общ. Своге сумата 200 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 36 от 23.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 41/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК - отм. Образувано е по касационна жалба на Р. М 91 ЕООД - София против въззивно решение от 1.11.2007 г. по гр. д. № 1195/2003 г. на СГС, с което, след отмяна на решението на СРС, обявява за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключения на 5.10.2000 г. между ищцата В. П., като Е. с фирма В. филм - с. Желен, общ. Своге, и касатора, предварителен договор в частта му за 1/4 ид.част от правото на строеж за ап. № 4 на ет. 5 със застроена площ 115.60 кв. м, заедно с 4.16% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, при продажна цена 15 000 щ.д. при условие на основание чл. 297, ал. 1 ГПК - отм., че В. П., като Е. В. филм заплати на Р. М 91 ЕООД сумата 14 000 щ.д. Касационната жалба е подадена от ответника на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК - отм., като се инвокират оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна се иска. Ответникът по касационната жалба е изразил становище, че същата е недопустима и неоснователна, като претендира за разноски. ВКС - I т.о., като обсъди доводите в касационната жалба и по тях извърши проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218ж, ал. 1, изр. 1 ГПК - отм., приема за установено следното: Обжалвано е въззивно решение на СГС от надлежна страна в процеса и в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК - отм., поради което касационната жалба е допустима. Касационната жалба е подадена от Р. С. в качеството му на управител на Р. М 91 ЕООД - София. Решението е правилно. Между страните е била създадена облигационна обвързаност по предварителен договор от 5.10.2000 г. Неоснователна е позоваването от касатора на чл. 183, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, а отделно от това ал. 2 е отм. - ДВ, бр. 12/93 г. Неоснователен са доводите в касационната жалба, че липсва определена цена за прехвърляне право на строеж, както и че правото на строеж е осъществено и то е трансформирано в право на собственост върху обекта. 1. Непълнотата на уговорката в т. 8 на предварителния договор не е липса на предмет, като съществено условие на сделката. Цената е определяема и стойността на правото на строеж е определена по пазарни цени от заключението на техническата експертиза. Още повече, че става дума за последната 1/4 от правото на строеж., 2. Необоснован е довода на касатора, че по констативния акт на Община Т. от 27.09.01 г., сградата е приета в груб строеж съгласно ЗУТ. Всъщност, това е констативен акт за извършване на незаконен строеж. По делото няма установено завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районна) администрация - чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Само след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила със законните последици на основание чл. 64 ГПК - отм. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК - отм., ВКС-I т. о.

Цитирани разпоредби

2