Решение № 2356 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5891/2016 г.
ВАСIV отделение24.02.2017 г.докладчик т Аделина Ковачева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 112 от 11.04.2016 г. по адм. дело № 769/2015 г. на Административен съд - В. Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Г. Б. Б. против уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4603 от 24.09.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". ОСЪЖДА Г. Б. Б. да заплати на Д. фонд "Земеделие" сумата 800 /Осемстотин/ лева - юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 2356 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5891/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 112 от 11.04.2016 г. по адм. дело № 769/2015 г. на Административен съд - В. Т.. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4603 от 24.09.2014 г. и преписката е върната за ново произнасяне съобразно указанията на съда, дадени в отменителното решение. От обстоятелствената част на касационната жалба могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Г. Б. Б. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с обоснованост на извода на съда за непълнота на протокола от проверка на място, в който не са уточнени видът на растителността и площта на парцела, която тази растителност заема. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Г. Б. Б. против уведомително писмо № 02-040-6500/4603 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което изцяло е отказано финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за кампания 2013 г. Възразил е срещу констатациите за наличие на нежелана растителност, като е посочил, че проверката на място е извършена тенденциозно и без да се вземат предвид характеристиките на парцелите и растителността. Заявил е, че е проверяван и през предходни години, без да е установена нежелана растителност по Национален стандарт 4.2. От приложената административна преписка съдът е установил, че в подаденото общо заявление за подпомагане за кампанията 2013 г., жалбоподателят е заявил искане за подпомагане за пета година и по мярка 214 "АЕП", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1). По заявлението са реализирани кръстосани административни проверки чрез пространствено сравнение на заявените парцели и референтните такива, включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., одобрен със заповед № РД 09-840 от 27.02.2014 г. на МЗХ. При тази проверка не са установени никакви разминавания. Отделно са извършени две проверки на място от експерт на Регионалния технически инспекторат. Конкретните резултати са залегнали в уведомителното писмо - колона № 7. Установено е, че при заявени за подпомагани БЗС с площ от 40 ха, недопустими са 11.12 ха, които съставляват 38.5 %. - колони № 4 и № 5 от Таблица на стр. 4 от акта. Поради това цялата площ е приета за санкционирана и на бенефициента е отказано изобщо подпомагане по съответната мярка. По искане на жалбоподателя, съдът е допуснал, изслушал и приел съдебно-техническа експертиза, представила основно и допълнително заключение. При отговорите на първите четири задачи, вещото лице е посочило, че взема предвид отразените в административната преписка доказателства. Отговорите на последните две задачи са дадени след извършено от експерта посещения на 19.12.2015 г. При повторно посещение и замерване са представени и снимките към допълнителното заключение. При тези данни по делото, съдът е направил и правните си изводи. На първо място е приел, че уведомителното писмо не е мотивирано, тъй като в него са изложени бланкетни пояснения към таблиците. Поради това не ставало ясно какви са фактическите и правните основания за обявяване на парцелите или части от тях за недопустими за подпомагане. В контролния лист от общата проверка на място били изложени мотиви само за пет парцела, като за три от тях: 31-1-6; 31-1-4 и 471-1-1 е вписана само "Нежелана растителност", без да е уточнен нейният вид. На второ място е счел за доказано спазването на базовите изисквания по направление ВПС-1, въведени по национални стандарти 4.1 и 4.2. На трето място е посочил, че всички парцели с цялата си площ попадат в одобрения специализиран слой. Това обстоятелство не е и спорно по делото, тъй като установяванията в колона № 6 /данните от кръстосаните административни проверки на базата на СИЗП/ изцяло съвпадат с площта на парцелите, така както са заявени от земеделския производител. По тези съображения съдът е приел обжалваното уведомително писмо за незаконосъобразно и го е отменил. Съдебното решение е неправилно. Необосновани са изводите на административния съд за липса на конкретни мотиви в уведомителното писмо. В частта на фактическите установявания, съдът е вписал съдържащите се в административния акт обяснения под всяка таблица за всяка една от съдържащите се в нея колони. Не е анализирал обаче изложеното, поради което е достигнал до неправилен извод за липса на конкретика и относимост към настоящия случай. На второ място не е разгледал в детайли контролния лист от изготвената проверка на място за съответствие на парцелите с общите изисквания за допустимост. В резултат на това правните изводи за липса на съображения на административния орган относно вида нежелана растителност и площта, която заема са изцяло необосновани. Същият неправилен подход при анализа на уведомителното писмо е използван и от вещото лице, поради което изложеното от него не отговаря на съдържащите се данни по преписката. Видно от съдържанието на оспореното уведомително писмо, недопустимата за подпомагане площ е приета в резултат на извършена проверка на място - данните в колона № 5 от таблица на стр. 2 от писмото. Съдържанието на колоната е текстово пояснено - цифрите в колоната показват размера на определената площ на парцела, установена чрез проверка на място, извършена от Технически инспекторат към РА, назначен със заповеди: 247358 и 247360. Първата проверка е за общите условия за допустимост по СЕПП, НД, НР, АЕП, СППЗ, Натура 2000. Втората е конкретно по мярка 214 от АЕП за базовите условия по конкретното направление. Проверката за общите условия е извършена в периода от 26.07.2013 г. до 16.08.2013 г., като резултатите са обективирани в Контролния лист, започващ от стр. 130 по делото. В него се съдържат всички конкретни данни за състоянието на проверените земеделски парцели. Затруднението за съда и за вещото лице в този случай е в резултат на обстоятелството, че при проверката на място, експертът от инспектората е записал под формата на забележки наблюдаваното състояние на Блока на земеделско стопанство /БЗС/ с обозначения композитен номер и под него пак в същия табличен вид е описал заявената площ; култури; измерената на място площ; толеранса; метода на контрол; измерената недопустима площ и допустимата за подпомагане площ по отделните земеделски парцели, влизащи в блока на земеделското стопанство. При прегледа на данните в контролния лист, както вещото лице, така и съдът не са взели предвид отразените забележки за обследваното БЗС, а са прегледали само данните за конкретния земеделски парцел. На тази база е приета липса на отразяване за конкретните причини, поради които земеделският парцел или части от него са обявени от административния орган за недопустими за подпомагане. Така на стр. 8 от контролния лист по отношение на БЗС № 487-1 /пасище/ под формата на забележка е отразено, че парцелът не е много добре поддържан. Измерена е само допустимата за подпомагане площ при пасищата. Изключени са местата, обрасли с гъсти тръни и храсти. А вече относно намиращия се в БЗС № 487-1 земеделски парцела 487-1-1 е отразено, че допустимата за подпомагане площ е 1.55, колкото е нанесена и в колона № 5 от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо. Специално по отношение на този парцел е допусната грешка в колона № 9, където е нанесена недопустима площ 1.96 ха. Тази техническа грешка е отстранена в колона № 4 от таблицата на стр. 4, тъй като недопустимата за подпомагане площ е вписана, не както е посочен сборът в таблицата на стр. 2 - 12.67 ха, а е 11.12 ха. И именно тези 11.12 ха участват при пресмятане на процента недопустима площ. По аналогичен начин е проверяван и БЗС № 31-1, в който са включени девет земеделски парцела. Всеки един от тях е отразен в контролния лист с два номера: първият номер е наречен "композитен номер" и с него парцелите фигурират в уведомителното писмо. Вторият номер на земеделския парцел е записан, като "номер в архива". Именно по този втори номер в графата "забележки" на стр. 16 от контролния лист и касаеща целия БЗС е описано конкретното състояние на конретния земеделски парцел. Така по отношение на парцел 31-1-6 с архивен номер 520 е отразено, че е изцяло недопустим за подпомагане, тъй като през целия парцел преминава широк път, а останалата част отстрани на пътя е обрасла с храсти, тръни и дървета. По отношение на парцел № 31-1-4 с архивен номер 516 е записано, че е недопустим за подпомагане, тъй като представлява гъста, непроходима гора. По същия начин е отразено състоянието на всеки от останалите земеделски парцели, включени в БЗС 31-1. Поради това при конкретното замерване в контролния лист на отделните парцели, вече обозначени с композитните им номера в колона № 9 от таблицата - "Култура, установени при проверка на място" е вписано само "нежелана растителност". Контролният лист е връчен на бенефициента на 9.08.2013 г. и е подписан от него със саморъчно записан текст, че е запознат с резултата от проверката и няма забележки. Писмено възражение в най-общ вид е подадено от него месец по-късно - на 12.09.2013 г. Възражението е оставено без уважение с писмо от 2.10.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в което са посочени и приложимите разпоредби от Наредба № 5/2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели. В нея са регламентирани общите и регионалните критерии и за постоянните пасища. Констатациите на експерта при извършената проверка на място, напълно възприети от бенефициента към момента на запознаването му с тях не биха могли да се оборят успешно след проведен оглед на място от вещото лице, направен две години и половина след проверката от Регионалния инспекторат - на 15.12.2015 г. Ако съдът бе разгледал внимателно и надлежно анализирал съдържанието на контролния лист, би направил напълно различни изводи за мотивираността на оспореното уведомително писмо. Още повече, че в мотивите е налице не само позоваване на резултатите от проверката на място, но е посочено и правното основание за отказа - чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП - заявени са площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, ал. 3 от закона. Това е посочената вече Наредба № 5/2010 г. Видно от така извършения анализ на доказателствата по административната преписка, оспореното уведомително писмо е законосъобразно и при издаването му не се констатира наличие на което и да било от отменителните основания по чл. 146 АПК. Като не е съобразил тези обстоятелства и го е отменил, първоинстнационният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Подадената жалба е неоснователна и подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на делото и направеното искане пред двете съдебни инстанции за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ще следва да се присъди такова в размер на 800 лева - от които 300 лева за първоинстанционното производство и 500 лева за касационното такова, с оглед настъпилото изменение и допълнение на на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение