Решение № 14613 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11766/2014 г.

Решение № 14613 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11766/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на културата (министъра/ът), против Решение № 10377/24.07.2014 г., постановено по а. д. № 14372/2012 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав. Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС е отменил като незаконосъобразна Заповед на министъра (МЗ) № РД9Р-0002/19.10.2010 г. в частта, относно Приложение 3, т. 2 в частта, с която е предвидено, че за имот с ЕКАТТЕ 70737 с кадастрален номер 28.110, за който има влязло в сила съдебно решение, не се допуска разрешаване и извършване на други строителни дейности, като проектът за изграждането на източноправославен храм да бъде внесен за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата, съгласно чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за културното наследство (ЗКН). Недоволен от решението, министърът го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му "ведно с всички произтичащи от това законни последици". Отношение по повод първоначалната жалба на Венета Чингарова не взема. Ответницата Венета Петрова Чингарова, чрез представен от нея писмен "Отговор на касационната жалба" и становище, изразено в съдебното заседание чрез процесуалния й представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на обжалваното решение на ВАС. Претендира присъждане на направените от нея разноски пред касационната инстанция по настоящото дело и по а. д. № 13744/2013 г. по описа на ВАС, 5-членен състав, където е искала присъждането им, но по искането няма произнасяне на съда. Ответникът - кметът на Община Асеновград, счита касационната жалба за основателна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, 5-членен състав, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от 3-членния състав на ВАС. То не се оспорва от касатора. Видно от касационната жалба, предмет на оспорване са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за необоснованост на обжалваното решение е деклариран, но немотивиран. В жалбата липсва посочване кой фактически извод на съда, на кое точно доказателство събрано по делото, противоречи. При липсата на конкретност, ВАС, 5-членен състав не е в състояние да разгледа и обсъди така направения довод за необоснованост и да се произнесе по основателността му. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се явява неоснователен. Изложените разсъждения в касационната жалба, като теоретични такива са верни и законосъобразни. Същите обаче се неприложими за настоящия случай. Касаторът не съобразява в цялост фактите, които са установени по делото. Имотът с ЕКАТТЕ 70737 с кадастрален номер 28.110, собствен на ответницата Чингарова е включен в границите на територията и охранителната зона на археологическа културна ценност "Тракийско скално светилище Белинташ" едва с одобрения от министъра Протокол от 12.01.2010 г. на специално назначената (с МЗ № РД 09-009/8.01.2010 г.) за целта комисия, за промяна границите и режимите за ползване на територията и охранителната зона на светилището. С оспорената в производството МЗ № РД9Р-0002/19.10.2010 г. министърът е разпоредил, че за същия имот не се допуска разрешаване и извършване на други строителни дейности, като проектът за изграждането на източноправославен храм да бъде внесен за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата, съгласно чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН. Несъобразени при издаване на този акт са останали данните, за проведена междувременно и завършила с влезли в сила административни актове, законосъобразна процедура по отреждането на имота за други нужди, издаването на разрешението за строежа на православен храм и реализацията на това разрешително. Земеделската земя, собствена на Чингарова е променила предназначението си съгласно Решение № 15/16.12.2004 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи. Със заповед № А-64/19.01.2005 г. на кмета на Община Асеновград, след провеждането на процедурата по обявяването на инвестиционното намерение, е одобрен ПУП-ПРЗ. С МЗ № РД-1464/12.12.2003 г. на министъра на околната среда и водите, е определена територията на паметника на културата и неговата охранителна зона, като терена, собствен на Чингарова не попада в техните очертания. С Разрешение за строеж № 293/6.07.2007 г. главният архитект на Община Асеновград е разрешил на Чингарова да построи "Източноправославен храм "Свети кръст" в УПИ 70737.000.110, понастоящем - имот с идентификатор № 70737.28.110 и изграждането му е започнало. Промяната на границите на територията и охранителната зона на археологическа културна ценност "Тракийско скално светилище Белинташ", при която промяна имотът на Чингарова вече е включен в територията на същата охранителна зона, както се посочи, е станало с одобрения със МЗ № РД 09-0181/2.06.2010 г., Протокол от 12.01.2010 г. на комисията. Тази МЗ, с Решение № 4386/27.03.2012 г. постановено по а. д. № 15417/2011 г. по описа на ВАС, е отменена в частта, с която е предвидено, че за имот с ЕКАТТЕ 70737 с кадастрален номер 28.110 (т.е. собствения на Чингарова), за който има влязло в сила съдебно решение, не се допуска разрешаване и извършване на други строителни дейности, като проектът за изграждането на източноправославен храм да бъде внесен за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата, съгласно чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН. Т.е. въведеното с оспорената МЗ изискване за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата на влезлите в сила инвестиционни проекти за изграждането на източно православния храм и спомагателните сгради към него, действително не отговаря на смисъла и текста на чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН. Там формулираните изисквания касаят новите, неодобрени планове и проекти, не и тези, влезли в сила преди включването на имота в границите на територията и охранителната зона на археологическата културна ценност. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС, 5-членен състав на II колегия установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. Ответницата по касационната жалба Чингарова е направила искане чрез процесуалния си представител за присъждане на направените от нея разноски пред касационната инстанция. С оглед правните изводи на 5-членния съдебен състав, същото се явява основателно. Видно от приложения на л. 37 от делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между Чингарова и адв. Запрянов, тя е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1600,00 лева за настоящата инстанция, за които следва да бъде осъдено Министерство на културата да й заплати. Основателно е било и искането за присъждане на направените разноски по а. д. № 13744/2013 г. по описа на ВАС, 5-членен състав. Видно от приложените по делото доказателства, Чингарова е направила такова искане още с касационната й жалба и в пледоарията на пълномощника й в хода по същество на спора. Представени са били и доказателства за направени разноски общо в размер на 805,00 лева - 800,00 лв. адвокатски хонорар и 5,00 лв. държавна такса. Поради опущение, съдебният състав не се е произнесъл по това искане на Чилингирова. Настоящият петчленен състав на ВАС обаче няма компетентност да се произнесе по него предвид факта, че разноските, присъждането на които се иска, са направени пред друг съдебен състав по друго дело. Следва Чингарова да отправи искането си за присъждането на тези разноски пред съдебния състав, постановил акта по а. д. № 13744/2013 г. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, ВАС, 5-членен състав на II колегия