Решение № 1186 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10574/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 2612 от 12.09.2024 г., постановено по адм. д. 438/2024 г. Административен съд Русе (АС-Русе) е отхвърлил жалбата на "Лоджистик сентър груп" (ЛСГ) ЕООД, ЕИК 201210572, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. [адрес], представлявано от К.-Н. Е., срещу ревизионен акт (РА) Р-03000320008326-091-001/09.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 169/01.09.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, с който на дружеството са определени задължения по Закона за данъка върху добавена стойност (ЗДДС) в размер на 24 192, 36 лева, от които данък добавена стойност в размер на 17 328, 00 лева и лихва 6 864, 36 лева. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 3 950 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ЛСГ ЕООД, представлявано от К.-Н. Е., чрез процесуалния му представител адв. Г. Денборов. В същата се прави оплакване, че решението на АС-Русе е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на АС-Русе и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Филчев. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З. Енев, представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АС-Русе е повторно след като с Решение 5967 от 15.05.2024 г. по адм. д. 11459/2023 г. на ВАС е отменено решение 252/02.10.2023 г. по адм. дело 414/2022 г. по описа на АС-Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съда. С решението си АС-Русе е отхвърлил жалбата на ЛСГ ЕООД срещу РА Р-03000320008326-091-001/09.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 169/01.09.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, с който на дружеството за м. 06.2018 г. на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС, вр. чл. 13, ал. 3 ЗДДС, са определени задължения по ЗДДС в размер на 24 192, 36 лева, от които данък добавена стойност в размер на 17 328, 00 лева и лихва 6 864, 36 лева. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт, установените факти и обстоятелства по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС и определяне на задължение за данъчния период месец юни 2018 г. в посочения размер, проведеното административно оспорване, заключенията на вещите лица по назначената съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 120 ДОПК форма, съдържа необходимите реквизити, в това число фактическите и правните основания за издаването му. Прието е, че заповедите във връзка с провеждане на ревизионното производство, ревизионният доклад и акт са подписани от издателите им с квалифициран електронен подпис. След това решаващият съд е пристъпил към разглеждане на въпроса за материалната законосъобразност на акта. Отбелязано е, че спорът между страните е относно това дали е извършено вътреобщностно придобиване (ВОП) от дружеството, като за същото не се следва упражняване на правото на данъчен кредит. Административният съд е приел тезата на приходната администрация за приложимост на разпоредбите на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС и на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от ЛСГ ЕООД. Решаващият съд е дал тълкуване на относими към спор правни институти като доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, данъчно събитие и ВОП/ВОД. Приел е, че превозвачът S. C. Auto Mili S. R. L. е издал фактура 20321/28.06.2018 г. с получател ЛСГ ЕООД за извършения транспорт на автомобил марка KU21, BMW Х6 xDrive 5i, WBAKU2107H0R65423, на стойност 450, 00 евро. За тази транспортна услуга ревизираното лице е издало Протокол по чл. 117 от ЗДДС 0000001369/28.06.2018 г. с данъчна основа 880, 12 лева и ДДС 176, 02 лева, включен в дневника за продажби и покупки за юни 2018 г. Първоинстанционният съд е прел за правилна тезата на ревизиращите органи, че процесният автомобил е доставен само на територията на Румъния и за частта от маршрута Букурещ, Румъния Русе, България ревизираното лице не е ангажирало доказателство за заплатена международна транспортна услуга. На следващо място, според АС-Русе, видно от всички доказателства, събрани в хода на ревизията за доказване на осъществен ВОД към Румъния, т. е. продажба на процесния автомобил, то получател по ВОД (купувач по сделката) е Logistic Center Group S. R. L. От представеното СМР, съставено на 26.06.2018 г. и от доказателствата, свързани с ВОД се установява, че именно Logistic Center Group S. R. L. е и превозвач. От отговора на румънската данъчна администрация се установява, че служител на дружеството (едновременно превозвач и купувач) е извършил превоза на автомобила по маршрута Букурещ, Румъния Русе, България и обратно на 26.06.2018 г. Според първоинстанционният съд, липсва всякаква правна и житейска логика купувачът да превози стоката до мястото, на което ще бъде извършена сделката по покупко-продажба и след това отново да се върне, при това транспортът е трансграничен и е реализиран в рамките на един календарен ден. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на АС-Русе е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Основният довод на данъчната администрация, който е възприет и от АС-Русе, се състои в това, че посочената в придобивната по ВОП фактура относно дестинацията на транспорта от Бремерхавен, Германия до Румъния, противоречи на данните, посочени в представените два броя ЧМР от Германия до Русе и от Русе до Букурещ като това противоречие възпрепятства извеждането на категоричен извод, че автомобилът е достигнал в България преди последващата (крайната) реализация. Същевременно обаче, в самия РА е установено, че видно от представените транспортни документи и потвърдено и от ревизираното дружество автомобилът е транспортиран от Германия до Румъния и впоследствие е натоварен на друга платформа и е транспортиран от Румъния до България. Впоследствие автомобилът е транспортиран отново до Румъния с ЧМР, изпращач на автомобила е "Лоджистик Сентър Груп" ЕООД, ЕИК 201210572, а получател - "Logistic Center Group" SRL с VAT R016833198, с място на тръгване - гр. Русе, България на 26.06.2018 г. и пристигнал в Букурещ, Румъния. Тази информация е потвърдена и от Германските, и от Румънските данъчни власти. Касаторът ЛСГ ЕООД е закупило автомобил марка KU21, BMW Х6 xDrive 5i, WBAKU2107H0R65423 от доставчик Beletra с VAT 1001140607, гр. Минск, Беларус с фактура /инвойс/ 2016-5 BMW-03/25.01.2017 г., чрез данъчен представител в Германия Cross Trans Servise GmbH, за сумата 44 300 Евро. В приложената ЧМР са вписани като изпращач Cross Trans Servise GmbH, получател ЛСГ ЕООД, превозвач S. C. Auto Mili S. R. L., място на тръгване гр. Бремерхавен, Германия на 18.06.2018 г. и място на пристигане гр. Русе, България. Процесният автомобил е заведен в счетоводството на ЛСГ ЕООД през м.01/2017 г. Налице е пълно заплащане на закупения автомобил от "ЛСГ" ЕООД към доставчика на автомобила. С Инвойс 0000001626/26.06.2018 г. е извършена продажба на автомобила от "ЛСГ" ЕООД на Logistic Center Group SRL c VAT: R016833198, на стойност - 50000, 00 евро. Видно от представена квитанция за платена такса на Митница в Румъния се установява, че транспортирането е извършено с автомобил с рег. IF09 KLZ. Режимът на вътреобщностни доставки и придобивания е въведен с цел прехвърляне на данъчните приходи в държавата членка, в която се осъществява крайното потребление на доставените стоки (така в решения Teleos и др., C 409/04, R., С-285/09 и др.). Механизмът се състои, от една страна, в освобождаване на извършената чрез вътреобщностно изпращане или вътреобщностен транспорт доставка в държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, и същевременно допускане на право на приспадане или възстановяване на платения по получени доставки ДДС в тази държава, а от друга страна, в облагане на вътреобщностното придобиване в държавата членка по пристигане. Настоящата съдебна инстанция споделя напълно оплакванията на касатора, че в противоречие на материалния закон само въз основа на посочените несъответствия в съставените частни документи за превоза на автомобила (по фактурата) по предходните доставки от Германия до Румъния, не може да се приеме, че транспортът на автомобила е само на територията на Германия и Румъния (в такъв смисъл решение 275 от 11.01.2023 г. по адм. д. 135/2022 г. на ВАС, постановено по сходен правен спор). Неоснователен е отказът на правото на приспадане на данъчен кредит за доставката на международен транспорт, единствено поради факта, че от страна на ГКПП на РБългария не е регистрирано преминаване на процесното МПС към Румъния. Следва да се има предвид, че след 01.01.2007 г. проверките по ГКПП на РБългария със страните от ЕС (каквато е Румъния) са репрезентативни. При това положение не може да се приеме, че след като движението на дадено МПС не е регистрирано на граничния пункт на България със страна от ЕС, то не се е състояло. Стоката е придобита чрез ВОП, препродадена е на територията на България (процесните доставки) и в крайна сметка е предмет на ВОД с оглед износа, тоест крайното им потребление не се осъществява на територията на страната. За реално осъществени от страна на органите по приходите обаче са счетени само предходната и последващата доставка при условията на ВОП/ВОД. Няма изложени конкретни мотиви по какъв начин фактурираната доставка, която е в средата между ВОП и ВОД, е с цел неправомерното начисляване на ДДС. Обстоятелството, че автомобилът транзитно е преминал през Румъния, пристигнал в България и впоследствие реализиран отново в Румъния, не сочи на извод, че крайната дестинация при транспорт с начална точка в Германия при ВОП/ВОД е Румъния, като данните за междинната сделка са коректно залегнали в РД, РА и решението на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна. Като е приел друго и е потвърдил оспорения ревизионен акт, АС-Русе е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което РА Р-03000320008326-091-001/09.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 169/01.09.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, с който на ЛСГ ЕООД за м. 06.2018 г. на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС, вр. чл. 13, ал. 3 ЗДДС, са определени задължения по ЗДДС в размер на 24 192, 36 лева, следва да бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на процеса Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, следва да бъде осъдена да заплати на ЛСГ ЕООД разноски по делото за двете съдебни инстанции в общ размер на 9 566,82 лева, съгласно представения на л. 27 от настоящето дело списък с разноски. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,