Решение № 1085 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2018 г.

Решение № 1085 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Андонов, насочена срещу Решение № 1295/11.07.2018 г. по адм. дело № 864/2017 г. на Административен съд – Благоевград (АС Благоевград/ АСБл) В жалбата се излагат аргументи, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита за неправилни и в противоречие с духа на закона изводите на съда, че не е налице пряка причинно следствена връзка между частично отмененото наказателно постановление и причинената вреда. Посочва, че съдът не е съобразил, че дейността по съхраняване на процесния автомобил е административна дейност, която се извършва във връзка със започнало административно производство. В случая ответникът по иска не е взел никакви предохранителни мерки, за да осуети евентуална кражба на автомобила. Моли да се отмени решението на АС Благоевград и да се уважи предявения иск. Касационният жалбоподател Г. Андонов, в съдебно заседание, чрез адв. Сланчев поддържа жалбата и моли, да се уважи същата и да се отмени решението на АС – Благоевград. Претендира и разноски, съобразно представения списък, който е приложен. Ответникът Регионална дирекция по горите – Благоевград (РДГ – Благоевград) в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, за правилно това, че съдът е преценил, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на административния орган за имуществени вреди на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Решаващият съд е бил сезиран с искова молба за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в размер на 18 063. 00 /осемнадесет хиляди и шестдесет и три/ лева, ведно със законната лихва, ведно със законната лихва от 07.12.2015 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕН иска на Г. Андонов, от [населено място], [адрес], Област [област], против РДГ – Благоевград, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 18 063. 00 /осемнадесет хиляди и шестдесет и три/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията /от 07.12.2015 г. / до окончателното й изплащане и е ОСЪДЕН Г. Андонов, да заплати на РДГ– Благоевград сумата от 670. 00 (шестстотин и седемдесет) лв., представляваща сторените по делото разноски. Решаващият съд e установил, че на 19.08.2015 г. Директорът на РДГ– Благоевград, е издал Наказателно постановление № 640/19.08.2015 г., с което на ищеца, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 100. 00 лв.; на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на държавата: вещите, предмет на нарушението – 0. 30 куб. м букови дърва за огрев; и вещта, послужила за извършване на нарушението – "Мицубиши Паджеро L 200" с рег. [рег. номер на МПС] (стр. 7). С Решение № 9594/07.12.2015 г., постановено по н. а. х. д. № 1794/2015 г. по описа на Районен съд – Благоевград, е отменено като незаконосъобразно НП № 640/19.08.2015 г. на Директора на РДГ– Бл, в частта, с която на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ, е отнета в полза на държавата вещта, послужила за извършване на административното нарушение - "Мицубиши Паджеро L 200". Това решение на РСБл е влязло в законна сила на 29.12.2015 г. Приел е за безспорно, че иззетият от РДГ– Бл, автомобил "Мицубиши Паджеро L 200" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Г. Андонов, е бил предаден за съхранение в Горски разсадник "Къщата" при ТП на ДГС Бл, както и че е липсвал, когато собственикът е отишъл да си го вземе оттам, тъй като е бил откраднат. За кражбата на автомобил "Мицубиши Паджеро L 200" от Горски разсадник "Къщата" при ТП на ДГС Бл е било образувано досъдебно производство /ДП/ срещу неизвестен извършител, видно от Постановление за образуване на ДП Вх. № 1470/2015 г. от 16.07.2015 г. на Районна прокуратура – Бл (стр. ЗЗ, 34 от гр. Дело № 744/2016 г. на БлРС). От заключенията на вещото лице по приетите основна и допълнителна СИЕ е установил, че пазарната стойност на автомобил "Мицубиши Паджеро L 200" с рег. [рег. номер на МПС] към първото полугодие на 2015 г. е 11 600. 00 /единадесет хиляди шестстотин/ лева. Решаващият съд е приел, че е налице първата предпоставка от фактическия състав, обуславящ възникване на правото на обезщетение за причинени имуществени вреди – отменен по надлежния ред акт на орган на власт. Съдът, обаче е намeрил, че в случая не е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между частично отмененото наказателно постановление и претърпяната вреда. Въпреки, че несъмнено ищецът е претърпял вреда от липсата на автомобила му, тъй като същият е бил откраднат от Горски разсадник "Къщата" при ТП на ДГС Бл. тази вреда обаче не можело да се възприеме, че е в следствие на частично отмененото НП № 640/19.08.2015 г. на Директора на РДГ Бл. Счел е, че вреди не са произтекли директно от отменения санкционен акт, а от наличието на престъпно деяние- кражбата на автомобила, което не представлява пряка и непосредствена последица от частично отмененото наказателно постановление. В заключение е приел, че не са налице предпоставки от елементите на фактическия състав, за да е налице отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата молба се явява неоснователна и е била отхвърлена като такава. В тази връзка е приел за неоснователно и искането на ищцовата страна за присъждане на сторените по делото разноски. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за частично основателна. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на отменен акт- НП, както и от бездействието, представляващо неосигуряване на съхранение на отнетата с НП вещ. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл. 4 ЗОДОВ. В случая с Решение № 9594/07.12.2015 г., постановено по н. а. х. д. № 1794/2015 г. по описа на Районен съд – Благоевград, е отменено като незаконосъобразно НП № 640/19.08.2015 г. на Директора на РДГ– Бл, в частта, с която на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ, е отнета в полза на държавата вещта, послужила за извършване на административното нарушение- "Мицубиши Паджеро L 200". С това е изпълнена първата предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен административен акт. Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че липсва пряка и непосредствена причинно– следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия от него вредоносен резултат. Имуществената вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност. Тази вреда може да се изразява в едно намаление на настоящото имуществено състояние на правния субект. Вследствие на вредоносното събитие той обеднява, претърпява една загуба. Този накърнен имуществен интерес, тази отрицателна разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД). Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива имуществени вреди пряка и непосредствена последица от адм. дейност са налице. Съобразно чл. 273, ал. 1 ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1 от 2012 г.) задържаните и/или иззетите вещи, предмет и/или средство на нарушение, както и документите се предават за съхранение с разписка за отговорно пазене. Директорът на държавното предприятие по чл. 163 ЗГ след съгласуване с директора на съответната РДГ определя със заповеди бази за съхранение на всички задържани и/или иззети вещи, предмет и/или средство на нарушение, както и материалноотговорните лица. Разходите по задържане и съхранение на вещите, предмет и/или средство на нарушение, когато вещите са задържани от лица по чл. 274, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 ЗГ; са за сметка на държавните предприятия по чл. 163 ЗГ. Съгласно чл. 10, ал. 9 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. отговорността за оставените на съхранение с разписка за отговорно пазене вещи, предмет и/или средство на нарушение, е на лицата по ал. 8, т. 1, т. е. държавните предприятия по чл. 163 ЗГ. Правният субект, който отговаря за опазването на вещта следва да полага за нея грижата на добрия стопанин (чл. 83, чл. 244 ЗЗД), което осигурява това да я върне във вида, при която е получена. В случая налице е верига от причинно следствени връзки между отмененото като незаконосъобразно НП в частта за автомобила и неосигуряване на надлежното съхранение на същото МПС, и настъпилата вреда за лицето, поради липсата му. В случая е налице доказана причинена имуществена вреда, която е пряка последица от отменения акт на РДГ Бл, поради което следва извод за частична основателност на претенцията за имуществени вреди. Налице са всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на РДГ по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт и незаконосъобразната адм. дейност- чл. 10, ал. 9 Наредба № 1 от 30.01.2012 г. След като е приел друго, АСБл е приложил неправилно материалния закон в съдебния акт, който следва да бъде частично отменен, при което настоящата инстанция с оглед наличните по делото доказателства и тяхната обхватност, връзка и обусловеност следва да реши спора по същество- чл. 222, ал. 1 АПК. При определяне на размера на присъденото обезщетение настоящият съдебен състав намира, че иска, който е предявен следва да се уважи частично, в размер от 11 600. 00 /единадесет хиляди шестстотин/ лева. От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по приетите основна и допълнителна СИЕ се установява, че пазарната стойност на автомобил "Мицубиши Паджеро L 200" към първото полугодие на 2015 г. е 11 600. 00 /единадесет хиляди и шестстотин/ лева. Настоящият съдебен състав кредитира заключенията на вещото лице по СИЕ и допълнителната СИЕ като безпристрастни, компетентни и обосновани. Експертизата следва да послужи при определяне на размера на обезвредата. Причинената вреда подлежи на пълно репариране. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо, чл. 86 ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. При надлежно направеното искане в исковата молба се дължи присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл. 86 ЗЗД. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба е частично основателна. Обезщетението следва да бъде определено в размер на 11 600 лева, а решението, с което искът за разликата над 11 600 лв до 18 063 лв. е отхвърлен като неоснователен, следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, касационната жалба е частично основателна. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1345 лева, от които 15 лева заплатени държавни такси и 1330 лева адвокатски хонорар, общо за двете инстанции, за всяка от тях по 665 лева, съразмерно на уважената част от иска. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,